(Био)зеленчукова градина - тема 25

И докато едни садят, други творят. Поздрави на всички вас с една слънчева рисунка на малкия ми син: http://dpenkova.snimka.bg/family/dechurliga.807333.32847344

Картофите за чувствителни на слани и трябва да ги засеем така, че стръковете да се покажат около крайната дата за слани в региона. Причините да се търсят покълнали картофи за семе са две:
- ускорява се поникването с около две седмици
- тъй като броя на събудилите се "очички" може лесно да се определи, с ползването на покълнали се избягва поставянето на семе с един кълн. Хубавото семе има кълнове от поне три-четири очички, кълновете са здрави, до около 10 см, без провласване(израсване на спомагателни ситни корени, без зачатъци на листа.

анн и Ана Иванова са показвали великолепни картофи и мисля, че имат какво да добавят по темата.

Право е бабето, земята е студена още. Въпреки топлото време напоследък, не можем да изключим вероятността за чувствителни застудявания или захлаждания. Всъщност в моя регион априлският сняг е по-скоро правило, отколкото изключение.


Аз днеска пикирах домати. Имам два сръбски сорта, като единият можел да се отглежда 3-4 стъблено. Ще видим, пикирах го индивидуално, щом пък е толкоз ербап.

Хубава рисунка! Това крило на пеперуда ли е? Да, вчера посяхме картофите, половината от декар и половина. В събота другата половина. Направих опитно поле. Снабдих се с няколко сорта, уж сях и писах, дано до вадене да не затрия листчето.
Теди, която така любезно влезе в ролята на муле, също ми донесе два сорта от Аграта. Благодаря за което!
Всъщност, Куркума, като сяхме картофите, имаше неизвадени от есента и не бяха измръзнали, а си имаха превъзходни кълнове. Мисля, че си е доста издържлив. А и масово тези дни наоколо се влачеха колички с щайги за посев. Значи е време.
Да допълня - ако сте купили скъпо и едро семе/като мен/ докато някой фрезова и бразди из нивата, вие сядате на обърната кофа с нож в ръка, режете клубените на две, като във всяка половина трябва да има "очички" или кълнове. Натривате срезовете с пепел от печката и така имате повече материал за посев.

Благодаря ти, Ани. Колко е оптималният общ брой "очички" в едно гнездо? Изобщо добра практика ли е саденето на гнезда при картофите, или "редовото засяване" е за предпочитане? Защо  семето се изважда на светло преди засяването (виждал съм такива практики в Родопите, с. Фотиново, именно през март)?

Аз не съм картофджия и наблюденията върху осланяването на тая култура са повърхностни, случайни. Мисля, че младите стръкове са по-издръжливи от вече поотрасналите и в този смисъл за картофения посев са по-неприятни късните слани, а не ранните (тоест сегашните и по-ранните). Такова поведение съм наблюдавал при баклата - младите растения презимуват успешно, и понасят не една и две слани без никакви вреди. Обаче след като достигнат някаква степен на развитие през пролетта, късна майска слана може да ги окепази.

Масово изникна магданозът ми. Тая година направих "промишлен" посев, защото четирима клиенти още от есента се заявиха за, помежду нас казано, неприлични количества магданоз. По две-три връзки колкото китката ми, през ден. Казват за салати, друго - за бъбреци и отоци, а може и да укрепват семейното ложе. Както и да е - тяхна си работа, моята е да произвеждам. По това време на годината има много магданоз от миналогодишния, и по скромното ми мнение е по-ароматен и крехък, пък и доста по-добивен от младия.

Преди месец някъде бях край Мелник и видях, че в една оранжерия около 1/4 от площта беше с магданоз и копър.

