Важен ли е правописът?

  • 57 670
  • 927
  •   1
Отговори
# 420
  • София
  • Мнения: 2 952
Много по-тежка е ситуацията със "слято, полуслято и разделно писане" - там правилата са "хлъзгави", донякъде съществуват, но има редица изключения. Освен това с годините се и променят.
Какво е професионалното ти мнение - защо е такава ситуацията с нашия "официален и висок" език?

Безкрайни усилия в подобни незначителни области, а в същото време тотално заливане с чуждици (нямам предвид компютър, а например принтирам вместо отпечатам/разпечатам) и въвеждане в прогимназията на граматични области, които зубрим заедно с децата си в 7-ми клас с пълното съзнание, че не допринасят за грамотността или умението да се изразяваш...

Как се получава така, че децата ни завършват гимназия уверени в знанията си по английска или немска граматика, но със съзнанието, че за българската ситуацията е хлъзгава?

В личен план не се вълнувам от функционално неграмотното писане/изразяване, защото не засяга мен или близките ми. Но ми е много тегаво на душата, че е факт за толкова голям дял сънародници, защото издава много други липси в живота и в частност образованието им.
Грешки тип "не прочетох втори път написаното" слагам под знаменателя на печатните грешки, защото винаги си личи общата грамотност на пишещия и объркан препинателен знак или член не развалят общото впечатление. Обратно - лошо впечатление ми правят засичания в тази посока от хора, които нямат какво важно да кажат, но намират повод да изтъкнат дребнавостта си.

# 421
  • Мнения: X
Други масови грешки, включително и по телевизията:
 - бройна форма: "Двама президентА", вместо правилното "президентИ";
Не знаех, че това е грешка. Може ли да посочиш източник?

Източник са всички граматики и учебници по български език.
Да, сетих се. Имаше разлика дали се отнася до лице, човек или друг вид съществително от мъжки род. Мисля, че и тук има регионални някакви традиции в употребата.
Мен ми е интересно защо се е получила тази разлика. Защо за лица няма бройна форма? Ако имаш идея или линк някъде да прочета.

# 422
  • Мнения: 2 843
За бройната форма и питането на Жаве: тя засяга историческия развой на езика, наследник е на двойствената форма в старобългарския език. Засяга съществителните имена в м.р., които в ед. ч. завършват на съгласна. И, както подсказва названието ѝ - "бройна" - се прилага в случаите, в които тези имена се "броят".
Употребява се след числителни имена и числителни наречия (три, пет; колко няколко, толкова).

Та, накратко, как да направиш мн.ч. на въпросните съществителни от м.р.

При нелица – то завършва на А (това е бройната форма):

"Дайте ми три билетА" (Но: Имате ли билети? - тук не е "билетА", защото нищо не се брои, няма числителни имена или наречия).
По същия начин - 10 билетА, два заека, няколко законА.
Но когато не търсим количество, а изразяваме учудване, използваме обикновена форма за мн. ч.:
Виж колко прозорцИ има!
Още един пример: "Виж колко гълъбА са се събрали" - тоест, преброй гълъбите и ми кажи колко са.
Но: "Виж колко гълъбИ са се събрали!" - не те карам да ги броиш, а се учудвам.

При  лица – мн.ч. е на И (т.е. използва се обикновено мн.ч., а не бройна форма):
В нашето училище има 95 ученицИ (а не ученикА); двама експерти, 11 сътрудници; няколко кандидати.

# 423
  • Мнения: 2 259
Аглая , тези неща журналистите ги бъркат, какво остава за масовия човечец ...защото е тоооооолкова "сложно"  ooooh!

# 424
  • Мнения: 2 843
Ама не е сложно. Сведете правилното до следното нещо:
При хора, лица - И, а не А:
Петима президентИ, двама художницИ.

Лесно е.

# 425
  • Мнения: 12 761
За множественото число мъжки род на мъжа ми му казвам, да пробва с едната форма, ако му се смеят, следващият път да ползва другата Simple Smile)).

