Не, Бърди, нали цитирах. Няколко пъти седмично били техни приятели, а той искал "понякога".
- Публикувана: 23 май 2014, 17:44 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2014, 21:35 ч.
Колко често да се излиза?
forreal, ти твърдиш, че имаш нужда от време за себе си (=бира с приятели без жена ти и бебето), защото работата ти + задълженията около домакинството и нощната грижа за бебето те изморяват? От друга страна, твърдиш, че времето "за себе си" на жена ти е, когато е вкъщи с бебето през деня и навън, докато са на разходка? Не е ли малко противоречиво, а? (Без изобщо да коментира идеята ти, че грижите за бебето са някакъв вид почивка, доколкото са различни от това да бъдеш на работа.)
При условие, че авторът още в началото уточни, че става въпрос за редки излизания, мисля е напълно ясно кога са заедно.
При условие, че работи и вечер се виждат са малко, остават 2 почивни дни в най-добрия случай. Ако и те са много много...
Пък и аз не разбрах дали иска да се вижда с приятели или иска да не е с жена си. Защото много лесно може да се уреди виждане с приятелите + жена си. Вече, ако не ще да я вижда в тия 2 свободни дни... Ми директно да си го каже, пък ако нея я устройва да си кукува без него, ок.
При условие, че авторът още в началото уточни, че става въпрос за редки излизания, мисля е напълно ясно кога са заедно.
При условие, че работи и вечер се виждат са малко, остават 2 почивни дни в най-добрия случай.
...
2 почивни дни + всяка вечер през седмицата. Нищо ненормално; повечето работещи са така. И ако някоя вечер, "понякога" единият излезе с приятели, няма нищо лошо. Стига да не е през вечер, както вече казах. Ние така правим откакто синът ни се роди и няма никакъв проблем - виждаме се нормално. Ето тази вечер мъжът ми има планове, а аз чакам една приятелка да се върне от море и ще се видим двете след няколко вечери.
Аз не броя делничните дни, рядко хората си позволяват спокойни излизания до късно, все пак на следващия ден трябва да се става рано за работа.
А и доста често децата спят, когато се прибере бащата, сутрин спят, когато излиза...
В крайна сметка това си решават те, просто аз не намирам нито една логична причина да се губи подобно нещо. Т.е. умишлено тя да ходи някъде с бебето, а той на друго място, вместо да седнат заедно на биричка с приятели. Разбирам да са по цял ден заедно и да имат нужда от въздух, ама да не си виждат очите по цял ден и вечер умишлено да се разделят, щото не могат да се траят, *аси. Напълно я разбирам, ако й се ще да излязат заедно.
А и доста често децата спят, когато се прибере бащата, сутрин спят, когато излиза...
В крайна сметка това си решават те, просто аз не намирам нито една логична причина да се губи подобно нещо. Т.е. умишлено тя да ходи някъде с бебето, а той на друго място, вместо да седнат заедно на биричка с приятели. Разбирам да са по цял ден заедно и да имат нужда от въздух, ама да не си виждат очите по цял ден и вечер умишлено да се разделят, щото не могат да се траят, *аси. Напълно я разбирам, ако й се ще да излязат заедно.
Ами аз разбирам, ако нещо й е лошо, да вземе детето и да излезе на бира, ама всички да са на 6 и той да иде, пък тя да седи и да крепи дивана... Не знам, просто ми е чудно от какъв зор, вместо да се разходят, да се видят с приятели и да се приберат после.
Да си цяла седмица на работа и в почивния ден да не ти е кеф да си прекараш вечерта и с половинката, освен с приятелите... инцидентно, как да е, но е явно, че не става дума за това, щом пита за честотата.
Не че виждам някакъв смисъл в темата, все пак всяко семейство е различно. Важното е те двамата какво ще си решат, защото всичко опира в крайна сметка до нужди. Ако се чувства по-добре сам с приятелите и му пречи да е с жена си + приятелите, да убеждава жена си, това са си техни неща. Аз не виждам проблем с съчетаването.
