"Селски" номера и пинизи

Децата са на родителите, които носят отговорност за тях  
Хайде да не вменявате вина на останалите, че не сте успели да ги опазите
Колкото на вас ви пука за мен, толкова и на мен за вас и домочадието ви

Сега пък очилца. 

Хахах хайде сега подробности Много ясно се разбира, че стоя права тъй като майката и детето седнаха на свободните места, а местата за майки с деца останаха свободни, но аз не мога да седна там.
Лично от моя опит смея да твърдя че най нахални са възрастните и майки с деца 

Мдам, младежъът беше маломерен и носеше именно очилца. Много сладък, btw. А майка му крепеше с едната ръка торби с пазарувано, с другата се опитваше да задържи детето, а третата ръка беше забравила някъде.
Хм, да наричам малко и беззащитно дете, което може серизоно да пострада нечие "домочадие" и хич да не ми пука дали натоварената с торби майка може да го опази, е добра кандидатура за номинация за селяния или обикновена простотия.

По-скоро обикновена надменна простота.

С две думи:"Санта симплицитас". По някакъв чудноват начин се оказва, че трябва да ни пука за средно 30-годишна леля, медитираща след работа или тренровъчен маратон като за 3-годишно. ОК, ако мозъчният и капацитет е като на 3-годишно, пука ми, тя реално си се нуждае от помощ.

Я, и в този разказ се появиха торби в подкрепа на майката, която е основно отговорна за опазването на детето си.

Нали, Лиляна! Вместо майката да балансира с дневник под мишница и тебешир на носа. Еххххх, тя ми помъкнала торби

Е, къде го намеси пък дневника сега?
И да, къде се е помъкнала с торби в ГТ, където е опасно да остави на съвестта на пътниците безопасността на детето си. Можеше да си пазарува и след като приключи с пътуването.

Честно казано, аз като пътувам не прекарвам времето си в озъртане дали на някого няма да му е нужно мястото, което съм заела. Обикновено чета книга, винаги ако видя някого - отстъпвам  място, но да ми вменяват отговорност, че не съм видяла дете, то паднало, пък му вадили стъкло от окото и аз съм видиш ли виновна - хайде де. Да са ме помолили, майка за какво е там?!

Ето пример - аз имам много ниско кръвно, веднъж ми се случи навън да е много топло, а 280 да е в задръстване 30та минута и да не мога да сляза в средата на Цариградското. Учтиво помолих да седна, съответно станаха 4 човека  . Но ако не помоля и взема, че припадна, последното, което би ми хрумнало, е че някой ми е виновен за това.

И последно - отстъпването на място не се подразбира, не е задължение, а въпрос на светоусещане и възпитание. Когато отстъпя място, очаквам благодарност; ако съм решила да не отстъпя или откажа, не очаквам ругатни. В този смисъл ми се струва, че това да те е срам да помолиш за място показва, че смяташ, че то ти се полага някак по право, един вид няма смисъл  да се молиш, то си е твое, защото си дете, възрастен, бременна и пр. Пък ако тези отсреща не знаят, че ти седят на мястото, ти се цупиш и фръцкаш и ги обявяваш за селяни. При двата описани случая отгоре на майки с пострадали деца смятам, че отговорността си е била изцяло на майките.


Sancta simplicitas.

Може да е и печатна грешка, така че моля те не се припознавай в следващото изречение. Странен ми е напънът да се ползват фрази на чужди езици и конкретно латински, но с куп грешки. Някакъв странен напън да се покажем културни и софистицирани е, но не разбирам защо поне не се прави бърза проверка преди да се изпляска собствената неграмотност пред света.

Да, на малки деца и бременни наистина им се полага място по право. По простата причина, че те са много по-уязвими от нас-пълнолетните възрастни. Ниското кръвно или друго неразположение не се забелязва от пръв поглед, но бременна и малко дете не е като да са незабележими с просто око.