Куркума, ние сеем само редово. Интересен принцип е гнездовият, той се практикува в определени географски области - Котелско, мисля. Някой път ще опитам и този начин, за сравнение. Бързият растеж на салатите така ме натисна, че нямам време за експерименти.
Една моя приятелка казва, че подправките са много доходоносни. В последните години нямам почти никакви подправки - един вредител яко ги пасе и не знам какво да направя по въпроса. Днес е огризал наникналите лилиуми, грудковия копър и се вмъкнал в парника, където растат новите салати и домати. Виждали ли сте морско свинче, което почти целогодишно обитава двора и градината? А дали може да пасе вързано, както кравите, примерно?

Така е. Много е относително казано. Хубавото при подправките е че боледуват по-малко, сравнително непретенциозни са, нуждаят се от малко площи и обработки. Но и без да са основни култури, сигуряват приход, не голям, не основен, но стабилен - малко от това, малко от онова, особено ако не си профилиран производител. На всяка кошница за клиент се добавя босилек, риган, джоджен, магданоз,  копър, чубрица, девесил, а може и хрян, пащърнак, керевиз...като ги сметнеш може да са стойност колкото кошницата.

Баба и дядо пълнеха двулитрово широкогърло шише със стотинките от подправките. Един вид като спестяване. За един сезон се пълнеха по две-три.

Разсадих малко (около 4 кв.м) културен киселец именно с тая идея. Той е много добивен и изключително непретенциозен. Инак е чудесен като добавка в салатки, в супи, като плънка за агнешко, в чорби с дреболии, за цвят в омлети.

 

Когато баща ми беше жив, си мечтаехме за плантация от магданоз, как всеки ден ще си слагаме в салатите почти толкова, колкото са и доматите, и всеки, ама всеки ден ще ядем магданозени кюфтенца.
А Австрийско ужким евтините подправки в супера са 0,80 евро за връзчица, колкото палеца ми дебела. А на пазара турците го продават на килограм - по 5-6 евро. Месото на промоция и то толкова струва. Ех, градинката да дойде само...
На балкона ни лукът за зелено е вече 20 см висок и много ароматен. Грахът и той 5 см гони, гъстичко насят - другата седмица ще замине за салата, само няколко растения ще оставя за същински си грах. А репичките растат прекрасно и май скоро ще има за салатка!
Човек не си дава сметка за елементарни неща, докато не ги види с очите си. Миналата година като за първи път балконска зеленчуко-гледателка (не производителка, защото почти нищо не произведох) си взех уж подходяща за зеленчуци био-почва. От една страна не беше лоша, добре я бяха обеззаразили, а и всичко покълваше. Но остава едно джуджешко и започва да боледува, нападат го гадове... все едно буболечки отглеждах, не зеленилки. Тази година добавих компост от безплатния, който може да се получи от общината. Миналогодишният ми спанак за 1 седмица стана с листа колкото длан, а беше нюню! Арпаджикът, бучнат в старата пръст, едвам крета, един такъв прозрачнееш и хилав, а другият, в обърканата с компост ланска почва - юнак! То логично, наистина, но човек да го види...!
Малкият мъж ентусиазирано пълни кофички да сади нещо си (сложихме в тях манголд), и разнася детската лейка да полива. Какво повече да искам!

Моля те, разкажи повече за схемата, по която получавате компост. Може пък нещо да се взаимства. Макар че...  Институциите, пък и повечето хора в България се отнасят в най-добрия случай съвсем формално, но най-често изключително безотговорно към управлението на отпадъците. Отделно всички някак възприемат почвите като даденост (добри или лоши) и рядко се стараят да ги запазят или обогатят. Мнозина се отнасят към почвените подобрители като към обичаите на папуасите - нещо може би интересно, но съвсем незасягащо ги.

При мен декември се счупи един клон от дъба в двора и разцепи компостера на половина. Та се наложи бързо местене на пръста (пръст е силно казано, гниеща материя по-точно).  Поникналия магданоз го обградих с тази "пръст". сега е с едрина на целина ( баща ми дете е градинар от поколения твърдеше че е целина). Преди да сложа пръста от компостера беше един мижав и едва креташе.
Новият компостер чака да бъде монтиран.

