Магазините щурмуваме, за нашите МАЙски бебенца си пазаруваме - Тема 9

Запис, че може би в някакъв момент ще поискам и ще имам време да ви следя.

Мяуче много се радвам че се разсписа и дано пак станеш по редовна като преди. Загледах подписа и .. ДА ТИ Е ЖИВ И ЗДРАВ МЪНИКА И МНОГО ДА ВИ РАДВА!!!   :      Направо се изненадах, че той юнака голям вече на близо 2 месеца. Ако може разкажи как е минало и как е дребосъчко.   

tartaleta123, иска ми се причината да е да ме накарат да избера секцио, обаче лекарката, която ме следи не прави секцио изобщо, тя е за нормалното раждане и пристъпва към секцио само когато е крайно необходимо и то вика друг лекар да го направи. С нея още не сме говорили за раждане, просто я попитах колко често се прилага и споделих, че това е най-големият ми страх свързан с раждането. Тя е изключително директна и друг път съм казвала, че споделя с мен неща, които понякога ми се иска да не ми казва. Думите и бяха, че е неприятно, но наистина правят епизиотомия на почти всички първескини. Според мен нямат търпение да приключи раждането и затова режат масово. Искам да подчертая, че става въпрос за болницата в моя град, а не по-принцип и не целя да плаша никого.

дани-д, благодаря за подробното обяснение ! Искам да те питам, пък и всички други минали през това, колко време мина докато спряхте да усещате мястото болезнено? Аз четох няколко теми за епизиотомията и масово мненията бяха за ужасни болки около месец след раждането, ходене до тоалетна само с лаксативи, иначе болката била неописуема и невъзможност от 6 месеца, а някой и до година за секс, тъй като изпитват силни болки при проникване . Честно казано много се наплаших, след четенето на тези теми.

 Здравейте,явно това с ремонтите е всеобща болка. И ние напредваме по малко. Вече имаме сглобено креватче и нашата спалня е с нов матрак   Поръчаните ми шишенца и стерилизатор също пристигнаха и... това е. Имаме още много неща за купуване и оправяне, но се надявам да се справим в срок. Дрехи нямам никакви все още, но днес си харесах няколко комплекта за изписване в един магазин и дори да се наложи любимия вече ги видя и ще ходят с бабите.
  От петък вече съм в 45дневния болничен, а днес бях на преглед , но не при моя лекар. Та този днешния продължава да настоява за секцио и аз вече не знам какво да мисля. По принцип искам да родя при моя си лекар , както той прецени. Проблемът идва от това, че е на 150км . Иначе бебенцето е добре,обърнало се е вече, тежи около 2 300 гр , плацентата е в добро състояние, водите и шийката също. Уж всичко ми беше наред и както излязохме от кабинета се започнаха едни ужасни контракции(не болезнени, но целия корем става твърд и се деформира) , които ме притесниха . Все пак мисля, че още е твърде рано за среща със Скокльо (34+0).

  Не успях да гласувам в предната анкета, защото си мислех, че ММ ще иска да присъства , а той ми каза, че това удоволствие било изцяло за мен   За тази още нищо не сме решили, чудим се все още дали да е на бабите или на никого  

   Спокойна вечер  

mishka88,
не мога да си спомня точно колко дълго продължаваше неприятното усещане. Мисля, че все пак зависи колко е голяма епизиотомия. При мен, въпреки че не съм виждала размера и:)), мисля че бяха 2 външни и няколко вътрешни шевове, поне така ми каза доки/но може и повече да са били, защото шиенето беше продължително/, усещането след това беше на придърпване и дискомфорт, а не на болка и си сядах съвсем нормално още от първия ден. Иначе дори и година по-късно при полов контакт имах неприятно усещане.
Но си мисля, че щом не ми е останал накакъв ярък спомен, явно бързо ми  е минало.

Гласувах на роднина  Ще кръстим бебчо на свекър ми

---

Амонита,при теб екшъна е на ниво, наистина понякога всичко ни се изсипва на веднъж, изпитания някакви  но ти в никакъв случай не се предавай...Ей сега ще мине и този зор с ремонта 

---

Мише, и при теб е натоварено с тези курсови, но ще се справиш  А за епиозотомията, Дани го е казала много точно и аз така съм чувала, че се прави при първескини...на мен също ми правиха при първото раждане и зора с болките и опъването беше докато свалиха конците...след това вече нямах проблем...и нямам спомен точно след колко време възстановихме секса, но в никой случай не е било шест месеца.