Да си цяла седмица на работа и в почивния ден да не ти е кеф да си прекараш вечерта и с половинката, освен с приятелите... инцидентно, как да е, но е явно, че не става дума за това, щом пита за честотата.
Не че виждам някакъв смисъл в темата, все пак всяко семейство е различно. Важното е те двамата какво ще си решат, защото всичко опира в крайна сметка до нужди. Ако се чувства по-добре сам с приятелите и му пречи да е с жена си + приятелите, да убеждава жена си, това са си техни неща. Аз не виждам проблем с съчетаването.
Аз също съм от жените, които се дразнят, ако мъжа им излиза няколко пъти седмично навън, докато аз гледам детето/децата, когато са малки.Вече като пораснат, положението е по-различно.Сега той ако излезе, аз гледам децата, аз ходя на зумба или другаде- той гледа децата, но докато са още мънички, тогава нуждата от помощ и подкрепа е най-голяма.И не само да помогнеш в домакинството, а и да си там.
Няма да ми е приятно.В първите няколко месеца аз само кърмих и приспивах.С първото дете беше по-лесно, но с второто ревливо бебе - само кърмене, приспиване на ръце и само върху мен, не се возеше в количка, в кошара не спеше, просто не виждах как може да станат нещата ако и мъжо излиза и съвсем щях да превъртя от безсилие.
Няма да ми е приятно.В първите няколко месеца аз само кърмих и приспивах.С първото дете беше по-лесно, но с второто ревливо бебе - само кърмене, приспиване на ръце и само върху мен, не се возеше в количка, в кошара не спеше, просто не виждах как може да станат нещата ако и мъжо излиза и съвсем щях да превъртя от безсилие.
Както казаха много момичета първите месеци след раждането са доста тежки и депресивни за жената, защото мъжа не го осъзнава така още ,но животът след едно дете коренно се променя. Всеки сам решава за себе си разбира се. Имаме и приятели , които си излизаха в кварталното кафене и дори майката казваше на бащата - Я си ходи да спите аз тука да си допия и допуша и да си доиграя ръката.
Аз това не го разбирам. Детето ми е най-ценното нещо в живота ми и винаги сме навсякъде заедно, още като бебе с количка. За мен е редно и двамата да излизат и ако могат да оставят бебето на някой. Поне веднъж месечно.
И ние с ММ сме имали проблеми с тези излизания и докато успях да му внуша че не е прав големи ядове бяха от моя страна. С времето обаче нещата малко се променят. За мен не е проблем да ходи да пие няколко бири в квартала. И двамата ходим на работа и двамата се изморяваме , вечер нямаме време да си кажем и две думи.
Аз това не го разбирам. Детето ми е най-ценното нещо в живота ми и винаги сме навсякъде заедно, още като бебе с количка. За мен е редно и двамата да излизат и ако могат да оставят бебето на някой. Поне веднъж месечно.
И ние с ММ сме имали проблеми с тези излизания и докато успях да му внуша че не е прав големи ядове бяха от моя страна. С времето обаче нещата малко се променят. За мен не е проблем да ходи да пие няколко бири в квартала. И двамата ходим на работа и двамата се изморяваме , вечер нямаме време да си кажем и две думи.
Оооо, ти си направо баща-мечта. Напълно нормално е да искаш да излизаш и е похвално, че помагаш толкова на жена ти. Не се тревожи, нещата съвсем скоро ще се поуспокоят, следродилната депресия и хормоните не прощават на никого.
Опитайте се да се синхронизирате така, че и двамата да можете да излизате, обратното не е нормално и няма да доведе до нищо хубаво, а само до изнервяне на обстановката. Хубавото е, че колкото повече расте дребосъчето, толкова по-лесно става да излизате с него. Сега е лято и няма проблем да се седне на открито за биричка с приятели и бебето да е с вас.
