
Не знам дали е "вампиризъм",
или пък нов вид мазохизъм,
но пак си лягам късно през ноща,
и макар и нередовно, но ви чета!
Яге..... Яге..... Яге..................
да се радвам ли, че ти липсвам-
и със стихчетата си безчет,
или да се разплача-
че липсвам единствено на теб?
Шест години макар да писала съм,
явно не докоснала съм
сърцето на никоя от вас,
нито през деня, ни в късен час,
но пък съм си взела поука
и бягам, щом не ме искат тука!
Спирам, да не ставам банална,
ще се видим на срещата национална!
Всички приятелки в КГБ-то целувам,
и започвам малко да се надувам,
че не съм съвсем "персона нон грата",
че все още съм вътре, в играта,
и най-важното -
на приятелките ми в сърцата!

Яге, на порасналото Насе пожелавам,
да ви е здрав, да ви е жив,
да е палав и много игрив,
да е усмихнат, с искрящи очички,
да го обичате и му се радвате всички!



.

Малко окъснях със ставането, но и аз, като Танита бях нощно пиле. Днес съм на отчет в Здравната каса, а после ще се готвя за път.
И с моя зет имам разни случки, ама за тях друг път.