Връзка с женен мъж

О, да! Спомних си случая! Пропуснала съм детето, тцтцтцт!


Как каква?   Ще се прави, че не я познава! Аз друго се чудя! Добре, забърсал си нещо, балансираш хормоните, какви са тия драми след време, какви са тия любови?! Мъжете са доста по-прагматични. Сваляш гащи, вършиш работа, вдигаш и бягаш! Е, сега, ако си залипсваме, вкъщи все по-често се дразним от половинката, влече ни все към забраненото, готови сме да захвърлим целия свят, заради някого - да! Май е любов! И най-важното условие - ДА Е СПОДЕЛЕНО! Ама нека не се заблуждаваме, не всеки срещнат е голямата, единствена любов!

Аз имах такава връзка преди съпруга си. И да! Знам, че лошо ми се пише за това което ще кажа, но какво толкова? Бях млада, нямах за какво и кого да мисля, живееше ми се общо взето. Връзката ми беше с тогавашния ми шеф. На мен ми беше ясно, че не е и няма да бъде нещо сериозно, а и аз не исках. Разбирахме се много в работата, той ме харесваше и беше много доволен. Един ден получих съобщение: Искаш ли да излезем да пийнем нещо? Изобщо не ми е минавало през ума, че може да се случи нещо, но се случи.   Виждахме се често, дори някои от колегите ми знаеха, но става въпрос за бройка и пръстите ми на едната ръка са много. Когато бях по-свободна сме излизали и по 2 пъти седмично. Прекарвахме си супер, ходихме тук там, говорихме и явно и на двамата ни беше много приятно. А секса беше много добър. Но...всяко нещо с времето си. Аз познавах съпруга си по това време, но нямаше нищо между нас. Когато започнаха да се развиват нещата помежду ни аз прекратих този си вид отношения с въпросния мъж. Той известно време продължи да ме търси, дори ми се сърдеше, когато му отказвах, но такъв е живота. Не мога да те посъветвам да не си разваляш семейството, защото вече си го направила според мен. Аз не бих могла да живея с този товар, но това е въпрос на принципи и характер. Лично аз мисля, че трябва да прекратиш отношения всякакви и да се опиташ да забравиш всичко.  
Забравих да отговоря на другите въпроси: чувства съм нямала към него, както и той към мен или поне не знам за такива. А връзката ни продължи почти 2 години, като сме имали 2 прекъсвания за по 1-2 месеца заради отсъствието на единия.

Повечето млади момичета са имали такива връзки. Мога да го разбера за 20-годишните. Но за 30-годишни, особено вече със семейство, никак не ми го побира моралът. Оправдания от вида "тресна ме голямата любов" не вървят, защото на 30 човек има по-добре развит контрол върху действията си от 20-годишните, най-малкото заради житейския опит и моралните задължения към семействата си. А и дори да нямат семейства, не си заслужава  на 30 занимавка с женен мъж, защото дори той да се разведе, пак ще си влачи миналото. Миналото не може да се изтрие, колкото и на човек да му се иска и да полага усилия да го направи. Както се казва, шило в торба не стои - все се показва отнякъде.

30-годишните търсят това, което не намират в мъжа си. Най-"удобният" любовник за омъжената жена е жененият мъж. И двамата имат еднакъв интерес, нямат намерение да се развеждат, не си държат сметка кой, къде, какво и с кого и не си висят на вратовете, изисквайки постоянно внимание.

о, много често настъпва един момент, в който единият вече не се задоволява като в онази песен "ключ за час, не ги съдете - те са хора като всички нас", а иска "за цял живот" и "да остареем заедно". На единия щукне ли му това, рано или късно бомбата гръмва.

Да много позната история...Аз също съм така само че от 4 години.Добре ми е .Виждаме се ведъж седмично и така

Брех тез женени мъже. Аз само едно искам да питам: Как живеете като втори номер?
Питането ми не със злобен подтекст. Просто питам, защото никога не бих дала и грам от себе си, ако не съм примата в живота на мъжа до мен. Може да съм прекалено изискваща, но не бих била доволна с половината.

   Каква ти половина, любовниците и толкова не получават, задоволяват се с трохи, но никога няма да си го признаят.

   Същата съм като теб в това отношение, не бих могла да си представя вниманието и усилията на мъжа да не са фиксирани само и единствено върху мен. На принципа – или всичко, или нищо съм, относно почти всеки житейски аспект и най-вече любовния.

Какви трохи? 
Ами те си имат мъже вкъщи и просто кръшкат с женени мъже 

   Принципно, образът на любовницата е на необвързана жена, имаща връзка с женен мъж и опитваща се да го придърпа към себе си (неуспешно в повечето случаи, обаче). А на тези, които са омъжени и все пак кръшкат, не знам какъв им е сърбежът между краката, а и малко ме интересуват точно такъв тип хора.

Ето в това е разликата между хората. Има хора на принципа "или всичко, или нищо", а има хора на принципа "колкото-толкова". Има хора-максималисти, има и хора, които се радват и са щастливи от това, което имат, от малките неща. Аз, например, съм от вторите. Дори бих казала, че не мога да си представя да съм примата-звучи ми плашещо и задължаващо.

   Да се радваш на малките неща в живота е едно (аз също се наслаждавам и на не толкова значимите), а да се задоволяваш с половинчати мигове на щастие и полуистини – съвсем друго. Не виждам в каква връзка споменаваш точно умението "да се радваме на малките неща" и какво общо има то с драмата да си имаш любовник.

За някои радостта от срещата с един пенис веднъж месечно, докато този пенис по принцип си има друго официално постоянно работно място и адрес.... е "малка радост".

Ми така де

е айде сега пък драма 

  Като гледам пейзажа на "Семейни отношения", голяма драма по темите с тези любовници. Чудя се тези дами откъде имат нервите, енергията и времевия ресурс да обслужват толкова мъже...


   nofelet, ако пенисът е с по-значителни размери, може пък радостта да е "голяма", знае ли човек...