Публикувана: 28 апр. 2014, 14:08 ч.
Последно мнение: 8 май 2014, 16:24 ч.

Как обяснявате на дечицата си липсата на близък човек

2 648
21
1

28 апр. 2014, 14:08 ч.

Мнения: 222

Здравейте,
провокира ме да ви попитам как обяснявате на дечицата, че някой човек е починал? И двамата с мъжът ми сме загубили майките си доста отдавна, имам син на 3 годинки, който когато стана на 2 някъде започна да задава въпроса - Аз защо нямам баба? Sad

Аз му обясних, че неговата баба е на небето при дядо Боже. След няколко месеца започнахме да сме на вълна - искам и аз на небето да видя баба си.../настръхващ косите разговор, но детска му работа.../, искам стълба, да се кача на небето и прочее...скоро забелязах, че ако друго дете говори за баба си, нашият гордо и доволно казва - и аз имам баба, тя е на небето...Не знам дали това е правилния подход, как обяснявате вие/ако ви се е налагало тази деликатна тема?

# 1 28 апр. 2014, 14:17 ч.

София
Мнения: 768

По същия начин. Нашите близки са "звездички на небето". Темата е деликатна, но е част от живота и по детски достъпно трябва да се обясни. Има теми, които по ред причини са обременителни за възрастните, децата не ги приемат така и свободно и с любопитство задават въпроси. Детето ми е колкото твоето, пита вече за всичко. Опитвам се винаги да намирам отговор като й създавам приблизителна представа за нещата.

# 2 28 апр. 2014, 15:40 ч.

в здрача
Мнения: 2 208

Подобно, но без да споменавам дядо Боже /извън вярванията ни е/, макар и не за баби/дядовци, а за пра-баби и пра-дядовци.
Изтръпнах, когато щерката попита прабаба си в прав текст къде е нейния съпруг. Тя и отговори, че е починал и нашата не се стърпя да попита - а, не ти ли е скучно сама?
Спокойно, децата не го приемат така както ние.

# 3 28 апр. 2014, 15:51 ч.

Мнения: 13 402

Не е съвсем по темата, но какво мислите за присъствието на деца на погребение? Била съм свидетел и аз лично не одобрявам. Оправданието на сродниците ми бе, че било добре децата да се простят с дядо си. ooooh!

Според мен е травмиращо и аз не бих причинила това на дъщеря си. За липса на близък човек съм и казала, че баба и е починала. Само толкова. Без небета, звезди и ангели.

# 4 28 апр. 2014, 16:03 ч.

в здрача
Мнения: 2 208

Аз заведох голямата, малката намерих кой да я гледа по време на погребението, а голямата сама поиска да дойде. Познаваше прабаба си, всяка неделя и беше на гости, приказваха си. Когато почина се наложи да организираме погребението и тя беше покрай нас, чуваше какво трябва да се направи, беше с нас като пазарувахме, подготвяхме, избра си сама дрехи, с които да присъства, дори заедно си поплакахме.
Малката не се впечатляваше, все си играеше с нещо друго, не говореше с прабаба си, почти не я познаваше, казахме и, че прабаба и е починала, дори не ни отрази - беше на 3 тогава.
Както ние имаме нужда чрез погребението да се простим с даден човек, който ни е бил близък, защо и децата да нямат такава, ако човека им е бил наистина близък.
Така че, според зависи от човека, от отношенията между починалия и децата.

# 5 30 апр. 2014, 14:36 ч.

Мнения: 811

На нас - възрастните ни е трудна темата за починалите, децата не са така. Тъй като и двамата ми родители починаха, децата разпитваха много, вече знаят, че баба и дядо са на небето и ни гледат и помагат от там - дали е правилно като обяснение - не знам, но на мен так ми беше по-лесно да обясня. Дъщеря ми е по-голяма и разпитваше много особено след като и свекърва ми това лято почина - много искаше да дойде на погребението, но прецених, че е по-добре да запази спомена от баба си жива и да не се травмира.
Спомням си като деца, нашите ни водеха на погребения редовно, а тогава се бяха наредили сума си баби, лели, дядовци и чичовци ... и в рамките на 2 -3 години бяхме на 10-тина погребения, не си ги спомням нито с ужас, нито с притеснение, но хората ги помня като умрели, а не като живи...
Всеки сам си решава как и с какви думи да обясни нещата от живота на детето си, взамисимост от вярванията си, възрастта на детето, близостта му с починалия и т.н., но не е много приятна темата, а въпросите са безкрайни ...

# 6 30 апр. 2014, 19:33 ч.

Мнения: 13 354

Използвам думата умрял още от най-ранните питания на дъщеря ми по темата. Няма нужда от евфемизми. Смъртта не е нещо срамно или скришно. Религиозни парадигми - дядо боже, звезди на небето, оня свят и т.н. - не ползвам.

На погребение не съм водила дъщеря си - не ни е умирал близък човек в нейните 6 години, за щастие. Всъщност аз не обичам нито сватби, нито погребения, така че и аз не ходя.

От време на време ме пита дали ние ще умрем, кой кога ще умре и т.н. - обяснявам, както си е.