Тук разделното събиране на боклука функционира перфектно като организация откъм общината и що-годе добре като съвестност на изхвърлящите. Общият боклук се изгаря и с него се топли половин Виена. Хартията традизионно се преработва, както и хартиените кутии тетрапак, които се събират извън нея. Освен това има кофи за метал (кенчета, капачки и подобни, не хладилници или ауспуси), за пластмасови бутилки (само този вид пластмаса, никакъв друг) и за биологични отпадъци. Последните включват кухненски отпадъци, окосена трева, клони - в този дух.
Във всеки квартал има и "сметище" - под това да се разбира чисто и подредено място с множество обучени служители и разнообразни контейнери, където безплатно се занасят различни обемни и/или опасни отпадъци, неподходящи за обичайните гореизброени контейнери. 
Да се върна на компоста, кофите с биологични отпадъци първо преминават общ контрол и сортиране, за да се извадят погрешно изхвърлените вещества. След това се носят на общинското компостирище (5,2 хектара, непропускащо никаква остатъчна влага надолу към почвата), разстилат отпадъците и започват в продължение на 8 до 10 седмици да ги поливат и преобръщат. Изтичащата при този процес вода се улавя от собствена канализация, пречиства се от собствена пречиствателна станция и се използва обратно за същата цел. Многократни тестове по време на гниенето гарантират БИО-сертификат на изходящия продукт.
Готовият компост го връщат в големи контейнери като строителни фургони обратно по сметищата в кварталите, откъдето всеки може безплатно да си натовари теоретично до 2 кубика годишно, на практика обаче никой не следи количествата.
Това е схемата и сякаш работи добре. Макар компостът да е безплатен, тук таксите за сметоизвозване са много високи, така че вероятно сме си го предплатили по този начин. За мен най-важното е, че този голям град не оставя огромни количества замърсени територии и планини от боклук - на практика всичко се преработва или изгаря.

Заредих цитрусова настойка... Зная, че е рано, но сега разполагах с количество... Моля amica1 или някой друг запознат да каже може ли да се ползват кори от грйпфрут и колко време може да се съхранява на тъмно и студено прецеденият разтвор.... 

Земята е безобразно суха... Всяка вечер поливам нещо си - марули, лук, грах, моркови... 

Направих разсад навън под парник... Миналата година насяхме на 20-ти март, а после наваля сняг и затрупа парника... Не си спомням колко време беше снежно, но чак в средата на април поникнаха зарзаватите...

Бушка, как ги поливаш зарзаватите с всичките видове мулч?     Опитах миналата година да мулчирам зеленият боб и зелето (втори култури), че много беше жежко времето, когато поникнаха... Наредих покрай стръчковците изсъхналите стъбла на изваденият лук, някакви треви и каквото имаше из градината в момента, но като пуснахме маркуча да поляем и съвсем правомерно всичко се събра на купчини в края на редовете...    Добре, че из тези места и по това време в изобилие вирее тлъстигата, та съвсем естествено се получи задържане на влага из редовете... Само я проконтролирах от време на време да не прекалява... Кокошките много се радваха...

Привет!   
И аз втора неделя се правя на земеделка-копане, сеене, поливане....мъжката половина орязва дръвчета, лозето, асмите.

Може да ти е бил лек мулча. МИналата година мучирах със слама, доматите обилно, другите неща поо-малко, че нямах много. Пусках маркуча между редовете, където имаше канали, на другите места отгоре, но никога не ми се е събирало. След като посея/посадя и мулчирам - веднага полвам. На следващият ден или след 2 -3 дена макс, от поливането и росата, мулча се споява  и не мърда.
Най-веротано има значение с какво е мулчирано 

Здравейте,

Да се запиша тук и да взема да почета, че таз година съм обещала на синковеца да създадем от полянка градина  а пък идея си нямам какво, кое и как да правя. На някой да му се менторства?  Дайте, моля ви, идея - поляната е многогодишна такава, лопата не е виждала. Какво аджеба да я правя и кога? (при нас е малко по-студено от България)