Колко често да се излиза?

   Ле-ле, аз съм същата. Все едно описваш мен. Радвам се, че не съм сама в моята "лудост".

Да, всичко е въпрос на вкус. Аз от тийн мразя дискотеките и еднополовите компании, така че няма как да изпитам желание да ида някъде по женски, просто защото подобни отношения не представляват интерес за мен.

Събрахме се много рано, аз бях на 19, оказахме се в обща компания, а по-старите ни познати винаги са били отворени към нови приятели, ние също. Когато някой си намери половинка, тя автоматично се приема в компанията. Няма делене - ти не идвай, просто събиранията са за всички.
Пием и двамата. Обичаме домашните събирания, такива в уютни механи, хижи, обожаваме гости 
От мачове и спорт като цяло не се интересуваме.

От друга страна, ако нечий мъж гледа мачове, а жена му не, съвсем нормално е да иде някъде да гледа. Ако си харесват и предпочитат еднополови компании, пак си е ок да се виждат. Ама насила да го прави някой, защото за друг това е супер, и да му се обяснява, че не било нормално... ми нелогично е 


+1

Котки сме ние, не сме хора
Радвам се, че и тук имаме еднакво мислене по въпроса


За разлика от имащите нужда да излизат, аз имам нужда да се усамотявам вкъщи, на спокойствие. Да се къпя дълго, да си правя маски на косата и на лицето, спокойно да си релаксирам с тях, да си кисна краката в леген с топла, благоуханна вода, и всякакви подобни неща. Наричам ги "спа" дни и искам да прекарвам времето в пълно спокойствие, никой за нищо да не ме закача и да не ми се мотае наоколо.
Обичам и в усамотение да си пия кафето, цъкайки си на компютъра.
Ето тези неща, ако ги нямам, определено ще ми бъде много тежко, а не излизания.
Майка ми, обаче е пълна противоположност! Не може да се задържи вкъщи, дай и да се разхожда безцелно, да обикаля по магазините, изобщо да е активна и да не стои на едно място. Така, че хора всякакви.
Който каквото го влече, стига да се приема и от двете страни, защото иначе е тежко.

Като цяло, обаче, не смятам за приемливи вечерни излизания на който и да било от двамата, когато става въпрос за сериозна двойка или женени. Струва ми се, че не биха имали и такава потребност, ако действително си пасват много добре и им е важно връзката им да е стабилна.
Излизания с приятелки, жената може да осъществи преспокойно и през деня или привечер, но на кафе или взаимно гостуване една на друга, или разходка в парка/мола, или пък посещение на изложба или друго мероприятие, ако ги влече. Нощните излизания като цяло предполагат най-малкото посещение на друг тип заведения, не кафета.

За мъж също е неприемливо, според мен, излизания "по мъжки". Явно нещо в съвместния живот с гаджето/жена му му тежи, за да има нужда да разпуска така.

Всичките тези неща са чисто и просто едно дърпане на дявола за опашката и пъхане на главата в устата на лъва. Взаимовръзката между нещата е ясна, алкохола се явява катализатор. А алкохол винаги има - бирата/ракията/уиски на мъжете и виното, незименна част от излизанията "по женски".

Явно не се чете.Болднатото никой не го твърди.
И никой не стигмосва чужди мъже.А само ЕДИН МЪЖ, който ясно и точно СИ КАЗА, че ако знае, че жена му няма да мрънка, би се пръждосвал от къщи всяка вечер.Но сам си каза, че дори неговата жена не би търпяла това, после, когато го "настъпихме", почна да си измисля други оправдания, не знам обаче защо само съвестта се появи.   

Виждам се с приятелки през деня.И то винаги с уговорено място за кафе/обяд.Не обичам женски обикаляния по магазини, не обичам колективно женско пазаруване, не обичам многочасово женско кудкудякане, въобще не разбирам женски отношения от типа:"Скъъпааа, да се видим в МОЛ-а да убием 3-4 часа!"
Слава Богу, мъжът ми също никога не си е падал по "мъжки отношения" от типа "да лочим бира 5 часа на празни приказки" или "ей сега да отвъртим 10-на кръчми и купоон!".
Изобщо, намерили сме се със сходни предпочитания и интереси.   