Винаги, когато съм пътувала в градски транспорт или на опашка, отстъпвам място на възрастни хора и бременни (рядко на хора, с проходили деца).
1 случка: Преди около 10-тина години в трамвай: качвам се на Графа за 2 спирки и сядам. На следващата се качва един възрастен джентълмен, на видима възраст - около 70-те. Скачам от мястото и го поканвам с жест и думите:"Заповядайте", на което той ми отговаря: "Но млада госпожице, (бременна  )благодаря Ви, но все пак аз навършвам 80 години едва след два месеца"   Демек, не бил чак толкова възрастен, за да му се прави място  . За сметка на това, по обратния маршрут, същият ден, една бабка ми заповяда да стана от мястото, при условие, че имаше около10 празни места, с обяснението, че там пече слънце и по-добре аз да получа топлинен удар  
2 случка: В кварталния супермаркет се нареждам на опашка - пред мен 4-5 души, като последната беше майка с едно бебе и 4-5 артикула (аз съм за цигари). Опашката намалява необичайно бързо и оставаме само мъж, който вече плаща, майката и аз. Майката вика изнервено; "Айдиии, маааа, бързо, че е наш ред", след което с потрес виждам как една жена, явно бабата, галопира с препълнена количка с явната идея да ме прегази. Познайте дали успя да мине пред мен.
В заключение: селска проява е да оставиш жена с бебе да "пази ред".

Т.е. всички останали пътуващи имат задължение непрекъснато да бдят кой се качва и дали не е бременна/малко дете/възрастен човек/човек с гипс и патерица, но пък въпросните уязвими хора нещо ще им стане, ако помолят човешки?

За задължението - не съм съгласна, но от спор няма смисъл. Възпитано и редно е да отстъпиш място, но не е задължително, освен ако не си седнал на специално предназначено място за майки с деца, примерно. Не е задължително, защото може да има много неочевидни състояния, които ти пречат да станеш, но да не си в настроение да се обясняваш или оправдаваш защо не отстъпваш място. От друга страна, майките са и морално, и правно задължени за следят за здравето и живота на децата си, съответно ако имат сливи в устата и ги мързи да помолят за място, то горките им деца.

Не, съвсем не е нужно да бдят. Достатъчно е да не блеят и, ако здравословното им състояние позволява, да проявят елементарна човещина, а не да чакат да бъдат специално помолени за нещо, което се научава още в първите 7 години. Ако са го научили.

Бяхме днес на сватба.
В ресторанта на маса ни бяха настанили с друго семейство с две деца, едното на 11 месеца, другото на 2г.4м. Нашите са на 6г.4месеца и 1г.4м.
 По едно време майката се върна с чиния с голямо парче от погачата, под голямо, имам предвид наистина голямо. Погачата, с която се посрещат младоженците, ясно е, че няма как да има за всички сватбари..... Аз не бях забелязала да има ритуал по раздаването на погачата, т.е. въпросната жена е отишла лично и си е поискала, както и да е......Проблемът беше, че след като донесе чинията, я сложи на тяхната пейка. Нямаше столове, а пейки от двете страни на масата, нашето семейство на едната пейка, те на другата. Сложи погачата на пейката, не на масата, за да не я видят и не си поискат нашите деца, т.е. според мен го направи нарочно, не мисля, а съм сигурна, че го направи нарочно. Иначе щеше да предложи на нашите деца, при условие, че аз преди това бях предлагала от бисквитите с овесени ядки...Малката забеляза погачата на края/ виждайки чуждото бебе в количката да хапва нещо липсващо на масата/,  отиде и си поиска от таткото, и той тогава даде....От ММ разбрах, че баткото ни също е забелязал и е искал, но се е срамувал да си каже. Аз бях на дансинга и разбрах в последствие, че на баткото също му се прияло.....
Сега ще кажете защо не съм отишла да взема за моите деца, ами намирам го за нахално и грозно. Отделно смятам за редно, когато има и други деца на масата най-малкото да им предложиш да опитат, а не да криеш храна, която няма на масата.......Наистина жената беше взела голямо парче погача, чинията беше пълна
Груба селска проява на майката

Относно градския транспорт, скоро ни се наложи да ползваме, хем баткото да се порадва на новите трамваи.
Качваме се, на местата обозначени за колички се подпрели разни хора, на местата за майки с деца бяха седнали някакви тийнове/ казах им да станат и ни направят място, с две деца съм, едното в количка, ще ме прощават/......преди години, когато често ползвах градският транспорт ми правеше впечатление, че хората въобще не се впечатляват от специално обозначените места, който си е заел мястото пръв/ негово си е. Толерантност и възпитание нулево. Няма да забравя как веднъж, бременна с баткото, един младеж притича, за да заеме свободно място, т.е. да ме изпревари.......каква етика, култура и възпитание.....