Частни детски градини - София (8)

  • 110 703
  • 739
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 9 043
mmmm предполагам че никой добър педагог не би оставил една майка при 10 деца без майки.
Все пак си там и на секундата в която детето се размрънка могат да ти го доведат.
Успех.
кamelia....няма 2 годишно което като види чужда майка да не се сети за своята. А колкото до това че не е проблем на mmm смятам че не е нормално да не ти пука за другите деца. Все пак и твоето може да изпадне в такава ситуация ....

# 496
  • София
  • Мнения: 10 825
Адаптирани, адаптирани, колко да са адаптирани двегодишните. Дори да приемем, че всички останали, освен моето, посещават градината вече от "цял" месец, ако вътре в групата седи някоя чужда мама, определено ще се разстроят. Няма да си разплета чорапите, защото чуждите ревяли, ама когато след месец-два дойде ново дете и майка му стои в групата и моето ще почне да реве  и тогава ще ми е силно вътрешно защо ми го разревава.  Confused
Аз мисля, че това което описа Hope for two в поста си е много добър метод за постепено привикване на детето към новото място и хора.

# 497
  • Мнения: 1 298
Hope for Two, съвсем нямах предвид, че не ми пука за другите деца! А че в една овладяна ситуация със спокойни деца присъствието на майката за малко няма да е проблем. 
 
Не мисля, че вариантът, описан от Hope for Two е лош, но не е единственият.

Предполагам, mmmm, че така или иначе няма да ти предлагат избор, а ще ти кажат кой от тези два варианта искат да използват, и толкова. 

# 498
  • Пловдив
  • Мнения: 480
Аз не съм чула досега майка да стои при децата... коя е тази градина?
И искам да ви кажа, че при рева на моето дете, се разрева детенце над 3години...Не мисля че не беше адаптирано, но определено при чужд човек при другите деца- няма да се чувстват добре

# 499
  • Мнения: 1 359
Личните ми наблюдения са, че такава адаптация - в присъствието на майката - е много добър подход. Неслучайно е толкова разпространена в някои страни. Първо, ако това си е стандарт за съответното детско заведение, повечето деца и те са преминали през същото, и техните майки са стояли с тях, а сега вече се чувстват добре и сами. Второ, аз съм виждала деца да се разплакват, защото новото дете плаче, но не и да се разплакват, че там има друга майка, а не тяхната. Изобщо, това крайно изолиране на децата от родителите в детското заведение сме го "научили" от държавните детски градини (между другото, преди време с огромна радост чух дори за държавна ясла, в която майките се насърчават първите дни да остават с децата) и лично според мен то е неправилното, а не по-активното включване на родителите ако не в целия процес, то поне в адаптационния период.

# 500
  • София
  • Мнения: 31 397
Адаптацията с родител е добър подход, но вариантът с група от добре адаптирани деца, които не плачат и т.н. е почти идеален.
При нас адаптацията беше сравнително лека. Влизах в детската градина, НО не в стаята на децата. Обяснявах, че съм тук и ще го изчакам докато поиграе с децата. При излизане и влизане в стаята той знаеше къде съм, но не стоях при другите деца. Няма как децата да не се разстройват от друга майка, колкото и да са адаптирани.
В първите месеци не ползвахме транспорт и го прибирахме ние. Е, още докато сляза от колата и децата бяха залепени за оградата, гледаха и някои питаха учителката: "А, мама кога ще дойде за мен?". В този ред на мисли не бих причинила на другите деца това, което не искам да бъде причинявано и на моето.
За мен истината е в обяснения, обяснения и пак обяснения. Започнах още преди тръгването на ДГ. Вярно, че е дете, но все пак се чувстваше сравнително сигурен, защото знаеше какво го очаква. Не съм се крила от него, не съм го лъгала. В началото имаше хиляди въпроси, на които търпеливо отговарях, понякога и по 20 пъти повтарях едно и също.