Ама като се замисля сега, може и да не му се изсмеят и да вземе да запомни погрешната форма. Simple Smile))

# 426
  • Мнения: 2 843
Относно питането на bib.bib: не се хващайте за това, че правилата са "хлъзгави" и неустановени. Няма да си кривя душата, в някои случаи е наистина така. Слятото, разделно и полуслятото писане е такъв случай. Но една от причините за него е навлизането на чуждици, спрямо които правилото не може светкавично да реагира. Например "евро зона" или "еврозона"; "бизнес администрация" или "бизнесадминистрация" - сега и двата варианта са правилни, но това са нови явления, нормално е все още да не са изковани правила.
 
По-скоро ориентирайте децата си (и себе си) към безспорните неща: например, че думи, завършващи на "ски", се пишат слято и с малка буква (байганьовски, кралимарковска сила). Запомнете твърдите правила, пък останалото, и да не го знаете, не е фатално.

# 427
  • София
  • Мнения: 2 952
"Бизнес администрация" областта е типичен пример от нещата, за които говоря.
Стопанско управление е българският еквивалент, слава-богу използван поне в СУ.

Всъщност въпросът ми беше защо професионалистите изразходват толкова усилия, за да актуализират важни области като "от ляво надясно", а в същото време езикът и отношението към него агонизират, а учениците по-лесно усвояват правилата на чуждите езици. За родния си запазват едно присвиване на носа към съотношението претенции/резултат, на които се наглеждат за 12 години.
Аз и децата ми можем да различим важно от неважно, вкл. в езика. Въпросът ми е защо ни се налага да го правим  Simple Smile

# 428
  • Мнения: 2 843
Аз не съм убедена, че правилата в чуждия език, за разлика от българския, се усвояват съвършено; може би, доколкото е чужд, изискванията, критериите, знаенето дали нещо е правилно, или не, са по-ниски.

Също небрежността към писаното слово, към езика и неговите правила, са повсеместни; не са само български казус.

# 429
  • Мнения: 12 761
Учещите български чужденци също знаят правилата по-добре от болшинството българи. Украинец ме е карал да се червя за познанията си относно наречията.
Просто, защото езикът е чужд и трябва да го научиш някак. Когато ти е майчин, смяташ, че по подразбиране го владееш и не влагаш много.

# 430
  • София
  • Мнения: 4 877
Аглая , тези неща журналистите ги бъркат, какво остава за масовия човечец ...защото е тоооооолкова "сложно"  ooooh!

Журналистите не стоят по-високо от масовия човечец, напротив. Могат да служат за мерна единица за тъпота и неграмотност.

# 431
  • Мнения: 4 560
Виртуалното общуване не дава реална оценка за очвека отсреща. За мен неграмотното писане е като да ти е мазна косата или да ти е олющен лака - отблъсква ме.

Връщам се да чета назад.

# 432
  • София
  • Мнения: 2 952
Мисълта ми не беше за "съвършеното" усвояване и изобщо за способността да се усвоява.
Съвършенство в езика не съществува. Въпросът ми е за стабилната основа в езика и обучението по него, не за по-ниските критерии Wink
Питам защо професионалистите допуснаха да имаме език залят от чуждици, с променливи правила по неважни теми и сложно представен материал в/у прости области.

# 433
  • Мнения: 2 843
Чуждиците (според мен) не бива, а и не могат в повечето случаи да бъдат ограничени. Не винаги има български съответствия; понякога такива се изковават, но са смешни (знаете случая с Богоров и неговото "драсни пали клечица").

А за преподаването съм съгласна. Има практически начини да се обяснят основни правила. За бройната форма, понеже ме попитаха как се е случила и утвърдила, може би обясних малко по-сложно (но пък и аудиторията тук не е ученическа), а иначе може да се каже просто: петима президентИ (когато става дума за хора), а не "пет президента" (помни се лесно); за учтивата форма - когато имаш причастие на "л" (написал, направил), слагаш мн.ч. (Бихте ли направилИ...").

Когато бях ученичка, имах проблем с членуването; попитах специално учителката. И тя започна да ми обяснява теорията с подлога и допълнението. Нищо не разбрах и продължавах да греша. Докато по-голяма от мен приятелка ми обясни, че мога да замествам интересуващата ме дума с "той" и "него". Моментално разбрах идеята и престанах да греша.

Така че нещата са обясними, стига преподавателят да има добрата воля за това.

# 434
  • Мнения: 4 560
Това ми е любимо:
Цитат
Получих тази записна заповет на рака бес притенци кам банката! потпис...

Общи условия

Активация на акаунт