Подсъзнанието може всичко 60 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Вярата и доверието са двата фундамента на живота. Да вярваш с цялото си същество, че винаги става най-доброто за теб, независимо как изглеждат обстоятелствата и да се доверяваш на процесите в живота, изисква известна доза лична сила. Трябва да си силен, за да пречупиш страха и недоверието. Но направите ли го, бъдете сигурни, че във вас ще се зароди онази вяра, която наричат непоколебима.
Из книгата "Бъди щастлив човек, живей щастливо"
С любов: Таня

Повече за книгата, моля, вижте тук: http://duhovno.blogspot.com/p/blog-page_9483.htm момичета ето нещо от ФБ което е моног синтезирано и много ме впечатли

Според мен позитивните утвърждения само замазват нещата и потискат още повече проблема навътре. Поне аз така го чувствам вече и не мога да повтарям позитивни утвърждения.
Все едно се опитваш да кажеш на съзнанието си, че всичко е наред, ама подсъзнанието знае, че нищо не е наред Затова опознаване на страха и интегриране ми се струва по-успешно. Само дето второто не ми се получава много. Точно неизвестното и недоверието във Вселена/висши сили или кой както си го нарича ме плашат.

Вярвам в приемането, в интегрирането, в сливането. Когато намерим всички частици от себе си и си признаем, че те са ние самите с всичките им цветове и форми, с всичките ни цветове и форми - тогава се случва чудото на свободата. Да това съм аз, да такава съм. Аз приемам това. Мога да го развивам, мога да го променям като това става във връзка с целите, които имам за себе си. Най-здравословни са онези цели, които са свързани с усещания. Как искам да усещам себе си в определен контекст, в определена сфера на живота или в опроделено общуване. Коя искам да съм утре? Коя искам да съм утре! Това съм, това бъдене иска ли някаква корекция от настоящата аз? Иска ли! Ако иска, как да я направя.

Приемането освобождава ресурс. Когато се борим с неща, все едно част от нас работи войници, армия, обоз.... Когато приемем цялото, което представляваме, всяко наше качество започва да работи в посока сбъдване, реализиране на нашата същност. Имаме нещо и защо питам аз вместо да го ползваме започваме да се борим с него, да го морим, да го потискаме? Често пъти давам на хората, с които работя, най-напред писмена задача - да напишат какво губят с какво са ощетени поради факта, че имат това, което имат. Било то излишни 20 килограма лично тегло, работа, от която не са доволни, ипсващ партньор, мрънкащ родител. Каквато и да е темата - въпросът е "с какво ме ощетява настоящото ми състояние". Това дава отговори на въпроса "кой съм аз" като те излизат от същността на човека. Често се виждат моделите на мислене, самият човек си ги вижда. И ако му стиска да променя нещо с цел да живее различен живот, разбира, че е в собствения си капан.

Пример - жена, която за всичко има защитната маска "еми то аз съм на 40 години". Примерно тема нов партньор, на която тя ми обяснява, че всички свободни мъже са по-млади -> по-млад мъж за нея е невъзможно, защото тя за него е лелка -> какво ще си каже, ще й се подиграва, хората как ще я гледат.... Питам има ли жени на 40 гидини, които срещат нов партньор, и отговорът е завъртане в същото обяснение. Десет пъти питам преди да се пречупи да каже "да". Веднага след това следва залитане в посока как изглеждала, колко килограма тежала..... Пак питам, дали ако това е цялото обяснение, то не подлежи на относително лесна корекция, защото зависи само от нея - тези килограми са на нейното дупе и ако се образова в посока метаболизъм, схеми на активно хранене и усвояване на веществата, няма да постигне промяна, която да я постави в категорията, която тя смята, че е с реални шансове а нов партньор. Веднага се връщаме на възрастта. И така до безкрай. Цял час. Обикновено тези клиенти са сложни, защото дотолкова ги е страх да минат през онази врата на царя по-горе, че задължително избират бесилото. След две - три срещи, ако няма никаква промяна, ги поканвам да отидат на кафене с приятелка вместо да работят с мене, защото те искат да си споделят, а аз не работя това. И особено, ако не са си направили домашните задания.....

Страхът от промяна затваря врати. Твърдото вярване в план, конкретика на целите, програма за живота, някакви много стегнати искания ограничава. Вселената е безкрайна, изобилието е безкрайно. Днес например отивам на едно събитие, което преди година ми причиняваше сърцебиене, болка, свиващи мисли. Много работих върху обстоятелствата наоколо му. Днес отивам с радост. Да става, каквото става. Аз искам да съм там и да се наслаждавам. За мене това е голямо постижение. Всички сме хора и имаме своите ограничения, но когато установим, че те ни спират да дишаме, време е да направим нещо, за да променим усещането си за самите себе си.

Ей така разни мисли в събота по обад. Прегръщам ви.  