# 7 3 май 2014, 15:45 ч.

Мнения: 7 332

Цитат на: Параход в ср, 30 апр 2014, 19:33

Съвсем вярно. Децата имат свои възприятия. Човешкият край не бива да има излишни украси и примамливи неща. Преди половин година загубих баща ми след сериозно боледуване. В деня на погребението обясних на детето, че дядо му е умрял. Няма смисъл да се травмира, ако види сълзи и да се чуди дали няма вина за тях. После тя кротичко легна и когато татко й се върна, с едно тихичко гласче обясни "новината". После произтекоха няколко комични ситуации заради детските възприятия. Когато оправим гроба, ще й покажа мястото, където е положен. Но в никакъв случай няма да обяснявам за звездички и други идеализирани неща. Обяснили сме си, че починалите хора живеят в спомените и в снимките.
В градината веднъж им подслушах разговор, който си водеха моето и друго девойче, идвайки да си ги взимаме. Едното обясняваше, че баба му е на небето, а моето, че дядо му е умрял. Беше казала и на госпожите, а и когато е повдигала въпроса, винаги съм отговаряла приблизително реално.

# 8 4 май 2014, 20:10 ч.

Мнения: 86

Аз също казвам,че са на небето като звездички и от там ни гледат и са с нас.Това съм обяснила,но моето дете е чувствително и въпреки всичко се натъжава,но пък доста често пита защо нямам татко и той съответно дядо,та няма как,обяснявам и така.За погребение не смятам,че му е мястото там,но само с оглед на това,че е прекалено чувствително дете,а и тезата да запомни жив даден човек е адски добра и вярна.

# 9 5 май 2014, 00:56 ч.

Sofia
Мнения: 4 832

Преди малко си говорихме с петгодишния ми син къде са моите баби и дядовци. Казвам, че са на небето, вече ги няма. Пита- как са се качили там. Някак не мога да употребя думи като починал и умрял. Мисля, че няма да мога да обясня какво означават.

# 10 5 май 2014, 11:54 ч.

Мнения: 3 180

Моите деца са чувствителни, за това съм внимателна с обясненията.
С баткото този разговор го започнах ме от Майкъл Джексън, в колата му обяснявам каква музика слушаме, кой пее и т.н. Попита ще има ли нови песни на М. Дж. Защо няма да има, починал, какво значи това? Ами тялото му вече не работи, не функционира, но пък душата е отишла на небето, там си почива, прави си равносметка на живота, избира си нов живот, нови родители, и ново тяло. Хората не умират, само телата им се развалят/ абсолютно вярвам в това, така че не говоря празни приказки, според мен, държа и децата ми да са привърженици на теорията за прераждането/. После обяснявам на синът ми/ бебето на 1г още/, че за това, човек трябва да се грижи за тялото си, за да не му се развали, разболее рано, после започваме темата с болести, цигари, алкохол, наркотици, че ни вредят.....веднъж ми каза, че го е страх да заспи, за да не напусне душата му тялото без той да иска, отговорих му, че това няма как да се случи/ повече това не го е притеснявало/. Пита колко ще живеем ние с баща му, отвърнах, че му обещавам винаги да съм до него, и дори умрели хората , те пак са до нас и може да си общуваме с тях.....чрез чувствата и емоциите си.
Против съм децата да ходят на погребение, децата са различни, може да не приемат по очаквания безпроблемен начин ситуацията.

# 11 5 май 2014, 12:32 ч.

Мнения: 472

И аз така казвам, "На небето". НЯМА ДА Я ВИЖДАМЕ ПОВЕЧЕ БАБА, НО ТЯ НИ ВИЖДА.

# 12 5 май 2014, 12:48 ч.

В мечтите
Мнения: 639

Цитат на: petrovaa11980 в нд, 04 май 2014, 20:10

много съм съгласна с мнението ти,баща ми почина преди три месеца.Децата бяха израстнали с него.Много плачат и питат за него всекидневно и аз прецених ,че по добре е да обясня че дядо е някъде горе на небето,пази ни и ни гледа оттам и винаги като искат да го видят ,да затворят очи и той ще дойде при тях в мслите им.Много е трудно определено,на мен понякога ми е трудно да приема този факт ,въпреки че съм голям човек ,а не знам за тези детски малки главички колко по-сложно.

# 13 5 май 2014, 14:43 ч.

Мнения: 15 376

Аз постепенно обясних, защото и въпросите му бяха постепенни и нищо не съм крила.
Дори, когато ме попита за моя баща и защо не е жив, обясних, че се е разболял и следствие на болестта е починал.
"Звездичките на небето" използвам, тъй като имам някакво вярване, че може би наистина ставаме звезди след нашата смърт.
Имаше и продължава да има въпроси от негова страна за душите ни и какво се случва с тях, след като тялото ни изгние. Това за гниенето е негова, но вярна интерпретация.
Говорим си като големи, не само по тази тема.

# 14 5 май 2014, 15:55 ч.

вече Пловдив
Мнения: 1 998

И на мен скоро ми се наложи да обяснявам какво се случва с човека, като умре. Почина през февруари дядото на мъжа ми, т.е. прадядото на дъщеря ми. Тя помни дядо Цветан, ходила му е на гости във Видин. Дядото почина внезапно и с детето не можахме да отидем на погребението, а и аз прецених, че така е по-добре за нейната психика /чувствителна е, лесно се разстройва, понякога сънува кошмари/. Обясних, че сега дядо Цветан е звездичка на небето, както и моите баби и дядовци, но ние го помним и докато го споменаваме, той ще живее в нашите спомени.
Прие го учудващо добре, попита какво става с тялото му - обясних, че вече е бил много стар и болен /почина на 86/ и затова е починал и е погребан в земята. Тя попита дали и другите й баби и дядовци ще починат или ние с баща й и аз й отговорих честно, че и това ще се случи някой ден.
Повече не е повдигала темата...

Препоръчани теми

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Дърпане на уши в детската градина

Детето ми не иска да се храни

Бързи въпроси и отговори деца - 9

Причина:

Причина: