Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 253

Предполагам, че една от причините да ме разтърси толкова, е че по някакъв начин припознах себе си и в двамата герои. Което е малко абсурдно, но сигурно и вие сте почувствали нещо подобно. Тоест, гледайки Ейлюл, ясно си спомних хора в моя живот, които са ми били смешни и досадни, за които ме е било срам да си призная, че познавам. Почувствах се ужасно. Почувствах се жестока и ограничена - каквато мислех, че не съм. Видях се отстрани - така както сигурно са ме виждали другите в този момент. Подобна равносметка никак не е приятна! Не знам дали някой от вас би имал смелост да си го признае... Не знам дали и аз бих имала смелост да си го призная в реала. Но шамарът наистина беше оглушителен. За мен.
   От друга страна, гледайки Текин, си спомних острата болка от усещането на другите да не им пука за теб. Почувствах се невидима сред хора, които обичам. Усетих отново желанието да остана сама, да се скрия, да вдигна ограда около сърцето си, за да не ме боли повече. И това не е нещо, което бих признала в реала. Боли да се чувстваш незначителен сред хора, които смятат себе си за изключително значителни. И да се опитваш да изпросиш от тях поне малко любов, внимание, нежност.
   Финала на филма приех съвсем естествено. Всичко друго щеше да ми се стори рядка кал. Промяната в изражението на Текин ми подсказа, че той изобщо не мислеше за смъртта. Докато стоеше на брега и се взираше в морето, излъчваше такова отчаяние, че ако сцената беше продължила още пет секунди, щях да рухна. Но в мига, в който нагази във водата и почна да си повтаря "Не се страхувам", в очите му прочетох само нетърпение и щастие. (Е, вие може би сте прочели друго. Но за мен е това. ) Това не бяха очи, които казват: "Край. Няма живот за мен повече без любовта. Отивам си, за да не страдам". Нееее! Това бяха очи, които казват: "Ето ме, любов моя! Виж, научих се! Не ме е страх вече! Ти си тръгна, но аз идвам, няма да те пусна! Вълните ще ме заведат при теб!" Дали е нормално, питате? Не е! И какво от това? Истинско е. Ама дали той осъзнава, че не може да настигне яхтата с плуване? Той изобщо не мисли за това! Не отива да умре, а да "не я пусне". Не че иска да умира, но ако смъртта е пътеката, по която да стигне до нея, ще я извърви. Ей така си го тълкувам аз финала. Нали и Керем каза, че е оставил на зрителя. Е, аз, зрителят, виждам това.
   Не мога да определя още любима сцена. То май нямам нелюбима. Но май всички близки планове на Енгин си ги пусках по няколко пъти. Както и погледите на Фара отблизо. Страшно изразителни очи има това момиче! И поздравления за режисьора, който оставя очите й негримирани (или поне да изглеждат като такива) в силните сцени! Незащитени, уязвими - като прозорци без завеси. За Енгин няма смисъл да говоря. От Булут насам той се състезава сам със себе си (по липса на конкуренция), но тук надскочи Булут (Прости ми, Маричка! И аз го обичам!). Сега на Енго ще му бъде още по-трудно да се състезава със себе си. Още повече качи летвата. За световен рекорд.
   Само една сцена искам да ви припомня - когато след злополучния танц тя флиртува с него на масичката и казва, че й е доскучало. Предизвикателно и закачливо го пита не иска ли да я заведе в дома си. Боже, този смутен и невярващ поглед! Как го направи, не знам! Дори не смееше да каже "да"! И когато тръгнаха към камионетката, се обърна крадешком, сякаш очакваше някой да му се скара... И много други сцени искам да си припомням, разбира се, но тази си я пусках поне 10-на пъти.
   И само две думи за заглавието. И аз мисля, че по-точният превод на тази игра на думи (предвид съдържанието на филма) е "Малкият проблем на Ейлюл". Защото в крайна сметка месец септември е просто фон, подсказка за изгубения месец в паметта на Ейлюл. А "малкият проблем" в живота й е Текин. Тя го смята за "малък", за нещо незначително в живота си, но накрая тя се чувства "малка" - отчаяно повтаря "съжалявам!", но няма кой да я чуе. А и на врата на плашилото на финала е окачена табела, на която пише същото - "Малкият проблем на Ейлюл". А плашилото е Текин - и той самият го каза, и момиченцето каза същото. Когато Ейлюл я попита: "Къде е Тек?", то отговори: "Ето го!" - и посочи плашилото.

Благодаря на всички, които реагираха на емоционалния ми пост! Дива, не си ме разбрала. Никакво намерение нямам да затварям устите на дрънкачите. Просто казах, че очаквам филмът да ги затвори. И очакванията ми се оправдаха. Дежурните "оценители", които постоянно правят нелепи сравнения, сега мълчат като шарани на Никулден. Марияна, искам специално да ти благодаря за споделянето на колажа на Еnginpolis - там където доста сполучливо са съчетали визията на Керим и Йомер. Много ми харесва! Нали си имам слабост към дългата му коса... Любов, Марияна, присъединявам се към казаното от вас по адрес на Улуч бей (ако съм запомнила правилно името). Ако той наистина е авторитетен кинокритик в Турция, тогава кинокритиката им не е особено авторитетна. За пръв път чувал името на Енгин! Но с нетърпение чакал да види Фара! Нищо лошо не искам да кажа за нея! Вече няколко пъти споделих, че много я харесвам и й предричам голямо бъдеще като актриса! Но все пак, нейната кариера е доста по-скромна от тази на Енгин. Чувал за нея, дори я забелязал и очаквал следващите й изяви, а Енгин го чувал за сефте!!! Имам две възможни обяснения - или лъже, или е кинокритик колкото аз съм Шапкаря от Алиса.
   Комет, благодаря ти за колажа в пост 500! И аз съм си задавала този въпрос много пъти - Това един и същи човек ли е? Не е въпрос само на визия, в никакъв случай. "Обличайки" нов герой, Енго сменя всичко - акцент, походка, жестове, поглед, излъчване, дори начина, по който си накланя главата. Не съм виждала друг такъв актьор! Наистина! И още нещо - не си хаби нервите, миличка, с неща, които не си заслужават! Аз знам защо съм в тази тема - заради Енгин, на когото съм фен (и изобщо не мисля да го крия и да се правя на безпристрастна), заради страхотния начин на списване и последните новости, които откривам в нея; заради възможността да си кажа това, което мисля; заради атмосферата. Предполагам, че и ти си така. Да не ти пука за другите! Да си пишат каквото искат. И ние си пишем каквото искаме.
   Благодаря, че ви има, момичета! Като изгледам филма с превод, вече ще мога детайлно да коментирам сцените. [/b]