# 501
  • Мнения: 1 298
Да, ibm, мисля, че в западна Европа родителите не са персона нон грата в градините. Ще попитам мои познати в чужбина за детайли. Понеже въпросът на mmmmm беше за яслена възраст, аз съм виждала такъв подход в полудневните ясли на джимбори и в една френска ясла, например. Родителите не се гонят. Разбира се, сами си тръгват при първа индикация, че детето е спокойно и се е запознало с обстановката - за самото дете не е препоръчително да свиква, че те са там. Половин-един час в началото на първите два дни, и това е - за  дечица, които не са травмирани предварително. И другите деца определено са по-спокойни, отколкото ако има разревано дете.

Предполагам, както казах, че не е лош вариант майката да чака някъде наблизо, знам, че и той работи, но не е единственият добър вариант. Въпрос е не на това колко са "добри" педагозите (то те в държ. градини са най-добрите - питай ги, и ще потвърдят Simple Smile ), а на организация, пространство и наистина другите деца да не са също "на ръба на нервна криза" като новото.

# 502
  • Мнения: 408
Благодаря на всички за коментарите. В нашата градина всички деца ще са нови и за първи ден в понеделник. Плюс е, че ще са само 6 дечица. Така че няма да има вече свикнали.
Иначе съм чувала, че присъствието на родител при децата се прилага в Монтесорските градини, Бялото кокиче и имаше и други. Това, което съм чувала/ чела е, че когато всички деца са минали през начален престой с мама, до момента, в който се чувстват комфортно да остатат сами с другите деца , няма драми при появата на нов родител. По скоро му се радвали като на още някой, с когото да си играят. Като родителите остават при децата до момента, в който детето стане спокойно да е само. Ако е необходимо и няколко седмици.
В този ред на мисли не знам,как ще стане при нас да се набутаме 6 майки и 6 деца,и 2 учителки в една стая  Crazy

Последна редакция: сб, 13 сеп 2014, 12:22 от mmmmm

# 503
  • София
  • Мнения: 10 825
Иначе съм чувала, че присъствието на родител при децата се прилага в Монтесорските градини, Бялото кокиче и имаше и други....
Преди да дам дъщеря ми в настоящата ни градина бях ходила на интервю в "Камелини монтесори". Вече ми се губят детайлите от това което ми обясняваше директорката, но ако не се лъжа, там родителят стоеше първите дни в началото на деня ъгъла на стаята, а след това съседното помещение. Тук има родители на деца, посещавали монтесори градини, те могат да кажат точно как е.

Ммммм, ако не е тайна в коя градина ще тръгвате? Ако е "Росица" с нетърпение ще чакам да чуя отзиви по-нататък. Ще се радвам на отзиви и за всяка друга Simple Smile

# 504
  • Мнения: 408
Мисля, че за Монтесори Хай имаше коментари, от майка, че си играела с детето си, когато не искал да се включи към груповите занимания и никой не я ограничавал, колко и до кога да участва.
Ние започваме в Детската градина към Детската академия на науките, изкуствата и спорта.

Последна редакция: сб, 13 сеп 2014, 14:18 от mmmmm

# 505
  • Berlin
  • Мнения: 12 899
Моят син вече 1 месец ходи на градина. Преди да го пуснем за цял ден, ходих с него 3 дни следобед, когато децата са навън, за да види мястото и да поиграе. В понеделник тръгна с баща си нормално, във вторник до четвъртък рева истерично сутрин на тръгване. Там не е плакал, единствено по пътя. Втората седмица вече нямаше драми, но му става малко мъчно понякога. Сега, в началото на септември се прибираше много тъжен и изнервен и се разбра, че е защото новите дечица плачели по цял ден и той съответно също се е разстройвал

