Отсъствие от работа по време на инвитро

и болнични ползвам и отпуск, когато ми разрешат.
и понякога просто излизам за час два.
колежката ми знае защо ме няма, та се наместват нещата.

Подкрепям! Много ще ми е полезна тази тема и на мен  
Моите работодатели не знаят, но съм на косъм да им кажа. Притеснява ме,че може да ме уволнят-при толкова безработни,които се борят за едно място,си мисля,че не им трябват хора с проблеми пък и които евентуално ще излязат по майчинство. Но пък ми е много трудно да си мисля причини за отсъствията вече...До сега съм ходила на работа при опитите ми, но този път мисля да взема болничен и то ще стане ясно къде съм била.Наистина не зная - да знаят ли е по-добре-или не. За всички, които сме от провинцията е много трудно с тези отсъствия.
Дано темичката има повече мнения

Аз съм от провинцията и ми предстоеше да започна нова работа преди опитът ни. Реших да съм честна и казах на бъдещият работодател какво ми предстои. Срещнах изключително разбиране от негова страна. Вземала съм си дни без проблем. Понякога се налагаше след прегледи да отскачам до офиса да свърша нещо на бързо, разбира се.
Болничен не съм вземала. Работата ми не е тежка и аз се чувствах добре. Единствено след трансфера си взех 2 дни да полежа и това беше.
Общо взето аз винаги съм била за откритост и честност. Но има работодатели, които са си... некоректни и биха прекратили договор по някаква измислена причина 

Имам 2 приятелки, освободени от работа, скоро след като споделиха с работодателите си за ин витро бъдещето си. По- добре не му казвай. Мое мнение  А що се отнася до мен- имах възможност да си позволя да не работя докато съм в процедура, че и до сега (гледам си детенцето). Зарязах и кариера и всичко. Стана от първи опит. Надявам се и вторият да е така успешен, че де станат две детенцата. За мен най-добрият вариант е да се отървеш изцяло от стреса на работа и да се отдадеш на процедурата, като си и почиваш. Но.... не всеки може да си го позволи.  Сега, като се замислих, представяте ли си колко хубаво би било, ако държавата имаше сериозна политика по този въпрос и за жените бебеправещи чрез ин витро беше осигурена специална закрила. Говоря за социални придобивки, запазване на работното място (като при майчинство например),санаториуми за почивка и релакс (да, дори и това). Мечтиии.... 

Ох момичета, успокоихте ме!Смятам за сега да не споделям, ще съчетавам отскачането до клиниката и ходенето на работа.Както е казала- Сънчи - Пънчи, смятам, че ако споделя ще срещна разбиране, но не ми се ще целият град да знае........

Всъщност има специална закрила, в България жените в напреднал стадий на инвитро се ползват със същите привилегии както бременните, включително защита от уволнение.

Чисто житейски, не бих посъветвала никого да се позовава на специална закрила.  Или има човешко отношение от отсрещната страна, което не се случва по силата на закон, или няма.  Най-малкото, какво се случва с теб на работа ако процедурата не е успешна?  В най-лошия случай се отървават от теб.  В по-добрия може да получиш резервирано отношение за месеци и години напред като стане дума за обучения, повишения и т.н., за което дори не можеш да се сърдиш - в крайна сметка по-добре да те изпратят на обучение като се върнеш от майчинство, нали.  

тая защита е от пункцията до трансфера, няколко дни 

...а да попитам-пункцията и трансфера са ясни, ще се отсъства, но проследяването до пункцията, предполагам не отнема повече от десетина минути?

Паяче, отнема повече от 10 минути. Ходиш първо да пускаш хормони, чакате резултатите и чак тогава минаваш преглед. Моите изследвания бяха винаги 1 час преди прегледа. И ако са се забавили с прегледите от преди това... отнемаше повече от час.

То наистина тази процедура отнема минути, но се сещам за една клиника, където чакането е часове. Абсолютен хаос   Да не говорим, че в тази клиника хормони изследват 2 пъти по време на цялата процедура. За протокола на мен в Турция ми взимаха кръв всеки ден. Т.е. чакаш за един ехограф...
Товаа е ясно, но първо, доколко се спазва и второ дали се отнася за жените, бебеправещи в чужбина? Не съм ползвала нищо от фонда, не съм искала нищо от тази държава. Отидох в чужбина и си платихме всичко като поп. Държавата това не го признава.  
 