Съботна прегръдка за всички пишещи и четящи в темата с този прекрасен стих:   

Надежда

Добър ден. Имам едно оплакване –
(направо си е жива рекламация) –
след цяла вечност напразно очакване,
връщам Надеждата – за реанимация.
Не подлежи на замяна? А в склада?
Дали няма нещо бракувано?
Иззето е всичко? Е, браво!
Безнадеждните едва съществуваме...
С кого разговарям, прощавайте?
Ооо, май съм объркала номера...
Не търсех Бог, извинявайте,
а само Човещината у хората...
Сега ще затварям, че имам работа.
И да доставите скоро Надежда.
Моята едва диша, но... Карай.
Ще се понасяме още, изглежда...

Вяра
Пак съм аз. Добър ден.
Да, за Надеждата съм наясно.
А малко Вяра? „Под щанда”? За мен?
И Вярата свърши? Прекрасно...
Кога ще получавате стока?
Сега сте в ревизия? Извинете.
Изведнъж загорча ми живота
и рекох да звънна... Простете.
Не, в Господ не умея да вярвам.
Ама пак ли сте Вие?!? Чудесно...
Добре съм. Не се оплаквам.
Но с вяра се диша по-лесно...
Е, как така какво ще я правя?
Светът е объркан до лудост!
И нищо вече не ми остава,
освен да повярвам във чудо...
Това е всичко. Затварям.
И на мен ми беше приятно.
Скоро да докарате Вяра,
че си искам живота обратно.

Любов
Да, аз съм. Звънях ви наскоро –
за Надежда и Вяра да питам...
Не, с Господ не ми се говори.
Летя. Или поне се опитвам...
А криле случайно да имате?
Само за ангели? Логично.
Даже със връзки се взимат?
Ех, и там като тука. Типично...
Извинете, нещо не ви чувам.
Любов сте докарали? Боже!
Любовта дали се купува?!?
Няма как! Няма начин! Не може!!!
Със Надеждата даже да кретаме,
а пък Вярата хич да я няма,
от Любов е направен човека,
и със обич закърмен е само!
Сега не желая промоции.
Имам си едно съществуване,
и с Любов ще си уча уроците,
колкото мога. Дочуване.

Мъдрост.....?
Поуката до болка ми е ясна:
Животът ще залязва, ще изгрява...
Но в този свят, тъй хванал ме натясно,
аз имам опции да оцелявам –
Надеждата покълва в малко зрънце,
със Вяра и сълзи ще я поливам,
Любов ще я прегърне – сякаш слънце!...
И пак вървя...към себе си...щастлива...
Но тука някой вече се досеща –
звънях четвърти път на Господ,
че трябваше да го помоля нещо –
парченце Мъдрост ...Толкова е просто –
Животът ще изгрява и залязва
до края на безкрайните Вселени...
Поисках Мъдрост, а какво излезе?!?
Получих пратка с етикет: Търпение...
..............
Поуката до болка ми е ясна –
Животът не е спешен случай!
Да, честичко улавя ме натясно,
но само, за да ме научи...

Мира Дойчинова - irini

Здравейте, бих искала да попитам за една тема - Посещение на ангели, но не мога да намеря нова такава. Последната е от юни 2012. Ще съм много благодарна, ако някоя ми помогне да намеря новата тема, ако въобще има такава.

Питаш за поканването на ангел удома ли? Това не сеце обсъждало, откакто аз се появих отново във форума преди половин година. Поне в нашата тема.

Да, затова питам. Намерих само една тема и май няма втора и явно вече никой не ги кани.

А защо трябва да ги каним? Те не са ли постоянното присъствие в живота ни?  Аз поне така мисля и в това вярвам (на база някои четива, усещания и лични заключения).

Благодаря ви за всичко, което сте написали!
Изчетох ви, ама нещо ми пусто днес и само влизам, за да ви прегърна!
Обичам ви всички!

Verano azul, това е като Исусовия хляб. Всеки е свободен да си прилага всякакви практики. Само е добре да си разчете мотивацията.

Много исках да ти помогна с темата, но не я намирам. А имаше такава тема и я четях редовно.....

Много исках да ти помогна с темата, но не я намирам. А имаше такава тема и я четях редовно.....
[/quote
Ами тя май е само една, но аз нещо се разколебах. Страх ме е, тъй като съм вечер сама.

Ангелите не правят лошо! Няма нищо страшно!

Момичета, сапикясайте се Това са символи. Целият процес е свързан с отварянето на човека.

Егоизмът не е нещо лошо, както повечето хора си мислят. Ако нямаме здравословна доза егоизъм в себе си, има опастност да се превърнем в "слуга на много господари", което от своя страна води до непрекъсната неудовлетвореност от себе си и нови изисквания, към нас от околните.
Не е трудно човек да започне да се самодисциплинира в егоизъм. Необходими са няколко последователни, малки и незабележими за другите жестове към себе си. Например - да си купиш шоколад и да си го изядеш сам; да се възнаградиш за някакво положено усилие с посещение при маникюрист или нещо подобно и т.н. Обикновено хората, които са себераздаващи се страдат от непрестанно чувство за вина, което ги принуждава да бъдат вечно в услуга на някого. Това е вредно. Просто се научете да казвате "НЕ" и спрете да обяснявате, ЗАЩО не сте направили нещо. Когато се хванете, че казвате "защото................" просто спрете и както е писала Рози, след най-много 40 дни, няма да усещате нужда да се оправдавате.