Септемврийче малко покажи се - момче ли си или момиче? - Тема 4

Трудно би могло да се предвиди дали и какво би отключило депресията. Жени, които по принцип са склонни към депресии са доста по-уязвими, но никой не е защитен.

Възможни причини, отключващи депресията са травмиращо протекло раждане, нежелано секцио, разделяне на майката и бебето след раждането, лошо отношение на медицинските лица или други авторитети към майката (имам предвид да се държат с нея все едно е обект, чувал с картофи, а не личност с чувства, нужди и желания). Ако жената не е може да приеме новата си роля, това също би могло да е много травмиращо и да доведе до депресия. Случки от миналото, лоши взаимоотношения с майка, баща, съпруг и други роднини. Стресиращо ежедневие, напрегната работна среда... Списъкът е безкраен!

До депресия могат също да доведат липсата на социални контакти, неизлизане от вкъщи след раждането на бебето.

Понякога има и физиологични причини за депресията - като например липсата на определени хранителни вещества в организма и менюто на жената.

Как да се разбере дали една жена страда от следродилна депресия?
Обичайно жената страдащи от депресия се чувства се виновна за всичко и е готова да поема вината за всичко, чувства се изтощена и лишена от мотивация; не може да се забавлява; отхвърлени, раздразнителни, плачливи, самотни.

Често пъти жена страдаща от следродилна депресия страда от пристъпи на паника, които предизвикват сърцебиене, изпотяване, гадене и припадъци; болки в стомаха, главоболие, замъглено зрение; загуба на апетит и желание за утешителна храна; ниско желание за секс и интимност с партньора.

Много често жени, които страдат от следродилна депресия отказват да се грижат за детето си. И много често близките им правят лоша услуга, когато поемат грижите. Това обичайно влошава и задълбочава състоянието. Хубаво е близките на жената да я поощряват и окуражават да се грижи за детето си, да избягват да се месят освен в крайна необходимост, да ѝ напомнят често че се справя добре и че тя е най-добрата майка за детето си...

Превенция и какво би могло да облекчи състоянието?
- редовно и балансирано хранене (в момента не помня точно на какво трябва да се набляга, но има доста инфо по въпроса в нета), добра физическа активност, съобразена със състоянието ѝ здравето ѝ
- жената да е добре информирана какво се случва с тялото ѝ по време на бременността, раждането, следродовия период и кърменето, да има поне основна информация в какво се състоят грижите за детето и за различните периоди на растеж
- да контактува с позитивно настроени към майчинството жени още преди раждането
- възможно най-бързо възстановяване на социалните контакти след раждането (като е желателно тези контакти да не са свързани с рязделяне с бебето)
- да се избягва дълго време жената да остава сама вкъщи с детето; разходките на чист въздух и слънце са много благотворни, дори да няма компания или да е на двора (слънчевите бани се ползват терапевтично в лечението на депресия)
- кърменето и носенето в слинг

Има едно състояние наречено baby blues, което малко наподобява следродилната депресия, но е чисто физиологично и е свързано с пренастройването на хормоните след раждането. Това състояние, ако въобще се прояви, отшумява до две седмици. Като обичайно най-критични са третия и седмия ден след раждането. Ако симптомите продължат повече от тези две седмици е възможно да става въпрос за следродилна депресия и тогава е хубаво жената да се обърне към специалист.

При мен специално беше комплексна причината за депресията. На първо място съм (или може би бях) леко невротична личност със склонност към депресивни състояния. Имах сериозни проблеми с майка си и със семейството си. С мъжа ми минавахме през разнообразни сътресения. Това, което при мен отключи състоянието беше нежеланото секцио, моята неподготвеност за това, което се случваше с мен. Анализирайки ситуацията стигнах до извода, че отидох твърде рано в болницата, там решиха, че няма да ме чакат много-много и се започнаха интервенциите, без да се съобразят с особеностите ми (както стана ясно в последствие съм си просто по-бавничка  ). Чувствах се като обект и като човек, който е неспособен да се справи с едно раждане, все едно съм повредена. Бях като цяло с доста ниско самочувствие и малко ми трябваше. Отделно, че аз съм доста чувствителна и интровертна личност - не обичам много-много да имам край себе си непознати и много хора, не обичам да ме пипат, болниците ги свързвам с болести (логично!) и т.н. Също така се идентифицирах негативно с майка си. Тя е раждала и двата пъти секцио, аз не исках да съм като нея.

След раждането не ми дадоха детето, видях го чак на сутринта, исках да го накърмя и не ми позволиха, преди да ме раздвижат, въпреки, че седях съвсем спокойно седнала и бях достатъчно добре за да мога да го държа. Поднесоха ми объркваща информация за кърменето. Децата ми се оказа (чак с второто разбрахме), че имат физиологична особеност заради която е необходимо да се внимава повече за начина по който засукват... и още разни такива на глед дребнички неща, които се трупаха на моя сметка. Прибрах се у дома физически добре, но психически разбита. Мъжа ми не знаеше какво да ме прави...


Усетихме се някъде към четвъртия месец след раждането. Около година ходих при психотерапевт (с прекъсвания). Даде ми добър отскок. Общо взето година и половина след раждането си бях вече напълно освободена от депресията. Не съм пила хапчета, предпочетох алтернативни методи на лечение.