Когато ТО не е като НАС

# 300 15 фев. 2016, 19:06 ч.

София
Мнения: 12 374

Цитат на: the wishmaster в пн, 15 фев 2016, 18:48

Аз да се върна лекичко към изначалния въпрос на темата "Какво правим, когато ТО не е като НАС?" Едно от моите "ТО", по конкретно кифлата, която скоро ще стане на 10 е драстично различна от мен в следното- колкото мен ме дразни мейстрийма, толкова за нея първа радост е да е оФФФца от стадото и, съответно, един от най-големите ѝ ужаси е да не е оФФФца от стадото. ooooh!

Уиш, и моята е така, а е само на пет. Изпитва ужас да не би да е различна от стадото..за майка като мен, както се досещаш, тва е голям удар Laughing

Майтапа настрана, мисля, че при децата стремежът да са част от група, да не се различават, е много силен..по разни причини, които някога съм знаела какви са, но заради ЕГН-то вече не помня. Ще прочета пак.

# 301 15 фев. 2016, 19:09 ч.

Мнения: X

Цитат на: Румцайс в пн, 15 фев 2016, 19:05

Уиш, на мен ми се струва, че това е част от израстването. Малко деца са готови на невръстна възраст да се делят от групата.

Дано да си права. Синът ми беше и все още е абсолютната ѝ противоположност в това отношение. Но, да, отнасяше си го от време на време.

# 302 15 фев. 2016, 19:12 ч.

София
Мнения: 9 400

wishmaster - всяко момиче преминава през тези етапи, преди тийн годините си толкова много исках да съм част от общото, че чак на моменти не можех да се позная. След това започнах да осъзнавам колко хубаво е да си различен, че чак по едно време минах в другата крайност, за около 2/3 години, сега мога да кажа, че съм в златната среда. Т.е хем съм индивидуалист, който добре познава себе си и си има своя собствена комфортна зона, но когато видя добър модел, който бих желала да наложа на себе си или пък трябва да се впиша в определена група успявам. Предполагам, че и твоето момиченце ще израсте периода на желанието да си част от"конфекцията". А причината да желаеш да си част от конфекцията е, че децата не приемат различните, всеки различен веднага преминава във фаза друг и оттам започват етикетите. Така е откакто свят светува, антропологията много добре го казва: другия винаги си остава друг, колкото и до го приближиш до себе си, все има нещо което не му е както трябва.

# 303 15 фев. 2016, 19:16 ч.

Мнения: X

Г-ца Бързо се уча (Storm Worm Virus), най-вероятно е така. Което ми навява мисълта, че поне при мен, момичето се оказа по-трудно за отгеждане от момчето. Странно, защото дъщеря ми е много мила, обичлива, разбрана. Може би аз на нея ѝ треперя повече

# 304 15 фев. 2016, 19:44 ч.

София
Мнения: 17 652

Цитат на: Mozzie в чт, 06 мар 2014, 14:56

Ако стане крадец, измамник, престъпник, наркоман, алкохолик, насилник, нещастен човек - тогава бих се чувствала провалена като родител.

Нещастието... Ами, не винаги е въпрос на избор - но първите таман щях да изброявам същите.

# 305 15 фев. 2016, 19:54 ч.

София
Мнения: 44 530

Аз пък много се кефя, че моята дъщеря не е аутсайдер като мен. Да, в кифло-компанията е, но щом на нея и е добре, значи всичко е ок.

# 306 15 фев. 2016, 21:09 ч.

Мнения: 2 127

С майка ми сме много различни. Нито тя ме харесва, нито аз нея. Обичаме се, но макар и близо една до друга, вече почти не общуваме, освен по разни ежедневни въпроси. Ако не бяхме майка и дъщеря, не бихме имали никакви контакти. Със сестра ми е обратното - почти 1:1 са и са си "дупе и гащи". До степен, в която, ако човек не знае, би решил, че има само една дъщеря.

# 307 17 фев. 2016, 06:53 ч.

Мнения: 9 052

Последна редакция: ср, 17 фев 2016, 16:29 от Brideshead

Причина:

Причина: