Публикувана: 6 март 2014, 14:44 ч.
Последно мнение: 17 фев. 2016, 06:53 ч.

Когато ТО не е като НАС

25 257
307
1

# 15 7 март 2014, 13:18 ч.

Мнения: 3 784

Благодаря на всички отговорили, постовете ви са много интересни и точно по темата.

Май по-лесно се оказва да се определи какво е родителски провал според личните разбирания.

От прочетеното дотук ми се струва, че действително определението за провал е - когато не е като нас във важните за нас неща:

Цитат

крадец, измамник, престъпник, наркоман, алкохолик, насилник, нещастен човек ... мързелив търтей... човекомразец... под стартовото си ниво... без свобода на себеизразяване

А какво мислите по другите два въпроса: как е възможно да се стигне дотам, че възпитавано от нас дете да има фундаментално различие с нас (в горния смисъл, а не - аз обичам математиката, а той лекар иска да става) и какви биха били адекватните (пак - според нас) действия, когато установим този факт?

# 16 7 март 2014, 13:22 ч.

Мнения: 61 845

Не знам дали изобщо родителите могат само с възпитание да моделират децата си, т.е. знам че не могат, и дали трябва да приемат като провал неща, които не са единствено под техен контрол?

Детето ми изобщо не прилича на мен, но това не ми е повод за недоволство, поне засега.

Убедих се, че хората са различни, всеки си има собствени потребности и интереси.
Родителите може да насочват, но крайният резултат да е различен от очакваното.

За мен е важно детето да е здраво, да се справя самостоятелно с живота си и да няма криминални прояви.
Всичко останало, със знак +, е бонус. Peace

# 17 7 март 2014, 13:26 ч.

Мнения: 3 784

Не приемайте възпитание буквално, като рецитиране на "прави това, а онова е забранено". Под възпитавано от нас имам предвид - израсло около нас, общувало пълноценно с нас - възможно ли е да има различни ценности от нас?

# 18 7 март 2014, 13:34 ч.

Мнения: 1 422

Възпитанието има за цел да изгради личност, цялостна, осъзната и независима, която всно да заявяава себе си. Клонингите са провал, а не различните.

# 19 7 март 2014, 13:40 ч.

Мнения: 3 784

Добре, Рози, ако твоето дете е емоционално зависимо от чуждото мнение и одобрение и не желае да изразява ясно своите позиции, би ли го счела за провал, или за неговото право да съществува по този начин?

Последна редакция: пт, 07 мар 2014, 13:52 от Nickkie

# 20 7 март 2014, 13:57 ч.

София
Мнения: 31 402

Ще се чувствам провалена като родител, ако той самият не се гордее със себе си, с успехите си (дори и малки) и не се уважава. Това е основата, която ще му помогне в отношенията му с другите и ще се чувства комфортно в кожата си.
Искам да се научи на самостоятелсност и уважение. Другото, както сте писали, е бонус Peace

Ери, абсолютно те разбирам като майка, но в един момент децата ти ще създадат сем-ва и ще съжителстват с хора, които са израстнали в различни сем-ва. Обикновено тогава вече се появяват и дразгите м/у братя и сестри. Поне по мои наблюдения. Разбира се, че има и изключения Peace

# 21 7 март 2014, 13:59 ч.

Мнения: 3 634

"То" не е като "мен" още с раждането си. Приемаме се каквито сме и се стараем да съжителстваме в любов и толерантност. Аз съм толкова различна от родителите си и това им причинява толкова мъка заради нереалзирани родителски амбиции и обикновнени неразбирателства, че нямам никакви очаквания за ценностите и характера на детето ми. Каквото е такова, не разсъждавам в тази насока и си живеем спокойно, без условности. Аз съм му майка, ако ще и да е преродения Хитлер. Съмнявам се някога да му обърна гръб.

# 22 7 март 2014, 14:05 ч.

Мнения: X

Цитат на: Октопод с рокля в пт, 07 мар 2014, 13:59

"То" не е като "мен" още с раждането си.

Абсолютно. Плюс това ми го демонстрира още в родилния дом - "Аз съм личност. Съобразявай се и ще живеем в разбирателство." Аз имах разни други очаквания преди това, предполагах, че дълги години ще е като мой придатък, че бавно ще се формира като личност, ама не - от първия ден. Това е положението.