За работещи хора с малки деца, когато няма денонощно на разположение баби (услуги на детегледачка по една или друга причина не съм ползвала, а пък да викна вечер детегледачка ми изглежда направо екзотично) ако искат да излезнат през седмицата, най-лесният вариант е по отделно. Нищо странно няма. Аз съм на работа до 17:30, но имам приятелки до 19:00. Всеки след работа иска да се прибере, да отдъхне час, душ, тоалет ала-бала и станало 20-21h. За да излезнем заедно трябва да сме с детето. Моето дете, докато не стане на 10-ина години, в тези часове през седмицата ще си бъде вкъщи (освен ако не е ваканция). И това при положение, че имае 2 бр. баби на 5 км. от нас. Само че работят и през седмицата ако не е някакъв важен повод, не ги безпокоим. Уикендите също не винаги са на разположение - не го и очаквам. И двамата с мъжа ми сме силно социални и имаме нужда да излизаме. Заедно, по отделно, няма значение, но да излизаме.

Създал съм ви явно доста теми за размисли и искам да ви кажа следното: Ревнувам жена си когато има повод - това се е случвало няколко пъти откакто се познаваме. Тя мен също ревнува и то не малко - вероятно и аз съм давал поводи. Норевността не е била от изневяра или помисли за такава а когато достойнството ми се е почувствало засегнато и после като съм се замислил съм виждала че надали е имало всъщност толкоз пък повод. Но това няма общо с излизането. И да, мисля че аз повече излизам и щом го правя значи имам права да го правя, тоест тя е ок с това. Затова казах че за мен така е правилно, не за да не излизате вие а щото у нас това си е ок. От друга страна мечти, помисли и подобни желания винаги съм имал и не вярвам да има мъж, дето да ги няма. Ако мислите че вашите мъже никога не са помислили че искат да излизат и без вас то много се лъжете според мен. Също така си мисля че и вие като жени искате повечко свобода и свободно време но никоя от вас не би си позволила това защото ангажименти има много вкъщи. Дали аз наистина искам всяка вечер да съм някъде вън е трудно да кажа - понякога искам, понякога не искам различно е. И не не съм го правил ежедневно по много причини, но това не значи че не искам пък много неща дето ми се искат.
Пак ви казвам че не искам да съм повод на толкова разсъждения за мен и моето семейство. Също така не е о собено приятно да се нарича жена ми балама дето ме търпи а аз необичащ дето седи с нея от жал, някак е много грозно от ваша страна.

Моят мъж не мога да си го представя да излезе вечер, ако на следващия ден има ангажимент, т.е. делничните дни отпадат. Така си е по принцип, не откакто сме семейство, явно характер, и аз съм същата. Може да поканим гости у нас до към 22-23 ч., да идем на разходка някъде близо, но да излезем - заедно, отделно, абсурд  
Да не говорим, че детето от 18 ч. почва да го чака, особено като по-малка беше направо пристрастена към него, дори ако имаше служебни ангажименти идваше, взимаше я и ходеха заедно.
Баби нямаме, в съвсем други градове са и са работещи. Ваканциите обаче е при тях. Но и тогава не променяме излизанията. Т.е. делничните дни - вкъщи, по цяла вечер на терасата, петък и събота - приятели.
Но и хората около нас са така. Дори да имат повод - рожден ден или нещо такова, всички се планира за уикенда.


Вкъщи имам точно толкова ангажименти, колкото и мъжът ми, така че не, не е фактор това.


Аз пък съм абсолютно сигурна. Защото мъжът мъжът ми е най-директния човек, когото познавам. Ама до болка откровен, няма нещо, което да си мисли и да не го каже, ако ще да е най-гадното. Опериран е от такт, но пък и затова го харесвам 
Ако беше имал желание да излезе сам, гаранация, че щях да го разбера за тези 17 г.

