Когато ТО не е като НАС

  • 25 265
  • 307
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 784
Повод за темата е изказване в една друга тема:

Цитат
И определено не искам детето ми да ... Ако това се случи, ще се призная за напълно провален родител спрямо целите, които лично аз имам.

Възможно ли е детето ви да не е като вас във важните за вас неща? И ако да, тогава какво?

(пример: смятате, че малко неща са сравними по важност с външния вид, а за детето ви това не е ценност; мислите, че човек, който не се стреми постоянно да се развива, не заслужава много уважение, а детето ви е от по-мързеливите; за вас директният подход е синоним на откровеност и честност, а детето ви сякаш е роден дипломат)

Това са само примери. Ясно е, че никой разумен човек не очаква децата му да са непременно негови копия. Кога обаче бихте счели, че сте се провалили като родител и обвързано ли е това с ваши очаквания от детето? Обяснете как го усещате вие, нека не обръщаме темата на дискусия за майката-тигрица, амбициозните родители или как може еди-коя-си моя позната да е такава ужасна майка.

# 1
  • Мнения: X
Ако стане крадец, измамник, престъпник, наркоман, алкохолик, насилник, нещастен човек - тогава бих се чувствала провалена като родител.

# 2
  • София
  • Мнения: 16 513
Ако стане мързелив търтей плюс гореизборените.

# 3
  • София
  • Мнения: 4 051
Аз взимам за изходна точка нивото на родителите.
Ако детето ги надскочи, значи е грандиозен успех, ако е тяхното ниво е нормално и естествено, ако е по-ниско от тях, значи е провал.

# 4
  • Мнения: 14 478
Ако стане крадец, измамник, престъпник, наркоман, алкохолик, насилник, нещастен човек - тогава бих се чувствала провалена като родител.
И аз така мисля.

# 5
  • UK
  • Мнения: 4 094
Може ли да пиша от позицията на "то"-то? Аз съм коренно различна от майка ми, по повечето въпроси не споделяме мнение, разбираме се, обичаме се, но само ако живеем далеч една от друга. Категорично мога да кажа, че майка ми много ме обича... Но не ме харесва. Цял живот си е представяла дъщеря си като фино и деликатно дете, каквото аз никога не съм била. Сега съм толкова далеч от представата й за дъщеря, че повече не може, за нея съм твърде дебела, косата ми е твърде дълга, на 27 години не съм омъжена с деца и с постоянна работа, която вероятно ще работя цял живот - това за нея са разочарования. Тя си има нейните си разбирания, много държи нещата да се случват "както е общоприето", пък аз никак не се водя по общоприетите норми и това винаги ни е създавало проблеми. За сметка на това сестра ми е пълна моя противоположност и всичко, което майка ми някога е искала от дъщеря си. Слабичка, с много приятели, сега учи за стоматолог (майка ми е зъботехник, та плана е в един момент майка ми да работи за сестра ми), майка ми харесва мъжете в живота на сестра ми, решенията, които взима, интересува се от приятелите й, от това какво прави, говорят си всеки ден... Ние не сме се чували от две седмици сега... Аз не се сърдя, разбирам защо не сме близки, разбирам защо тя предпочита сестра ми пред мен, просто сме различни и толкова. Не бих оставила подобни неща да ни развалят отношенията, знам, че майка ми ми желае най доброто, просто нейните представи за най доброто не се покриват с моите. Но пък винаги ме е подкрепяла в желанието ми да правя нещо, което тя не одобрява или просто не би направила, никога не ме е натискала да уча стоматология, примерно, сестра ми сама изяви желание, учи като ненормална и се справя повече от блестящо, аз не съм такъв тип. Сега живея в Англия, никога не ме е спирала да замина, не ми е обяснявала че няма да се справя, знаеше, че не искам да оставам в България и ме подкрепи, помогна ми и сега се радва на това, че аз се чувствам добре тук. Като изцепи някоя глупост от типа, че не бива да имам самочувствие, понеже съм дебела и дебелите хора не бива да имат самочувствие на недебели, аз знам че тя всъщност има предвид, че никога няма да отслабна, което би било добре за здравето ми и тн, ако се чувствам добре каквато съм. Като ми каже, че не бива да излизам с хубавия англичанин, когото съм си харесала, а с дебеличкия, който харесва мен, знам че го казва за добро и иска да съм щастлива, ама по нейния си начин. Същото важи и за баща ми, въпреки че с него си приличаме малко повече.

