Девойка малка или юначе се крие в ОКТОМВРИйското тумбаче - TEMA 6

Терминът ми беше за 27.06, но в началото на юни ми падна тапата, за късмет се случи докато чаках пред кабинета за преглед при Сигридов(там винаги се чакаше с часове) Оказа се, че ако не вземем мерки, ще почне раждане до 3-4дни, изписа ми хапчета за задържане, трябваше да ги пия една седмица, те са с удължено действие още една, та в средата на юни вече нямаше да е проблем. Би ми инжекция за разтваряне на дробчетата и така. На 14.05 както пътувах с колата усетих, че нещо ми става мокро, ама съвсем леко, все едно съм се изпуснала малко, след малко пак така. Прибрах се, чудих се 2 часа кво ли е тва и накрая си викам: Абе, я си иди да те видят за всеки случай, ама си вземи и багажчето, хахаха. Имахме човек, който се грижеше за къщата, та той ме закара( не бях звъннала и на мъжа ми даже, щото е паника ) Ама с такова спокойствие, накрая ми казаха, че са били води и ме приемат, уплаших се :/ ровиха ме един час докато разберат де от тва човъркане ме почнаха и контракции и то сериозни. Качиха ме директно в родилна зала, поспряха контракциите, бях само с 2см разкритие. Вечерта д-р Ташков беше нощна( при него се следях по здравна каса и се знаехме, с него и сестрите гледахме филм вечерта и легнах да спя, сутринта вече стана страшно. Почнаха уникално зверски болки, тук бях бясна защото ме болеше ужасно много, а ми казваха да потърпя, щото лекарите били в операция и няма ся кой да провери за разкритие, а анестезиолога няма как да ми сложи упойка, ако няма 4см! След час и половина лекарите бяха на линия и имах разкритие, но анестезиолога го бха извикали някъде!!! Абе щях да умра Сложиха я накрая, след няколко час ми биха окситоцин, почнаха супер яки болки, крещях много :/ упойката дори не я усещах вече. Почнаха напъните, д-р Личева и Димова бяха при мен и помагаха. Въпреки напъването, бебчо се показа, но не излизаше повече, почнаха да спадат тоновете и анестезиолога почна яко да ме натиска по корема, за да го избута. В същото време ме караха да напъвам. А как да напъвам като той ми вадеше въздуха като ми скачаше отгоре?! Накрая бебчо излезе, бях убедена, че много ще плача като го видя, а бях толкова неадекватна и в същото време щастлива, че само го гледах и галих Приспаха ме за два часа да ме зашият от епизиотомията, като се събудихразбрах, че малчо са го сложили на кислород, защото се е стресирал много от раждането и заради падането на тоновете. Та така Радвам се, че родих нормално, защото веднага след това можех да си тичам по коридорите, а другите едва пристъпваха това е моето преживяване кошмарно, дълго запомнящо се, но пък резултата е неяероятен Разказът стана доста дълъг, но исках да бъда точна