Ми мога да ги купя, с идеята- барем да запазим младото семейство.
- Публикувана: 23 март 2014, 14:07 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2014, 14:04 ч.
За свекървите, децата и още нещо...
Ми мога да ги купя, с идеята- барем да запазим младото семейство.
Като им се нарадват, непременно ще ти се обадя. Ама да не се изметнеш?
В един момент обаче се усещам, че синчето хал хабер си няма, какво аджеба е брака и, че бракът е отговорност... поводът е диван, но той ме полива със студен душ - голямото ми момче далеч не е толкова голямо... така мисля аз. Мъчно ми е за авторката 
Между редовете не мога да чета. Свикнала съм право куме...Ако се върнем изначално в темата-това болднатото никъде не го чета. Авторката какви ли не ги изписа,ама това не го виждам,моля отворете ми очите. Моля същата да не ме цитира и да ми казва,че нищо не разбирам,отново. Този път сама ще си го призная .
Или ни взимате за наистина много прости или и вие не знаете какво прелита в главите ви.
А ако наистина е това проблема,да, и на мен ще ми е мъчно за авторката. Кофти е да разбереш , със закъснение някои неща . Още по-кофти е ,че понякога са невъзвратими .
Като майка на момче, хич няма да съм щастлива ,ако моя синковец никоя не го ще и ми седи до полите. И в този ред на мисли,не ми е мъчно за вас, майки на пораснали момчета ,а за децата ви. Не съм видяла щастлив стар ерген. Па тогава като се втурните мома за престаряващото момче да търсите...така, че колко по -рано ги пробутаме да ги вземе някоя оправна..., толкова по-добре(че сега се възпитават едни мъже, дето на 25 не знаят какво им се прави точно и на мама и е едно ммъкааааа)
А що не си върнете вашите съпрузи на свекървите, сигурна съм,че майките им мислят също като вас;-)))толкова малък((около 45) и семейство ще гледа...
А що не си върнете вашите съпрузи на свекървите, сигурна съм,че майките им мислят също като вас;-)))толкова малък((около 45) и семейство ще гледа...
Като майка на момче, хич няма да съм щастлива ,ако моя синковец никоя не го ще и ми седи до полите. И в този ред на мисли,не ми е мъчно за вас, майки на пораснали момчета ,а за децата ви. Не съм видяла щастлив стар ерген. Па тогава като се втурните мома за престаряващото момче да търсите...така, че колко по -рано ги пробутаме да ги вземе някоя оправна..., толкова по-добре(че сега се възпитават едни мъже, дето на 25 не знаят какво им се прави точно и на мама и е едно ммъкааааа)
А що не си върнете вашите съпрузи на свекървите, сигурна съм,че майките им мислят също като вас;-)))толкова малък((около 45) и семейство ще гледа...
А що не си върнете вашите съпрузи на свекървите, сигурна съм,че майките им мислят също като вас;-)))толкова малък((около 45) и семейство ще гледа...
Тва какво общо има с темата?
В един момент обаче се усещам, че синчето хал хабер си няма, какво аджеба е брака и, че бракът е отговорност... поводът е диван, но той ме полива със студен душ - голямото ми момче далеч не е толкова голямо... така мисля аз. Мъчно ми е за авторката
Между редовете не мога да чета. Свикнала съм право куме...Ако се върнем изначално в темата-това болднатото никъде не го чета. Авторката какви ли не ги изписа,ама това не го виждам,моля отворете ми очите. Моля същата да не ме цитира и да ми казва,че нищо не разбирам,отново. Този път сама ще си го призная .
Или ни взимате за наистина много прости или и вие не знаете какво прелита в главите ви.
А ако наистина е това проблема,да, и на мен ще ми е мъчно за авторката. Кофти е да разбереш , със закъснение някои неща . Още по-кофти е ,че понякога са невъзвратими .
Хайде пак, а?