# 506
  • Мнения: 7 682
Явно всичко си е до дете. Нашият не е ревал изобщо, още от първия ден си влезе сам и толкова, дори не се обърна след нас, и никога не е плакал сутрин, когато го оставяме. Първия ден се въртяхме три часа и двамата с майка му около градината и през половин час говорехме по телефона с директора, но не е имало никакви проблеми, не е плакал, адаптира се веднага, още първия ден си остана да спи там следобед. Беше на 1 годинка и 11 месеца. Много се притеснявах, защото се бях начел в този форум на какви ли не страхотии как ревяли децата и не искали да ходят на градина, но очевидно всичко си е индивидуално. В началото си мислех, че защото градината и персоналът са страхотни, затова не реве и си мислех, че в която и да е друга градина е щял да реве, а във въпросната сме хванали Господ за шлифера. Обаче сега не ходи там, ходи в друга градина и пак не е плакал никога, та си е до дете явно.

Лично за себе си помня, че бях чак на 5 години, като тръгнах на градина и ревях за майка си Embarassed Embarassed но може би защото съм тръгнал късно, не знам. Всичко е много индивидуално, рецепти няма, както и универсални оценки не може да има, убедих се вече - да се каже например, че еди-коя си градина е супер, защото тя наистина може да е супер за някого, а за друг да не е.  Embarassed

Последна редакция: сб, 13 сеп 2014, 17:07 от Татко Мецан

# 507
  • София
  • Мнения: 10 825
 Татко Мецан, не е защото си тръгнал късно..... наистина си е до дете. Казвала съм и преди - синът ми тръгна с рев, после се примири и си ходеше, но с неудоволствие до края. Отношението в градината винаги е било прекрасно и не мога от нищо да се оплача.... Дори и той в момента от висотата на новото си положение признава, че в градината е било "много готино"  Wink
Дъщеря ми пък беше толкова надъхана и толкова нямаше търпение да ходи на градина. Нямаше ги батковите ѝ драми и ревове.... обича градината, говори с такава любов за нея и ако не ходи по някаква причина - болест или семейна ваканция, чака с нетърпение да се върне при нейната мис и при приятелите.

П.П. Ще се радвам да споделиш къде ходите. Може и на ЛС, ако прецениш.

# 508
  • София
  • Мнения: 31 397
И аз мисля, че е до дете. Аз бях буквално изтръпнала от притеснение първия ден. Първо бяхме в сградата, но не при децата, после обикаляхме със съпруга ми около сградата. Звънях на директорката 2-3 пъти. После се прибрахме вкъщи /живеем доста близо/. Аз седнах на масата, направих си кафе и се разревах.  Blush Може да ви се вижда пресилено, но цялата треперих. С мъжа ми се бяхме разбрали, че пред детето няма да показвам емоции. Докато не влезе вътре бях усмихната и много спокойна. После се разтреперих. Не бяхме се делили за повече от 1-2 часа и си представях някакъв ужас.  ooooh! Детето прие ситуацията много по-спокойно от самата мен.  Embarassed
Сега като се сетя ме напушва смях, но тогава си беше голям стрес. Първо дете ни е и нямахме опит.  Blush

# 509
  • Мнения: 7 682

П.П. Ще се радвам да споделиш къде ходите. Може и на ЛС, ако прецениш.

Със сигурност ще ти кажа, а тук да споделя, честно казано, ме е страх, защото малко ли ме ядохте и обиждахте:( а не съм никакъв трол, а просто родител, който иска най-доброто за детето си, като всички вас. Не съм, разбира се, на мястото си тук, но жена ми никога не пише по форуми и освен това, докато аз се чудя и събирам всякакво инфо как да гледаме детето, тя просто го гледа, и то добре, тоест прави на практика всичко най-важно, както правят всички жени, вършат важната работа, а ние мъжете само си мислим, че става нещо от нас. Да се разберем сега, аз също поемам част от грижите, не съм оставил всичко на нея все пак, но основните неща ги прави тя и при това ги прави много по-добре от мен. Сега какво да правим, като вие жените сте по-добрата част от човечеството, това не може да се промени.

Общи условия

Активация на акаунт