Отсъствие от работа по време на инвитро

и болнични ползвам и отпуск, когато ми разрешат.
и понякога просто излизам за час два.
колежката ми знае защо ме няма, та се наместват нещата.

Подкрепям! Много ще ми е полезна тази тема и на мен  
Моите работодатели не знаят, но съм на косъм да им кажа. Притеснява ме,че може да ме уволнят-при толкова безработни,които се борят за едно място,си мисля,че не им трябват хора с проблеми пък и които евентуално ще излязат по майчинство. Но пък ми е много трудно да си мисля причини за отсъствията вече...До сега съм ходила на работа при опитите ми, но този път мисля да взема болничен и то ще стане ясно къде съм била.Наистина не зная - да знаят ли е по-добре-или не. За всички, които сме от провинцията е много трудно с тези отсъствия.
Дано темичката има повече мнения

Аз съм от провинцията и ми предстоеше да започна нова работа преди опитът ни. Реших да съм честна и казах на бъдещият работодател какво ми предстои. Срещнах изключително разбиране от негова страна. Вземала съм си дни без проблем. Понякога се налагаше след прегледи да отскачам до офиса да свърша нещо на бързо, разбира се.
Болничен не съм вземала. Работата ми не е тежка и аз се чувствах добре. Единствено след трансфера си взех 2 дни да полежа и това беше.
Общо взето аз винаги съм била за откритост и честност. Но има работодатели, които са си... некоректни и биха прекратили договор по някаква измислена причина 

Имам 2 приятелки, освободени от работа, скоро след като споделиха с работодателите си за ин витро бъдещето си. По- добре не му казвай. Мое мнение  А що се отнася до мен- имах възможност да си позволя да не работя докато съм в процедура, че и до сега (гледам си детенцето). Зарязах и кариера и всичко. Стана от първи опит. Надявам се и вторият да е така успешен, че де станат две детенцата. За мен най-добрият вариант е да се отървеш изцяло от стреса на работа и да се отдадеш на процедурата, като си и почиваш. Но.... не всеки може да си го позволи.  Сега, като се замислих, представяте ли си колко хубаво би било, ако държавата имаше сериозна политика по този въпрос и за жените бебеправещи чрез ин витро беше осигурена специална закрила. Говоря за социални придобивки, запазване на работното място (като при майчинство например),санаториуми за почивка и релакс (да, дори и това). Мечтиии.... 

Ох момичета, успокоихте ме!Смятам за сега да не споделям, ще съчетавам отскачането до клиниката и ходенето на работа.Както е казала- Сънчи - Пънчи, смятам, че ако споделя ще срещна разбиране, но не ми се ще целият град да знае........

Всъщност има специална закрила, в България жените в напреднал стадий на инвитро се ползват със същите привилегии както бременните, включително защита от уволнение.

Чисто житейски, не бих посъветвала никого да се позовава на специална закрила.  Или има човешко отношение от отсрещната страна, което не се случва по силата на закон, или няма.  Най-малкото, какво се случва с теб на работа ако процедурата не е успешна?  В най-лошия случай се отървават от теб.  В по-добрия може да получиш резервирано отношение за месеци и години напред като стане дума за обучения, повишения и т.н., за което дори не можеш да се сърдиш - в крайна сметка по-добре да те изпратят на обучение като се върнеш от майчинство, нали.  

тая защита е от пункцията до трансфера, няколко дни 

...а да попитам-пункцията и трансфера са ясни, ще се отсъства, но проследяването до пункцията, предполагам не отнема повече от десетина минути?

Паяче, отнема повече от 10 минути. Ходиш първо да пускаш хормони, чакате резултатите и чак тогава минаваш преглед. Моите изследвания бяха винаги 1 час преди прегледа. И ако са се забавили с прегледите от преди това... отнемаше повече от час.

То наистина тази процедура отнема минути, но се сещам за една клиника, където чакането е часове. Абсолютен хаос   Да не говорим, че в тази клиника хормони изследват 2 пъти по време на цялата процедура. За протокола на мен в Турция ми взимаха кръв всеки ден. Т.е. чакаш за един ехограф...
Товаа е ясно, но първо, доколко се спазва и второ дали се отнася за жените, бебеправещи в чужбина? Не съм ползвала нищо от фонда, не съм искала нищо от тази държава. Отидох в чужбина и си платихме всичко като поп. Държавата това не го признава.  
 

Аз едно мисля, то ще се окаже другооо незнам, ще го мисля в движение.... подозирам, че посещавам същата клиника, ще падне чакане

Ами във Варна е клиниката, повече няма да казвам. Той човекът все пак се опитва да си гради авторитет, но аз след като чаках 6 часа (от 9 до 15 часа) за първичен преглед, реших, че това не е моето място. Той се знае пациентките, ред няма, часове не се записват. Но!! Така беше преди 2 години. Може нещата да са се подобрили. Дано  Много момичета разчитат на него   

а не, клиниката е друга, но аз съм страшно доволна
Да, наистина чака се, но чакането си заслужава,обръщат ти нужното внимание
но ти ме уби 6 часа чакане за преглед...думи нямам

Ами това беше за първичен преглед. Може би, защото не ме познаваше чаках толкова. При него процедурата е следната: излиза, гледа в коридора кой се е наредил да чака, избира си  някоя пациентка и я вика. Ред няма, часове няма също. Аз отидох в 9 с надеждата, че толкова рано няма да има много хора и ще ме приеме в началото на работния си ден. Имаше само една жена. Викам супер, ще мине тя и сме ние. Е, да ама не. Като влезе тя, дойде друга. После той извика нея. После дойдоха още 3. И както нямаше хора, изведнъж не можеш се размина в тъмния и мрачен коридор. Може би трябваше направо да отида към 14-15 часа, защото тогава приключва работа с пациентки и влиза в лабораторията. Отчитам го като моя грешка. Но и другите чакаха много. Даже се караха. А той горкия, като излезе, и всичките отгоре му.... Според мен като голям специалист, той трябва да се занимава с жени само с ин витро. А той изражда естествено заченали жени, прави гинекологични операции, дето нямат нищо общо с ин витро, даже взима и цитонамазки и прави прегледи на жени без проблеми. Аз и та тези жени им се чудя- болници и кабинети и лекари бол, те искали точно той да им вземе цитономазката. Не им ли е жал, че отнемат от времето на проблемните двойки. Той и без друго е заринат....  Но това е друга тема.
Виж в Турция, от предния ден получаваш час примерно за 9 часа. Отиваш в 9. Теглиш си номерче за даване на кръв. Обикновено преди теб има 2-3ма. В 9.10 сестрата е занесла досието ти в един от 10те кабинета и те вика. Събличаш се, влиза доктор, гледа те, казва ти, как се развиват нещата и, че към 15 часа, когато излезнат кръвните резултати, ще получиш СМС с дозата за деня и в колко часа си на преглед на другия ден. в 9.20, най- късно в 9.30 си излязъл от болницата. Ако е студено и имаш повече дрехи за обличане може да се забавиш  Страхотна организация. СМС-ът цъфваше точно н 15 часа. Друго- гледат часовете на всяка жена да са по едно и също време, за да могат за проследят как се променят хормоните на равни интервали от време. А не единия ден в 9, другия в 11 примерно. Моите часове бяха все в порядъка 8.30- 9.00- 9.30. Имаше още една българка, нейните бяха около 10-11 часа.  Няма хора, няма навалица, няма чакане, няма нерви. Извинявайте за офф-а, но просто си мисля, че жените туркини там, най- вероятно са си ходили на работа без проблеми, без да им се нарушава работния ритъм