Струва ли си да се бориш?

Amateurr по-добре ли ти стана, след като я описа като несъвместим и лош човек и всички ти казаха да не се връщаш:)

Днес така, утре така и ето ти модел на мъжко поведение, което няма да те изведе към обич.

Абе, деца, какви са тия "размисли и страсти" на 20 години?!      
Що не си живеете живота?
Сега ви е момента, за жени, за мъже, за компании, за хойкане, за .....каквото се сетите.
А не да се обвързвате "завинаги" на 22, а след 10 години и две деца да решите, че не сте се наживели и да хукнете да си наваксвате с други каки/мъже.
Ама и детска работа е вашето.......   

А не трябва. Жените обичат да ги гонят, да ги ухажват, да страдат за тях...
Без да се прекалява, де. С достойнство.
Опитай още веднъж - трети път, за щастие. 

Бори се за нея човече! Бори се. Защото после във всяка следваща ще търсиш нея. Всяка песен ще е вашата песен. Истински мъж си, направи първата крачка.Стискам палци

Според мен си струва да опиташ. Точно защото иначе винаги ще се чудиш какво е можело да стане. Какъв е смисълът да се раздираш вечно от тези съмнения? А в зависимост от това как се развие животът ти то наистина може още дълго да го мислиш. Опитай, пък ако не става наистина няма смисъл да се да се бориш за нещо, което тя не иска.
И не, не си ти, човекът, който да я променя. Тя ще се промени сама, само ако го поиска.

Много го мислите бе, хора Любов е това, не е научен труд. Дайте го по-естествено и по-добре ще ви се получават нещата.

Ами те от толкова мислене и анализиране са се разделили ... Та ти си само на 20-25 години , за какви деца, нашия дом и да прекараш старините си говориш - забавлявай се , купонясвай и когато се случи ще се случи , няма да те подмине ... Ти си едва ли не на старта на веселата безгрижна част от живота , ако момичето се върне добре , ако не някой друг ще почука на вратата ти..,..забавлявай се колкото можеш , сега поне нямаш грижи към деца!

@Nesiha, в интерес на истината - да, по-добре се чувствам. Само да отбележа, че може да съм я описал като несъвместим, но не и лош човек. Не мисля, че съм аз човека, който да определя дали даден човек е добър или лош. Това, че на мен не ми харесва даден човек и/или поведението му, не означава, че е лош.
И не е точно днес така, а утре иначе. Просто досега в главата ми беше идеалната, перфектната, защото аз я правех такава, издигах я на пиедестал. Колкото и да ми е неприятно, все повече осъзнавам, че Desss и purko88 са прави. Казвам го на база всичко, което се е случило до момента, защото няма как да опиша абсолютно всичко, което се е случило между нас, освен ако не искам да ви отегча до смърт.

@Krasi *, винаги съм се успокоявал с факта, че не стигнахме до деца, защото тогава всичко щеше да е много по-трудно.

@Как` Сийка, знам, че жените обичат да бъдат гонени, да им бъде доказвано, че са значими и т.н., но повярвай ми, ние от противоположния пол не отстъпваме ни най-малко
Точно това е, че дойде момента, в който ако я потърся, ще прекаля, ще си потъпча достойнството и ще се превърна в досадник. Предпочитам след Х години, когато(ако) се засечем някъде, да си спомни с хубаво за мен, до колкото е възможно, вместо да си каже "Ей, тоя преди години каква лепка беше..."

@камъчка, @Бухтичка, оценявам подкрепата ви. При други обстоятелства със сигурност щях да се боря до последно! По принцип не съм човек, който не се отказва лесно, колкото и да доказвам обратното с мненията си до момента.

@belinda, @axel_chiara2430, една от лошите ми страни - да премислям и анализирам всичко. Понякога помага много, но в други случаи пък вреди не по-малко.

Съжалявам да прочета, че се отказваш. Но ти си знаеш

Ние с моя мъж се зарязвахме и събирахме безкрайно, докато нещата бяха поставени на кантар - -или ...или. Без да се размотаваме последния път (преди 15 години)се оженихме веднага, след седем години ходене, раздели, живеене заедно, раздяла...В последствие в брака се научихме да се приемаме такива каквито сме и най-вече се научихме, че малките компромиси не са излишни. Разбрахме, че по-добре да изказваме недоволството си един от друг, да обсъдим това, което ни дразни и да си знаем къде са ни болните места, отколкото да трупаме негативизъм и после той да избухне и да разруши връзката ни. Така с времето се научихме да си бъдем "гръб/опора" един на друг и да се справяме колективно с неприятностите, които в брак с деца са си завиден брой.

Няма лесни неща в този живот, любовта и брака трябва да се отглеждат с много внимание.