Зелделина, как изпрахте матрака? Аз се страхувам да не го изхабя  той по-скоро има нужда от едно яко изтупване де..... На мен вече толкова ми е реално...всичко е подредено Бебешкия кът в спалнята ни, във всекидневната има кош че и количка (поради липса на място Някакво спокойствие и търпение ме е обзело, чак не мога да се позная  имам чувството че като дойде момента ще тръгна без грам страх и с усмивка, пък да видим 

Ниа, и аз взех 1 пакет от памперса в Била, че доста изгоден ми се видя, иначе бях решила от ДМ-ски да купувам...и със сигурност ще го пробваме.
Приготвила съм една чантичка за родилното, даже и шоколадови блокчета има в нея  За престоя в  болницата е доста по голяма  одеве я подредих...липсва само помпата в нея, но нали трябва да се стерилизира, та се чудя кога точно да я свърша тази работа 

Тарталетка, и при вас има уговорки  и аз на няколко пъти съм на нокти, че се започва и му говоря на беб да изчака 37 седмица и има зелена светлина  Нещо имам усещане да не стане като лъжливото овчарче...точно когато тръгне наистина да реша, че е лъжлива тревога

  добро утро!
Трескавите подготовки вървят с пълна пара в очакване на май-ските човечета
Мауче, от кой ъгъл изскокна ? имате си ново попълнени към фамилията - честита радост от сърце!
Дани-д благодаря за изчерпателното инфо
Tartaleta към края на март избрахме педиатър, ще дойде на първо посещение у дома (не са се налагали някакви уговорки по темата, че и за такъв зор чух ...)
Mishinka сигурна съм, че сте се справиш с изпитите предполагам, че ще ни обземе с раждането една ползотворна мобилизираност
Kmi приятно пазаруване на к-тчето
Zeldelina забави закуската днес, че давам кръв за изследване хихи

Добро утро 

Вчера изкарах деня в клиниката. Първо бях на запис на тоновете. Тоновете са ок, но имам контракции. Оказа се, че при мен контракция не означава болки като при МЦ, усещам ги като по болезнен ритник  В последствие като се замислих почнах да ги различавам и вярно след въпросния "ритник", хем е по болезнен (но търпимо, щом го оприличих на ритане), хем корема ми се стяга за 3-4 секунди (отдавах го на болката при удара). И сега почва една голяма чуденка - ритна ли или е контракция  После минах и на ЖК. Продължава да върви по едър и висок, че и с голяма глава. Последното не е нещо ново за моята рода. АГ го мери около 10 мин, но все едно и също и показваше. Кг пак не знам колко са, но отг на 36г.с Прави ми и вагинален преглед, шийката била изградена и според нея ще родя април месец. Но ми "забрани" да е преди началото на 9 месец. Хемоглобина също вече ми е добре (128), но продължавам с желязото. И да ви попитам - някой бие ли си фраксипарин и казаха ли ви кога ще ви го спират? Поговорихме и за раждането, за сега ще е нормално. Честно да ви кажа секциото ме плаши по-малко, но като няма предпоставка ми е съвестно да настоявам да ме срежат.
Почти съм готова с чантата за болницата, вчера си взех еднократни гащи,  но ще си взема и памучно бельо.

Пожелавам ви спорен вторник и внимавайте днес да не ви излъжат! 
 

Привет и от мен!
Днес ми е първият неработен ден и ми е едно такова готино.
Заведох Ники на градина /за първи път от януари насам/ и сега тръпна да видя колко време ще изкара преди да се разболее пак... Дано да е по-дълго този път и да си ходи детето, че се побърка толкова месеци вкъщи.

Мяуче, добре завърнала се.
Тeɣa, добре си решила да не се мяткаш на секцио щом нямаш показания за момента. Наистина то не звучи толкова страшно /най-малкото защото нищо не зависи от теб докато го правят/, но все пак си е операция и то сериозна. Аз още не мога да преживея, че се наложи да ме резнат предишния път и сега все се надявам да успея да се класирам за нормално раждане, ама лекарите много се опъват. Хич не им се занимава.

Ся, първо дежурната реплика: шмъ прощавате, ама не съм въ чела от месеци. С някои дори не се познаваме, но нищо не пречи да се опознаем, стига да съм достатъчно редовна, което ме съмнява.

