НВ-ВМХ, част 74

Освен това заради различните нужди на организма не може да контролира да изяждаш абсолютно всеки ден еднакъв размер пържола, яйце или салата. Единият ден 3 яйца, другият - 2. Всичко според нуждите. По принцип при жените метаболизмът се влияе от цикличността: през фоликулярната фаза апетитът намалява, а през лутеалната се увеличава. В лутеалната по принцип се горят повече калории и затова човек е по-гладен. Жени със силен самоконтрол и воля могат да се настроят да гладуват през този период, за да увеличат ефекта от горенето на калории, но при други иснтинктът за самосъхранение е много по-силен. Освен това през лутеалната фаза сме по-сънливи,лесно се уморяваме и ако тренираме ще имаме коренно различни постижения. Изобщо, един тренировъчен месец за една жена трябва да е със съвсем различен тип натоварване в сравнение с мъжа. Просто лаишки казано женският организъм е цикличен, а мъжкият линеарен. Мъжете винаги вървят напред в постиженията, докато заради МЦ жените първо вървят напред, а после леко назад. Трябва да се знае как да се разпредели натоварването, за да се удължи ефекта на енергичната фоликулярна фаза и в лутеалната. Аз не знам как да го направя. При мене просто има ясна разлика и във втората фаза се чувствам по-мързелива,изморена. Някои ще кажат, че това е слабост на характера. Сигурно, не знам. Но ми пречи да тренриам редовно. Всеки път започвам отначало.

Освен това не ми харесва тенденцията тук за укорителен тон към хората ядащи различен размер порция от "общоприетото". В крайна сметка само аз знам колко точно изяждам и колкото и да описвам, докато друг човек не ми проследи ежедневието денонощно,не може да каже и да ме укорява, че преяждам системно. Аз знам най-добре с какво се храня и това няма нищо общо с нещата, които правех преди години. Знам колко мога да изям и че преяждане за мене може да е замезване за хора на високовъглехидратно хранене. Не знам колко по-малко да ям, за да удовлетворя нечии очаквания за НВХ... Смятам, че физиологията е много по-силна от волята и с нея шега не бива.

- Аз не преяждам системно, нито изобщо. Но количествата храна, които ме засищат, са ДАЛЕЧ над това, което ти си посочила. Затова и казах, че от гледна точка на казаното от вас ИЗГЛЕЖДА, че системно преяждам. Не се тъпча, но определено имам периоди, в които чувствам нужда да ям повече, съответно и го правя.
- Емоционално хранене нямам, не се утешавам с храна. Имах пристрастеност към хляба, която до голяма степен предодолях, но понякога имам рецидиви. Като наркоман, който внезапно се връща към наркотика. Защо е така, не знам и не разбирам. Понякога свързвам нуждата от хляб с консумацията на недостатъчно протеин предните дни, но наскоро имах подобно залитане, за което причина така и не установих.
- Това си беше леко грубо...
- Ако нещата можеха да се сведат само до биология и физиология, нямаше да имаме изобщо проблеми - щяхме да си ядем според нуждите. Даже нямаше да има нужда да четеш кое е идеалното количество протеин за жените  , просто щеще да си го хапваш, без изобщо да му мислиш.
- Очевидно нямаш проблеми с храната, които имат корен в миналото ти или могат да бъдат свързани с някаква психологическа причина. Вероятно тогава нямаше да говориш така...
Аз съм имала детство, в което месото беше лукс, а основната храна бяха пържените картофи и хляб с манджа или нещо си и това месеци наред. Оттам имам страх от глад...Да, вероятно може и нужда от психолог да имам...Да спра да пиша в темата, ако кажеш, а?
- Авторитети нямам и не следвам, даже и не съм толкова начетена на тема хранене колкото си ти. Знам обаче какво ми показва личният опит. Знам, че с броене и смятане при мен не става. Ужасно се затормозявам психически, и аз като Джоя започвам само за ядене да мисля и ям все повече и повече и нататък е ясно...Да взема да отида на психолог и да спра да пиша в темата, а?
- Имала съм много дълги периоди на стриктност и почти добре пресметнато хранене. Да, но после започва да ми се гади от мазно, буквално физически. Може и за това да има психологическа причина. И какво се прави в такъв случай?Ако имаш подходящ съвет, ще съм благодарна да споделиш!Свалям 2 кг, но  в момента, в който изям 1 домат повече или 1 ябълка, и тези 2 кг си идват обратно...
- Не ми изглежда реалистично ВСЕКИ ДЕН, на всяко ядене да се яде само точно определено количество протеин. Ами животът ми всеки ден е различен малко или повече. Понякога вървя пеша 2 часа+1 час активна тренировка, мия пода и т.н. Друг път седя. Само поради това не може всеки ден нуждите ми да са едни и същи...
- Често хората си мислят, че са здрави и слаби, защото са напипали формулата и стриктно се придържат към определени правила. А истината е, че при едни хора нещата са далеч по-лесни (било защото са облагодетелствани с безразличие към храната или с добър метаболизъм, било защото никога не са имали никакви психологически проблеми с храненето като пристрастеност с неясен произход или емоционално хранене, или нещо друго, произтичащо от миналото и опитността им). Така че нещата не опират само до грамове храна и хранителни вещества. И да, ако преценя, че има нужда, ще отида на психолог!