Моето бебе е на седем месеца и общо взето след третия му месец нямам никакви проблеми да си го водя с мен и да го прибирам чак за вечерното къпане - към 9.30.
Естествено зависи и от това колко спокойно е детето, затова има нужда от двама спокойни и усмихнати родители.
По принцип съм против човек да променя кардинално начина си на живот, защото е станал родител. Естествено, животът ти се променя и то по прекрасен начин, но появата на бебето не означава, че спираш да живееш.
Първите два месеца са по-труднички, но ще видиш, че скоро нещата ще се поуспокоят и с жена ти ще го ударите пак на живот
Опитайте се да се синхронизирате така, че и двамата да можете да излизате, обратното не е нормално и няма да доведе до нищо хубаво, а само до изнервяне на обстановката. Хубавото е, че колкото повече расте дребосъчето, толкова по-лесно става да излизате с него. Сега е лято и няма проблем да се седне на открито за биричка с приятели и бебето да е с вас.
Моето бебе е на седем месеца и общо взето след третия му месец нямам никакви проблеми да си го водя с мен и да го прибирам чак за вечерното къпане - към 9.30.
Естествено зависи и от това колко спокойно е детето, затова има нужда от двама спокойни и усмихнати родители.
По принцип съм против човек да променя кардинално начина си на живот, защото е станал родител. Естествено, животът ти се променя и то по прекрасен начин, но появата на бебето не означава, че спираш да живееш.
Първите два месеца са по-труднички, но ще видиш, че скоро нещата ще се поуспокоят и с жена ти ще го ударите пак на живот
Живот си живее, викаш, жена ти.... по цял ден разходки, кафенца, туй-онуй, а ти се гърчиш в бачкането. И не иска да те пусне да си купонясваш вечер след като тя цял ден - пълен айляк. Що не се смените..... ей така само за събота и неделя.... за проба
Леле сега се сещам как се чуствах... Добре че тръгнах рано на работа, определено доста се промениха нещата тогава. И защото той е на смени , когто се прибере преди мен ми звъни да се прибирам по-бързо. Което не е лошо, защото на мен ми е приятно че сме си заедно
Аз никога не съм ходила по кафенца и майчинството ми беше доста скучно и самотно и нямах търпение да се видим вечер.
Според мен няма проблем единият родител да излиза, стига да не е през вечер и стига другият родител да може да прави същото. Т.е. ако ти искаш да излезеш днес, утре жена ти да може да напрви същото, ако иска, а ти да останеш и да гледаш детето. Ние така правим. Но само едининият да излиза, а другият да си седи вкъщи- абсурд.
+1
Нашия татко си има "извънкласни" занимания 3 пъти на седмица, вечер. Не ходи по заведения, а си има хоби, което упражнява. За сметка на това аз, когато мога, излизам вечер, но най- често по поводи. Сега предстои събиране на класа и той ще я гледа. Разбира се и аз не укъснявам.
Успех с компромисите
Не разбирам защо само на майката трябва да ѝ е трудно първите месеци? Тук имаме баща, който активно се включва в домакинството и грижата около бебето. Човекът има нужда да разпусне, нищо ненормално и егоистично не виждам. А ако той ѝ забрани да излезе, защото е в майчинство и трябва да гледа бебето? Противниците на излизането не сте ли имали нужда първите месеци да отидете на козметик, на спорт, да се видите с приятелка? Човекът не иска цяла вечер и нощ да го няма, иска да излезе за час-два да зареди батериите.
Детето ми е най-ценното нещо в живота ми и винаги сме навсякъде заедно, още като бебе с количка. За мен е редно и двамата да излизат и ако могат да оставят бебето на някой. Поне веднъж месечно.
Не разбрах - навсякъде сте заедно с бебето, но ако може, го оставяш?
Препоръчани теми