Здравей, при нас беше така, но след 4-годишна връзка и се разделихме по мое желание /което се оказа грешка/, но благодарение на тази раздяла разбрахме къде е проблемът ни и защо нещо куцаше.... след 3 месеца се се събрахме отново /решихме да си дадем шанс/ и определено това беше най-хубавото нещо, което сме правили, защото да чукам на дърво сега се радваме на една уникална връзка   

Обади се. Дай шанс. Или ще си щастлив с момичето си и ще изградите мечнатия и от двама ви общ живот, или ще се доразочароваш, и ще си тръгнеш спокоен и завинаги.

Връзките трябва да приключват еднозначно, без остатъчни съмнения дали/или.

В момента (дори ако приемем фактът, че това не е твоето момиче), ти си неспособен да отвориш очите си за друга жена и да я ощастливиш (както и себе си, разбира се!), защото образът на приятелката ти, и идеализираното несбъднато, ще те преследват като призрак във всичките ти връзки.

За да продължиш накъдето и да е, трябва да се освободиш от призраците на миналото, а в твоя случай това минава само през възстановяване на връзката ви.

Да се обадиш пръв, да изразиш ясно и откровено чувствата си, да дадеш шанс - ТОВА е достойноство, а не да се "бориш" героично със себе си, но един полъх на нейния парфюм да разклаща светът ти из основи и да те връща пак и пак в ада на съмненията, негата и въпросите...

Моето мнение е да слушаш сърцето си. Грешките от подбуди на сърцето са винаги по-лесно смилаеми впоследствие от грешките на разума.

Щом не си и се обадил досега, значи, че и ти не си убеден, че го искаш  . Когато срещнеш подходящия човек няма да си губиш времето, с форумни излияния, ами още на мига, ще започнеш да действаш. И спри да търсиш! Това само изнервя допълнително! Когато наистина спреш да търсиш, тогава намираш, това, което трябва 

@камъчка, аз също. Надявах се да получа нещо, различно от думи, за което да се хвана. Тях можем да ги изричаме всички. Но действията, да докажеш това, което казваш, там е тънкия момент, поне за мен. Както е казал Васил Левски - Дела трябват, а не думи!

@~Мишел~, ще си позволя да цитирам частта, която ние не успяхме да постигнем.


Винаги сме държали всичко в себе си. Трудно ни беше да говорим, когато имаше проблеми. Предпочитахме да ги преглъщаме, надявайки се че ще преминат, но уви. Както каза ти, всичко се натрупва и избива в даден момент.

@Carrie Bradshow^, при нас се получи нещо, което доста прилича на това, което се е случило с теб и партньора ти. Благодарение на раздялата се отпуснахме, видяхме се в различна светлина. Държах се свободно, когато излизах с нея след това, защото знаех, че вече съм я изгубил и няма какво повече да губя. Оставаше ми просто да бъда себе си. Тя също беше различна, лъчезарна, спокойна, искрена(това липсваше, особено, когато имахме проблеми и беше двустранно).
Говорихме си много за грешките, които сме допуснали и за това как е трябвало да направим 'това и това', за да не се стига до тях. И въпреки всичко решихме, че вървим в различни посоки, макар да не съм съгласен с това, защото ако е с мен, знам, че ще вървим в една посока и по-важното - заедно. Но начина на живот който води в момента и факта, че това, което получавам от нея са думи, а не действия, е нещото, което ми дава кураж да продължавам напред, вярвайки, че и мен ме чака нещо по-добро.

@BirdsFlu, @becky bloomwood, иска ми се да слушам сърцето си, иска ми се да дам шанс, но тези ми желания все повече и повече избледняват. Предполагам знаете, че всеки човек си има праг на търпение и аз май започнах да го достигам. Изморих се от чакане. Не може винаги аз да съм човека, който прави крачките. Наистина съм на мнение, че който те обича, ще се бори. Не казвам, че очаквам тя да свърши всичко, очаквам да ми даде правилен стимул, който да ме убеди, че си струва да продължа да полагам усилия за възстановяването на тази връзка.

@Sylvana, бях достатъчно убеден, но тя с действията, които се разминават в голяма част с думите ѝ, ме разколебаха. Не може да пишеш SMS на някого "Липсваш ми", а после да не го търсиш в продължение на дни. След всичко, което се е случило, липсата, за която се говори, трябва да се докаже, а не просто да се каже, още по-малко чрез SMS.
Във форума реших да пиша, понеже знам, че има голямо разнообразие от хора и съответно гледни точки, като всяко едно мнение, което получавам, ме кара да се замисля над определени неща, а това ми помага.
Относно търсенето, не съм и започвал. Концентрирал съм се върху собствения си живот, върху това, да се науча да бъда щастлив с това, което съм и което имам, както и щастието ми да не зависи от някой друг.