Най-характерното за мен е, че пиша много, и то предимно, когато имам купища служебна раЛта (както сега например).

Но, да не бъдем голословни - няколко думи за Нико и за раждането, макЪр че то е толкова много инфо, че не знам откъде да започна, така че ще се опитам да синтезирам най-важното и най-любопитното. Онези от вас, които следят групата във ФБ, най-вероятно са в течение и ще им доскучае от моите дописки, но... се ля ви. Не се стърпях и тук да пиша. Суета сует.

Тъй, Нико се роди на 9 февруари, горе-долу три месеца преди термин (5 май) (нанизаха се тримцата като мънистенца, на 31.1, на 4.2 и на 9.2 - от най-голямо до най-малко). Като седмици беше 27+6 дни (значи почти завършени 28). Тежеше 1,250 кг. и беше дълъг 38 см. Аз не бях хич подготвена (с кортикостроиден курс за развитие на дробчетата), та първоначално човекът стоя 4 дни на апаратна вентилация, след което започна да диша самостоятелно, но с подаване на 1% кислород почти до края на 45-дневния си престой в неонатологията на МД.

Аз изненадващо родих нормално след 2 цезарови (бързо циганско раждане). Чувството е превъзходно, възстановяването е светкавично, а поради малкото бебе и/или грубите, но ефективни, указания на екипа (Напъвай, да не те режем сега!), нямам епизиотомия, нито разкъсвания, отървах се само с охлузена лигавица.

Успях с велики усилия да запазя кърмата си - 45 дни дивашко денонощно цедене (без да се престаравам, де, цедях на 4-5 часа + веднъж нощем). От 15-я ден започнах да нося и за него, а той се оказа лаком, противно на очакванията на неонатолозите и засука доста по-рано от очакваното. От 10 март започнаха да го пробват на биба (периодически махаха сондата), а се очакваше това да започне да става едва в края на март. Една седмица ходих да го храня, но той нямаше никакви драми (останалите недоносени бебчета имат - хранят се вяло и с нежелание). Започнах опитите за кърмене още в неонатологията (бях единствената, която опитва и единствената, която носи кърма), а сега вече успешно го кърмя у дома.

Изписаха го на Благовещение, точно преди 1 седмица, при навършени 34 г.с. (малко раншко, ама кво да се прави, не стигат леглата, а той е стабилен). При изписването тежеше 2,200 кг. Вчера го мерих, вече тежи 2,450 кг. (завършени 35 г.с.). Забранено ми е да го извеждам и да допускам каките до него, но тези възбрани е ясно, че не могат да бъдат изпълнени на 100%. Тъй че... може би днес-утре ще сглобя количката и ще започнем малко по малко да излизаме - времето позволява, а и той наближава психологическата граница от 2,500 кг.

Вчера бяхме на (втори пореден) контролен преглед за ретинопатия. Засега е ок, има нещо съвсееем дребно, което се очаква да преодолее. Ще си съдерем дирниците от профилактични прегледи и пр., ама няма начин.

Единствената му драма на този етап (а се надявам да няма други) е анемията на недоносеността, обаче там ралтата е дебела. Надявам се незрялият му костен мозък да започне най-накрая да узрява и да влезе в ролята си на производител на хемоглобин. Дано стане по-скоро (може вече и да е започнал, ще разберем след Великден), че иначе ни грози кръвопреливане, което ще ни вкара в гаден цикъл!! Давам му Малтофер и се отказах да купувам стимуланти за костния мозък. Може би по-натам, ако се наложи.

Ай стига ви толкова инфо.

Тея, и аз туй множество пъти съм писала, че като нямаш опит, лесно се объркват контракциите и ритниците. Та и аз кат теб, за пръв път разбрах, че усещам контракции (а не бебето), когато отидох на първия си запис на тонове с Калина (но тоновете в моя случай не бяха добри, а имах и контракции).

Както и да е: желая ви хубав, хубав ден и до кукане. То кой знае кога ще ме посети пак музата, ама... когато - тогава. Може и след 10 минути да е, като се познавам .

Добро утро!

Мяуче, честита радост, да ти е жив и здрав Никола, радвам се, че пак си сред нас  !