Ето ти пилотния пост:Здравейте,
От доста време чета тук, но не пиша. Забелязвам, че има много интелигентни и намахани (в добрия смисъл на думата) жени и мъже, даващи мнения. Та, дойде и моят ред да ви питам нещо. Значи казусът е такъв - синът ми има сериозна приятелка, за която ще се жени. Давам им жилище, където да живеят и което в момента ремонтират. Обаче какво се случва - сега са решили да си купят една мебел, която е огромна и според мен излишно ще им затрудни живота - няма да имат място къде да се обърнат. Аз не живея с тях. Та, мебелта едно, че е огромна, второ е и страшно скъпа. Сега, представете си вашите мили дечица пораснали. И освен тях, още едно се присъединило (в случая, бъдещата снаха). И решават да извършат една велика глупост, за която със сигурност ще съжаляват. Та как ще постъпите? (Аз вече съм изказала мнението си, в което те определено няма да се вслушат). Та, ще сложите ли вето или ще ги оставите да си счупят главите?
да се върнем към диваните,ама си мислих , че сме се разбрали за тях.
Иначе това е общото, тъй като се съгласи с Дзвер;-)
Аз посдкачам от радост - синът ми е пораснал, ще се жени и мигом решаваме, че ще живеят в апартамента, който обаче не е пригоден за живеене, затова аз ще го ремонтирам, обзаведа, а те ще изберат мебелите и другите неща... В един момент обаче се усещам, че синчето хал хабер си няма, какво аджеба е брака и, че бракът е отговорност... поводът е диван, но той ме полива със студен душ - голямото ми момче далеч не е толкова голямо... така мисля аз. Мъчно ми е за авторката Peace
Иначе това е общото, тъй като се съгласи с Дзвер;-)
Аз посдкачам от радост - синът ми е пораснал, ще се жени и мигом решаваме, че ще живеят в апартамента, който обаче не е пригоден за живеене, затова аз ще го ремонтирам, обзаведа, а те ще изберат мебелите и другите неща... В един момент обаче се усещам, че синчето хал хабер си няма, какво аджеба е брака и, че бракът е отговорност... поводът е диван, но той ме полива със студен душ - голямото ми момче далеч не е толкова голямо... така мисля аз. Мъчно ми е за авторката Peace
А на дивана ли да се върнем? 
Ами тя темата беше за дивана. Други съвети да ми давате не съм ви молила...
да се върнем към диваните,ама си мислих , че сме се разбрали за тях.
Иначе това е общото, тъй като се съгласи с Дзвер;-)
Аз посдкачам от радост - синът ми е пораснал, ще се жени и мигом решаваме, че ще живеят в апартамента, който обаче не е пригоден за живеене, затова аз ще го ремонтирам, обзаведа, а те ще изберат мебелите и другите неща... В един момент обаче се усещам, че синчето хал хабер си няма, какво аджеба е брака и, че бракът е отговорност... поводът е диван, но той ме полива със студен душ - голямото ми момче далеч не е толкова голямо... така мисля аз. Мъчно ми е за авторката Peace
Иначе това е общото, тъй като се съгласи с Дзвер;-)
Аз посдкачам от радост - синът ми е пораснал, ще се жени и мигом решаваме, че ще живеят в апартамента, който обаче не е пригоден за живеене, затова аз ще го ремонтирам, обзаведа, а те ще изберат мебелите и другите неща... В един момент обаче се усещам, че синчето хал хабер си няма, какво аджеба е брака и, че бракът е отговорност... поводът е диван, но той ме полива със студен душ - голямото ми момче далеч не е толкова голямо... така мисля аз. Мъчно ми е за авторката Peace
Добре. А съвет за дивана да дадеш нещо, или само ти е мъчно...милата ми тя. Недей, не тъжи за мен. Още съм си жива и здрава. Кажи сега за дивана - ти как би постъпила на мое място?
А на дивана ли да се върнем?
Обаче, след като диванът вече е купен, какво да нищим?
Валери08, ти си почти агент 007 
Поздравленния! Богато въображение! Още по-богата липса на информираност! Удивявам се понякога, каква умисъл!
Popule...и к'во речи стана с дивана
Бъдете здрави 
Аз обаче наистина питам, модератор или админ: доколко обиди открито могат да се отправят?
Поздравленния! Богато въображение! Още по-богата липса на информираност! Удивявам се понякога, каква умисъл!Popule...и к'во речи стана с дивана
Бъдете здрави
Аз обаче наистина питам, модератор или админ: доколко обиди открито могат да се отправят?