# 23 7 март 2014, 14:05 ч.

out of space
Мнения: 8 623

Цитат на: missence в пт, 07 мар 2014, 13:57

Осъзнавам го и това е голям мой страх. Не ми е желанието да са като залепени, но ще съм щастлива да поддържат топла връзка и винаги да си помагат.
Ужасявам се като чуя за братя и сестри, които не си говорят от години, заради спор за имоти, забрана от половинките им и подобни. Толкова е жалко... Cry

Може би, защото съм само дете и наистина ми липсва такава връзка.

# 24 7 март 2014, 14:17 ч.

Мнения: X

Цитат на: Nickkie в чт, 06 мар 2014, 14:44

Повод за темата е изказване в една друга тема:

Цитат

И определено не искам детето ми да ... Ако това се случи, ще се призная за напълно провален родител спрямо целите, които лично аз имам.

Възможно ли е детето ви да не е като вас във важните за вас неща? И ако да, тогава какво?

(пример: смятате, че малко неща са сравними по важност с външния вид, а за детето ви това не е ценност; мислите, че човек, който не се стреми постоянно да се развива, не заслужава много уважение, а детето ви е от по-мързеливите; за вас директният подход е синоним на откровеност и честност, а детето ви сякаш е роден дипломат)

Това са само примери. Ясно е, че никой разумен човек не очаква децата му да са непременно негови копия. Кога обаче бихте счели, че сте се провалили като родител и обвързано ли е това с ваши очаквания от детето?

Децата ми НЕ са като мен, нито като баща си.Те са отделни личности.
Нямам очаквания и болни родителски амбиции.
Бих считала, че съм се провалила като родител, ако децата ми (не дай Боже! ) станат убийци, крадци, с една дума - престъпници.
Ако са добри хора, все ми е едно как живеят, с какво се занимават и кои са им приятелите.

# 25 7 март 2014, 14:28 ч.

Мнения: 376

Цитат

Ако са добри хора, все ми е едно как живеят, с какво се занимават и кои са им приятелите.

На мен не ми е все едно. Искам много за детето си, искам всичко най-добро за него - да е здрав, да пътува, да знае езици, да има хубаво семейство, да работи добра работа... Имам толкова мечти за него. Ако не се сбъднат, няма да го считам за провал. Сбъднатите ще ми донесат щастие.

# 26 7 март 2014, 14:29 ч.

Мнения: 327

Малката Госпожица Мърморана, изпращам ти една огромна прегръдка като майка на две различни дъщери! Огромна Hug

Сигурна съм, че майка ти те обича и уважава, но е трудно някой да е различен от теб и ти да го разбереш и да откликнеш на мига! Не се сравнявай, колкото предимства имаш ти, толкова и сестра ти! Важното е, че знаеш какво искаш и го следваш! Вярвам, че се гордее с теб и иска най-доброто за теб! Думите понякога значат различни неща за различните хора и сигурно влага в тях нещо, което ти разбираш по друг начин! Пожелавам ти да си щастлива!

Сега в две позиции: надявам се да имам силите каквото и да направят децата ми - да го приема и да разбера, че те трябва да минат през това да израснат. Спънките, трудностие и провалите идват при нас с някаква цел, важното е да вървим напред и нагоре, надявам се да го направят! Искам никога да не открият в мен разочарование или неприемане...никога

Относно аз като дъщеря...разочаровла съм ги и винаги са ми прощавали. Огорчавала съм ги ...и съм правела избори, които не са им харесвали, но се надавям да си ги приели...каквито и грешки да съм направила, трябвало е да ги премина...надявам се да са го приели.

Може би,

# 27 7 март 2014, 14:56 ч.

Мнения: 1 422

Цитат на: Nickkie в пт, 07 мар 2014, 13:40

Идва въпросът защо човекът е такъв, какъвто е станал, и как това се отразява на живота му. Ако той се счита за ограничен и страда, как аз ставам средство за промяната. Как аз давам достъп на човека до промяната, която желае. Важи за всички хора, на всички възрасти. Детето не е някакво медузоподобно Simple Smile

Родителят има за задача да покаже на детето различните опции и какво става при различно поведение. И да пита защо, за всяко нещо да пита защо вместо да дава правила и отговори.

# 28 7 март 2014, 15:18 ч.

Мнения: 3 784

Много ми хареса мнението на Октопод, предполагам, че повечето, които се впуснаха в посока болни амбиции и клонинги, са искали да кажат това.

Цитат на: Рози и рози в пт, 07 мар 2014, 14:56

Цитат на: Nickkie в пт, 07 мар 2014, 13:40

Именно това питам и аз - когато видите, че детето ви не е такова, каквото искате да бъде (в твоя, а и общия случай, свободно и щастливо) - какво правите?