Тeɣa, аз преди няколко дни забелязах, че ми се случва да объркам стягането на корема с изпъването на бебето. Понеже усещането при мен е горе-долу идентично. Но след това усетих, че когато имам контракция усещам и напрежение ниско долу и сега вече ги различавам. И аз имам такава „забрана”.

Соник, хубаво е, че вече няма да си ангажирана със служебни задължения, дано малкият не се разболява!

monicat, честит 9-ти месец!

Тази нощ при мен беше екшън, събуждам се от болезнена контракция към 2 часа, а по челото ми избила пот, но не се притесних случва се от време на време и тъкмо се опитвам да заспя и пак болезнена контракция. Взех си телефона и взех да засичам на 5 мин. с продължителност около минута и си мисля започва се . Станах до 00, там така ме преряза долу ниско, та хептен се изпотих, върнах се в стаята и изпих един Но шпа и се чудя да събуждам ли ММ, реших да изчакам още 30 мин. и ако продължат контракциите ще го викам. Легнах си и пак засичам на телефона контракциите и си мисля, че не съм си стегнала багажа за болницата, че не съм си изпрала нощниците, които ми пристигнаха в петък, че не съм си взела дамски превръзки, че доки каза, че трябва да стискам поне до 10-ти и т.н. Честно казано, последното нещо което ми мина през главата е дали ще ми правят епизиотомия или не. След около 30 мин. забелязах, че вече контракциите са с продължителност не повече от 10 сек и си отдъхнах, че е било фалшива тревога, почти веднага съм заспала.

След тази нощ, днес съм решила да не мърдам от леглото, че вчера почти не лежах, а накрая и сестра ми дойде на гости с приятеля си към 5 и си тръгна към 9. Мисля си, че явно съм се претоварила вчера и затова така се получи.

Друго се сетих да ви питам, вие за болницата какви превръзки сте си взели, обикновени нощни или от тези дето са за родилки? Аз питах в аптеката за такива за родилки и ми показаха едни тип памперс, но имам чувството, че ще са много неудобни .

Мишке, на мен винаги са ми били достатъчни нощните олуейски, но ти ако имаш обилен цикъл, по-добре си приготви превръзки за родилки.

Моят е супер оскъден, а лохиите ми стихват за седмица. Общо взето зорът е първите 2-3 дни, после вече тече по-слабо.

Аз миналия път си бях взела нощни на Always, този път съм си подготвила нощните на Либрес /просто последните години минах на тях/. Моят цикъл си е обилен по принцип, но тези превръзки ми бяха ок, такива за родилки не съм купувала.

mishka88, доста приключенска нощ си имала, дано не ти се случва скоро пак.

Спретнах се и измих цялата бъдеща стая на Никола барабар с прозорците, радиатора и терасата. Сега е празна и чака майсторите да благоволят да се появят и да започнат сглобяването на мебелите. Казаха да ги чакам следобед, каквото и да значи това. Надявам се, че няма да е в 5 часа.

Ха здравейте! Аз вчера писах, писах и накрая взе че всичко се изтри и ме хвана яд та угасих РС-то
Събота и неделя я прекарахме на вън в двора и вечерта беше мамо мила, а да не говорим какви сънища ме налегнаха откъде ги ражда главата ми не знам 
Такам за анкетата гласувах за избора е на мама и тати! Една жена носи едно дете 9 месеца и после го ражда поне 2 часа та името ли няма право да избере  ааааааа ма ха!
Мяуче, добре завърнала се  голямо изпитание сте преживели, но както се казва вече всичко е някъде назад в миналото, а на теб ти остава само да се радваш на красивия Никола и прекрасните му каки   
Сонка хайде стига с тези ремонти, кога ще почивате и ти и Амонита. Дано малкия не се разболее скоро, че малко мир да има във вас!
Мишка не се стряскай от епизиотомията, аз съм с такава и мога да ти кажа, че това което си чела е силно преовеличено. Аз не съм изпитвала някакъв дискомфорт дълго след нея, най-много седмица да е било докато махнат конците. Аз си пръсках бивацин 2 седмици по два пъти на ден и нямах никакъв проблем, а колкото до гушкането ами сефтосахме нещата веднага след като ми спряха лохиите и нямаше проблем!
Моникат честит 9-ти месец с радост да го изживееш и да си гушкаш бебчо когато му дойде времето, да го родиш малчо възможно най-леко и лесно   
Ох  щях да пиша още нещо, но ..........  бременелски мозък забравя