Аз едно мисля, то ще се окаже другооо незнам, ще го мисля в движение.... подозирам, че посещавам същата клиника, ще падне чакане

Ами във Варна е клиниката, повече няма да казвам. Той човекът все пак се опитва да си гради авторитет, но аз след като чаках 6 часа (от 9 до 15 часа) за първичен преглед, реших, че това не е моето място. Той се знае пациентките, ред няма, часове не се записват. Но!! Така беше преди 2 години. Може нещата да са се подобрили. Дано  Много момичета разчитат на него   

а не, клиниката е друга, но аз съм страшно доволна
Да, наистина чака се, но чакането си заслужава,обръщат ти нужното внимание
но ти ме уби 6 часа чакане за преглед...думи нямам

Ами това беше за първичен преглед. Може би, защото не ме познаваше чаках толкова. При него процедурата е следната: излиза, гледа в коридора кой се е наредил да чака, избира си  някоя пациентка и я вика. Ред няма, часове няма също. Аз отидох в 9 с надеждата, че толкова рано няма да има много хора и ще ме приеме в началото на работния си ден. Имаше само една жена. Викам супер, ще мине тя и сме ние. Е, да ама не. Като влезе тя, дойде друга. После той извика нея. После дойдоха още 3. И както нямаше хора, изведнъж не можеш се размина в тъмния и мрачен коридор. Може би трябваше направо да отида към 14-15 часа, защото тогава приключва работа с пациентки и влиза в лабораторията. Отчитам го като моя грешка. Но и другите чакаха много. Даже се караха. А той горкия, като излезе, и всичките отгоре му.... Според мен като голям специалист, той трябва да се занимава с жени само с ин витро. А той изражда естествено заченали жени, прави гинекологични операции, дето нямат нищо общо с ин витро, даже взима и цитонамазки и прави прегледи на жени без проблеми. Аз и та тези жени им се чудя- болници и кабинети и лекари бол, те искали точно той да им вземе цитономазката. Не им ли е жал, че отнемат от времето на проблемните двойки. Той и без друго е заринат....  Но това е друга тема.
Виж в Турция, от предния ден получаваш час примерно за 9 часа. Отиваш в 9. Теглиш си номерче за даване на кръв. Обикновено преди теб има 2-3ма. В 9.10 сестрата е занесла досието ти в един от 10те кабинета и те вика. Събличаш се, влиза доктор, гледа те, казва ти, как се развиват нещата и, че към 15 часа, когато излезнат кръвните резултати, ще получиш СМС с дозата за деня и в колко часа си на преглед на другия ден. в 9.20, най- късно в 9.30 си излязъл от болницата. Ако е студено и имаш повече дрехи за обличане може да се забавиш  Страхотна организация. СМС-ът цъфваше точно н 15 часа. Друго- гледат часовете на всяка жена да са по едно и също време, за да могат за проследят как се променят хормоните на равни интервали от време. А не единия ден в 9, другия в 11 примерно. Моите часове бяха все в порядъка 8.30- 9.00- 9.30. Имаше още една българка, нейните бяха около 10-11 часа.  Няма хора, няма навалица, няма чакане, няма нерви. Извинявайте за офф-а, но просто си мисля, че жените туркини там, най- вероятно са си ходили на работа без проблеми, без да им се нарушава работния ритъм 

супер!наистина това е организация
добре, а там не излиза ли по-скъпо, явно си заслужава в предвид това, което казваш, но все пак път, спане и прочие..

За самата процедура не е кой знае каква разликата в цените от БГ (пак зависи и от лекарствата де, аз бях с малко лекарства), но наистина транспортът, квартирата или хотелът (особено, когато е висок туристически сезон), пък и изкушенията там (кулинарни, туристически), да,  оскъпяват 

в крайна сметка важен е крайният резултат

Ох ,да, дай Боже на всички късмет като нашия- бременност при първи опит, супер безпроблемна бременност, невероятно раждане със страхотни спомени  и накрая едно здраво и голямо бебе и една щастлива и здрава майка плюс кърмене 11 месеца. Пожелавам го от все сърце на всички.   

ох страхотно, звучи като в приказка, дай боже всекиму такъв късмет-бебче от първи опит   

За да не отварям нова тема, ще питам тук - мисля, че мястото е подходящо.
В момента съм в ин витро процедура, пуснала съм си отпуска до деня преди пункцията с идеята след това да ползвам болнични. Не съм споделила на шефа си какво правя, само че в крайна сметка ще разбере, защото в болничния си пише. И не знам как ще реагира, инстинктът ми казва, че ще ме разбере, но знам ли 
И въпроса ми е тази защита срещу уволнение на жените в ин витро процедура до кога важи. На няколко места срещам вече разкази за освободени от работа жени при неуспешен опит. Това означава ли, че до преглед за установяване на бременност шефа ти е длъжен да изчака и да не предприема опити за уволнение?

Всичкоси зависи от човека, ако е човечен , ще теразбере, но може да се случи и обратното-да знае, че ще има и последващи опити, ако е отрицателен резултатът/което не ти пожелавам, а стискам палци за /ида се стигне до уволнение.Има хора, които смятат, че не им трябва бебеправещ, а работещ човек
Как стоят нещата по закон, не мога да кажа на 100%, но мисля, че не си защитена при неуспешен опит
Вариане да помолиш, да не се упоменава точната причинаили да вземеш болничен от личният лекар
Успех и да пишеш за резултатът, надявам се положителен

Благодаря ти за пожеланията, и аз се моля всеки ден за положителен резултат. И здраво бебе 9 месеца по-късно
Настроена съм оптимистично и вярвам в успеха на процедурата. Може да е наивно, но така ми е по-лесно да мина през всичко това Затова и не мисля за действия на шефа ми при отрицателен резултат. Въпроса ми беше по-скоро за дните между болничните след пункция и установяването на бременност, те ме притесняват. Струва ми се разбран човек като цяло, но не забравям и че все пак гледа от позицията на работодател. Затова не искам да ме издебне преди да е станало време за преглед. Това ми е притеснението.
Не искам и да го лъжа и да търся болничен с друга диагноза. Искам да съм честна с него и ми се иска да вярвам, че ще го оцени. Иначе нямам намерение да си ползвам болничните, ще тръгна на работа веднага щом се чувствам добре.