А ако в цитата в първото мнение става дума за това детето да "стане" гей, държа да отбележа, че авторката на цитата е провал като човек така или иначе.

Последна редакция: чт, 06 мар 2014, 15:16 от Малката Госпожица Мърморана

# 6
  • Мнения: 4 892
Ако стане човекомразец.

# 7
  • Мнения: 3 784
Може да се пише от всякаква позиция, стига да е от първо лице.

В цитата не става дума за това. Изтрила съм автора и предмета съвсем съзнателно, за да не се хващаме за конкретна дума или пример и най-вече, защото темата е

Цитат
Обяснете как го усещате вие

# 8
  • Мнения: 159
Ако не  е щастлива такава, каквато е....

# 9
  • UK
  • Мнения: 4 094
Може, обаче съм виждала съвсем същия цитат от една патка, дето щяла да се чувства провал като родител, ако детето й се окаже гей.

Иначе - не е лесно, но не е и болка за умиране, особено ако и родителите и децата са свестни и интелигентни хора, в един момент става ясно, че живеят в различни светове, и драмите спират, ако не се опитват да се променят взаимно. Не че майка ми не е опитвала, просто вече знае, че няма да се случи, и само понякога ме "насочва" към общоприетата норма, аз пък я игнорирам и толкова. Simple Smile

# 10
  • при късмета
  • Мнения: 25 473
Ще съм се провалила, ако стане криминален престъпник.

Ще съм се провалила също, ако го вкарвам в наши (с баща му) стереотипи и от сега се запънем какъв да стане.
Всеки човек се ражда с това което му е заложено и цял живот развива него, а не това което друг му налага, било то и родител.
Не очаквам детето ми да е като никой, дори като нас. Искам да бъде себе си и винаги да си оътане. Затова считам за родителски провал и налагането насила на темперамент, например. Ако някой е екстроверт не можеш да го направиш интроверт и обратно.
Различни сме, дори с децата си и по-добре така да си остане

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 6 235
Писнало ми е от съвети за родители, но пък това ме забавлява добре: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=221625838046003&set= … amp;stream_ref=10

# 12
  • Мнения: 1 422
Ако не  е щастлива такава, каквато е....

Всичко друго е бошлаф работа!!!! Всеки човек има право на своята свободна воля и своя свободен избор. Ако някой има очаквания, изисквания, разбирания аз каква да съм, да си върви по пътя. Роднините включително. Спазвам точно същия принцип в моето отношение към всякакви хора - партньори, роднини, деца, родители, приятели, колеги, клиенти....

# 13
  • Мнения: 493
Към момента мога да споделя мнение от страна на "ТО"-то.
От малка съм била почти винаги отражение на това, което родителите ми са смятали за нормално и правилно - външен вид, излизания, оценки и т.н. До влизането в съзнателните ми години не помня как и защо са се случвали така нещата, но от 5-6 клас нататък имам много ясни спомени - всичко е било само и единствено по мое желание. Сама избрах в кое училище да продължа средното си образование, също сама избрах къде да продължа и с висшето. В тези ми начинания родителите ми ме подкрепиха. В началото, спомням си, ми предложиха и други варианти - и за гимназия, и за ВУЗ. Но не са ми ги натрапвали - в никакъв случай. Изслушаха ме защо така съм решила и се съгласиха с мен.
Едва ли са си представяли, че дъщеря им ще се омъжи само на 21 години - по собствено желание, без да е бременна. Не са и мислели, че 9 месеца по-късно ще тръпнат в очакване на своето внуче. Но въпреки всичко не ме спряха. Напротив - подкрепиха ме. Преди това сме имали няколко сериозни разговора, в които не са се стремели да ме разубеждават, а само да научат дали съм сигурна в това, което предприемам; дали знам какво правя, какво ще последва и т.н.

Смея да кажа, че определено те се гордеят с това, което са постигнали в мое лице.  Надявам се след време и аз да мога да постигна същото с моето дете.  Praynig

# 14
  • out of space
  • Мнения: 8 623
Едно-единствено нещо бих определила като родителски провал от моя гл.т.: студени или липса на всякакви отношения между децата ми в бъдеще.
Няма нищо по-грозно от каращи се братя и сестри.
От малки ги уча, че те са си най-близките хора и винаги трябва да се подкрепят.

Общи условия

Активация на акаунт