Много по-тежка е ситуацията със "слято, полуслято и разделно писане" - там правилата са "хлъзгави", донякъде съществуват, но има редица изключения. Освен това с годините се и променят.
Безкрайни усилия в подобни незначителни области, а в същото време тотално заливане с чуждици (нямам предвид компютър, а например принтирам вместо отпечатам/разпечатам) и въвеждане в прогимназията на граматични области, които зубрим заедно с децата си в 7-ми клас с пълното съзнание, че не допринасят за грамотността или умението да се изразяваш...
Как се получава така, че децата ни завършват гимназия уверени в знанията си по английска или немска граматика, но със съзнанието, че за българската ситуацията е хлъзгава?
В личен план не се вълнувам от функционално неграмотното писане/изразяване, защото не засяга мен или близките ми. Но ми е много тегаво на душата, че е факт за толкова голям дял сънародници, защото издава много други липси в живота и в частност образованието им.
Грешки тип "не прочетох втори път написаното" слагам под знаменателя на печатните грешки, защото винаги си личи общата грамотност на пишещия и объркан препинателен знак или член не развалят общото впечатление. Обратно - лошо впечатление ми правят засичания в тази посока от хора, които нямат какво важно да кажат, но намират повод да изтъкнат дребнавостта си.
)).