Скрит текст: 
това не съм го видяла... 
Има три капана, които отнемат щастието: съжаление за миналото, тревога за бъдещето, и неблагодарност за настоящето.
това не съм го видяла... Има три капана, които отнемат щастието: съжаление за миналото, тревога за бъдещето, и неблагодарност за настоящето. Всъщност.... какво мога да кажа.....
Благодаря ви...,че бяхте част от представлението....
.....Мъжът Телец сезон 10 епизод 6..-и някой си.... 
Нещата се случват точно така и в реалният живот....но купиш ли си билет....играеш до край...независимо какъв е края...важното е: Падаш,ставаш....отупваш прахоляка,промиваш раните(те заздравяват),но не ги забравяш....само се поучи от тях....та на следващия епизод...да си по добър актьор....
Ако влезете на представление за което не сте си купили билет...
Да се поучим от експертите :
Всяка вече започнала връзка, съдържа в себе си края.....за някои...за други ново начало...
Страхуваме се от близостта, за да не бъдем изоставени и наранени, но всяко емоционално обвързване крие риск от болка и разочарование. Ако не се научим да преживяваме необходимите загуби, рискуваме да не се докоснем до щастието, интимността и любовта. Да, залогът е висок и болката силна, но ние израстваме, променяме се и съзряваме благодарение на загубите, през които сме минали.
Съзряването ни е факт, едва когато се научим да пускаме това, което вече го няма. Загубите са неизбежни, болките също, единственото нещо, което можем да си спестим, е страданието от вкопчването. Да се учим да пускаме всичко онова, което е изживяло времето си или се е изчерпало, за да отворим място за новото, което идва. Всеки миг отминава, за да направи път на следващия.
Животът е едно непрестанно движение, не можем да го спрем, да го замразим в точката, която ни харесва. По-важното е, когато след години се обърнем назад, да можем да съединим точките (и черните, и белите) и да получим картина, която си е заслужавало да бъде нарисувана. Да сме плакали, да сме се смели, да сме обичали…
„Пътят на сълзите ни учи да приемаме неразривната връзка, която съществува между загубите и придобивките. Този път сочи, че трябва да се откажем от това, което вече го няма, и че именно така ние съзряваме; че загубите са трудни и мъчителни, но единствено чрез тях се превръщаме в напълно развити човешки същества.” Хорхе Букай
Ако не се страхуваме, че някой ден отново ще ни се наложи да изминем пътя на сълзите, че някъде зад ъгъла ни чака разочарование, че това, което изживяваме днес ще свърши или любовта ще се изчерпи. Сърцата ни ще са отворени, а душите – свободни. Ще общуваме пълноценно, топло и открито, ще имаме много повече реални шансове да срещнем човека, който да върви редом с нас по пътя на живота.
Надяваме се, че със нашите размисли сме провокирали въпроси или отговори във вас, че сме били полезни за тези, които търсят нови посоки, различни гледни точки и изход от кризите във взаимоотношенията. Аз го извървях с любопитство, а утре съм готова да го пусна. Текстовете ще се четат и след представлението, при някой от вас ще достигнат, когато им дойде времето. Как и на кого ще бъдат от полза, не знам, знам само, че някъде ме чака нов вълнуващ път, а този, който извървяхме заедно, е вече част от мен.
Така е и с всяка среща, връзка и любов. Като малки парченца от пъзела, те рисуват нашия образ, обогатяват душата ни, помагат ни да станем завършени, понякога с боите на щастието, понякога с тези на болката
Пожелавам лек път на всички....никога да не забравяте: От всяка ситуация в живота,независимо дали е реална или виртуална....или каквато и да е....винаги улавяйте най доброто.....за вас самите
„Ако очаквате любов в живота си, бъдете любовта, която очаквате. Ако очаквате смехът и радостта да нахлуят в живота ви, внесете смях и радост във всяка стая, в която влезете. Онова, което очаквате, ще дойде при вас, когато вие дойдете заедно с него.
....THE END....време е .... следващите актьори да заемат сцената.....
за последният ти пост. Напълно съм съгласна и няма значение дали говорим за теле, овен, риба или лъв. 
tnx... 
big brother......вижда всичко...... 