Ами мисля, че закона би трябвало да те пази до излизането на резултатът , тоест по време на болничния..., но след това не
Изказах се меко казано неподготвена иима възможност да те подведа, дано да се включи някой, който е запознат със законите повече от мен
Ако смяташ, че човека е разран сподели, понякога това е по-добрият вариант и за двете страни,.....
Желая тиположителен резултат и да сменяваш памперси много скоро

За голямо съжаление Кодекса на труда защитава само работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни, т.е. времето което така или иначе ти се полага болничен и няма как да те освободят, после остава добрата воля на работодателя.

Всъщност ми се струва по-лесно да си взема болничен, отколкото отпуск-до колкото разбирам, трябва да се изиска документ от клиниката, че съм в процедура. Само не знам финансово кой е по-добрият вариант. По-логично щеше да бъде този отпуск да започва от началото на стимулацията-тогава има прегледи, изследвания, някои пътуваме до клиника в друг град.... Вместо да добавят времето до пункцията, те дублират с болничния....Всъщност може би аз нещо не разбирам.

Правилно си разбрала, този отпуск се препокрива с полагащия се болничен след пункция, мислено ама не измислено, няма полза от този отпуск за съжаление.

Здравейте,
много се радвам, че открих темата, защото и мен ме вълнува този въпрос. Ние подадохме документи скоро, веднага след лапароскопия. Варианта беше да не си вземам болничен и да не казвам на работа или да си ползвам 33 дневен болничен и да обясня всичко на шефа. Само че нямаше как да стане , защото точно в този период трябваше да се върши по-тежка физическа работа (по-принцип работата ми е по-скоро психически натоварена) Затова отидох и директно говорих с нея и й обясних всичко -от самото начало с опита ни , та до предстоящото инвитро. Може и имам късмет , че е жена не знам. Показа разбиране , пожела ми да се случи и така. Аз също обичам откритите отношения, такъв човек съм и реших, че най-напред ще говоря с шефа. 1-2 колежки знаеха , други подозират и не исках да тръгват слухове.
Нашата клиника обаче е в друг град и ще отсъствам доста. Не знам още каква точно е процедурата и как ще процедирам с болнничния, но като дойде  времето ще го мисля. За сега ще следя темата.
Успех на всички!

А всъщност ,доколкото разбирам от всичко прочетено, е възможно да не се ползва болничен от клиниката , а да се вземе някакъв от личния лекар с някаква диагноза,нали така?Питам , защото според мен шефът ми ще прояви разбиране първоначално,но с течение на времето все ще гледа на мен като на човек,който всеки момент може да се махне 2 години.Предпочитам да не му казвам.До сега винаги съм излизала от работа за час-2-3.Но пък не е било за ин витро....Не знам, ще го мисля в движение , въпреки че този въпрос много ме тормози.

И отпуска съм взимала и болничен. Тъй като клиниката ми беше в друг град, когато започна проследяването през ден или всеки ден си взех отпуска, след пункцията- болничен, след това пак отпуска и сега съм в болничен. А и да добавя мисля, че и в България има достатъчно добри клиники, където опита ти да е успешен от първия път какъвто е и моя случай.

В момента в който ми се обадиха за получаването на заповедта, отидох да разговарям с шефката и и обясних какво ми предстои. Въпреки че работех на въпросното място едва от няколко месеца, срещнах разбиране. Пуснах си отпуск от началото на стимулацията, тъй като опита процедурата беше в клиника в друг град, а и исках да ми бъде по-спокойно. От деня на пункцията си ползвах болничен, 14 дни мисля беше. Когато се върнах на работа след болничния разбрах, че никой не знае причината за отсъствието ми, шефката беше предупредила дори в счетоводството да не коментират с колегите болничния ми.
Според мен винаги е по-добре да споделиш, в повечето случаи ще срещнеш разбиране. Избягват се неловки ситуации, възможно е шефа да разбере случайно, а ако ти си си измислила някаква история за да оправдаеш отсъствията - кофти.
Много късмет желая в процедурата  Каквото и да решиш, направи го по начин по който ти ще се чувстваш най-спокойна. Спокойствието е много важно!

Аз тази седмица споделих на работното си място, че ми предстои ин витро. Беше ми много притеснено, защото отскоро съм на тази работа, но реших, че това ще е по-добрия вариант за мен, отколкото да се чудя какво да лъжа. За мое успокоение шефката ми прояви разбиране и каза, че ще ме освобождава, когато е необходимо, но ако може да я предупреждавам по-отрано, защото трябва да ми търси заместник. Сега се чувствам по -спокойна.