Бройте ме и мене към тази групичка. Излизането по дискотеки с приятелки винаги ме е натоварвало. Най-вече мразя да се прибирам по тъмните улички към 5 сутринта. Не обичам да ходя на места, където не можеш да пуснеш игла и смърди на цигари (бивш пушач съм).

Правите се че не разбирате
Какво значи че не ми е казвал - щото е директен - естествено че и аз не го казвам. То не е силно реално желание, то е по-скоро обърнато към нас самите, някакви пориви от сорта - ами ако -или- а преди. Действително не разбирам по-спокойни ли ви прави това повтаряне на репликите моя мъж не е такъв, ти си лошия следователно?
Не е фактор че жената има ангажименти, аз казах че всички имаме ангажименти. А и честно казано когато знаеш че имаш на главата куп неща то и не можеш да се отпуснеш напълно, ако вземеш че излезеш, все мисълта ти е някъде. Но не всеки ден е такъв и Слава Богу, нали?

Понеже очевидно съм феминистка по ема-томпсъновски, твърдение от сорта: буквално ме "потриса". Аз, като жена, имам и по закон също толкова права, колкото и един мъж. Всичко друго е шериат. Затова ти говорим, че живееш в 17 век като емоционално развитие ...

За домашните задължения няма да повтарям Не се сърди човече, тя го е казала перфектно.

Ми то всеки си определя личните правила сами  това много пъти се опитвам да обясня. У нас като е тъй защо да не е значи мое право? И от къде на къде се потрисате от моите порядки в моя дом с моята жена? Не бива така момичета, бъдете по-широкоскроени в действителност, а не само да се представяте за такива, тогава по лесно се приема живота

Че то и жените ги имат .....       ама това, че мечтая за Брус Уилис, например, какво общо има с :"Ако можех, всяка вечер щях да съм се запиляла някъде!"?
Да мечтаеш за нещо имагинерно, което е просто мечта и няма да се случи, и съвсем реално да искаш всяка вечер да си далеч от жена и деца, са две съвсем различни неща.Според мен.
За почти 26 години заедно моят мъж е бил вечер сам в заведение точно един път.По работа.За половин час.И не защото аз съм Бог и съм издала закон да не се излиза вечер.       Писах, че просто
Не виждам причина да иска да излезе и да не ми каже.
НО:уточнявам, че той има доста контакти с приятели/познати през деня.Дори преди час, като се чухме, тъкмо щеше да пие кафе с кума ни, който ни е приятел и още един познат.
Просто не му се налага и вечер да ги вижда.

Те и турците са широкоскроени и в техния дом си е както на тях си им харесва, със забрадките и фереджетата...лошото е, че жената ти е все още в България и може и да види, че има и друг живот...тогава ще си спомниш какво сме ти казали за ревността/как се губят съпруги. Ние чуждия живот го приемаме лесно, дерзай си, не ни пречиш. Пречиш на себе си, обаче ще го осъзнаеш след 15 години и ще е вече късно.

Краси а ти от къде разбра, че аз искам реално да съм далеч от жена си и дома си пък?

А пък на малката акула ще кажа само - внимавай какво пишеш и пожелаваш другиму, щото не се знае един ден нали...Пишете вече тотални измишльотини за мен и моята жена. Тя е прекрасна, умна, млада и усмихната. Не е за съжаление определено и аз съм се погрижил за нея и за това тя да е щастлива както тя иска. Ако и за вас се грижеха мъжете ви надали щяхте толкоз внимание да ми обръщате...

Че ти сам си го каза....     
Според теб, как точно да разбирам долното?
Аз чета, че искаш всяка вечер да си навън, но твоята не дава.
Но, основната идея, за мен, е , че ти ИСКАШ да си навън ВСЯКА вечер.