КГБ = Клуб на Готините Баби - 146.

Представих си ,че съм в Родопите!

Добро утро, добро утро!

Жабче, не ми излиза прозорец и няма къде да пиша. Не си спомням даже какво щях да пиша, но още по Коледа ми се щеше да преместя хубавите рецепти на СВетлето, Роси и на кой беше още. Сега пак нещо ми хрумна тези дни и пак не успявам. Значи в мен е причината, така си и мислех.  

Ив, Гъбче, Янче, добро ви утро. Гъбче, хубаво да се заредите в Родопите. Браво на вас! А за постовете и аз ги копирам обикновено, но сега понеже копирах много разписания, дати и не разбрах какво се случи. Трябва да съм по-внимателна, обаче обикновено все бързам за нещо, припряна съм. А за Станка Пенчева - мерси! Янче, поздрави на Анжи и да си изкарате чудесно във Варна!

Сега ще си изпия кафето с вас и отивам да правя закуска за мъжете. Влади пак си поръча мекици, много ги обича.

Успешен да ви е последния работен ден, а по-късно пак съм тук, да не ме забравите.  

Добро утро!
Пия си кафето,правя си разходка тук,а трябва да се дигам и отивам да се трудя .
Ето нещо за закачане на усмивките:

- Бабо, какво е това "рай"?
- В рая има всичко - ябълки, круши...
- А, компот значи.

Възрастен дядо, който от дълги години не чува, най-накрая се престрашил да отиде на лекар, който му поставил слухов апарат.
След 1 месец лекарят и дядото се срещат и лекарят пита:
- Как си? Роднините ти сигурно много се радват, че вече чуваш добре?
- Аз не съм им казал нищо - само седя и слухтя. Вече 3 пъти си преправям завещанието.



Лек,приятен и усмихнат ден!

Янче,приятно пребиваване във Варна.Аз цял ден съм на работа.

Добро утро! Хубав и успешен петък!

Не се стърпях!!!!!!!!!!!

Добро  утро  и от мен !
Ивка ,как ще се стърпиш при такава красота ?
Днес  е петък -така желан  от работещите ,а  от пенсионерките  като мен  е без значение ,кой ден  от седмицата е 
След вчерашния напоителен ден днес слънцето прави  опит да пробие Ха дано ,ама надали ....
Фло,  изследванията ги  оставих за днес  и току що се върнах  от лабораторията ,тасега седнах с кафето...Ще видя онлайн резултата след 14 часа Те са контролни само за кръвна захар  и СУЕ ,че бяха  ускорени последния път...Каквото такова !
И аз съм пожелала времето да  е готино през уикенда ,така че с наша подкрепа  и тази на природата ще се насладиш на сватбата !Дано !
Янче, кога си във Варна ,нещо съм пропуснала ...що не се  обадиш  ?Мисля че ми  имаш телефона !
Гъбче  не се съмнявам че в Родопите ще ви  е прекрасно Там наистина  е рай!Пожелавам ти го  от сърце !
Жабче ,прочетох за злополучното пътуване  Да това сме българите ,за съжаление Вярно че  обобщавам много ,но  и на мен  на единия полет  от Цюрих за София ми се случи подобно нещо .трябваше да  изчакаме човек ,чийто документи бяха  изчезнали някъде на летището...Колко много роптаеха  и то българите в самолета Никой  от чужденците не се  възмущаваше ,а само наши сънародници Е,да самолета  излетя с 45 мин закъснение ,но пък човечеца  успя да се качи...
Фури ,като се  усмихне слънчо ,нямаш ли прескачане до Варна ?Обади се !
Хей никоя  от вас не ми даде  паролата за снимките  Не  искате ли да ви видя?
Хайде  изпих кафето  и ще ставам !Усмихвайте се за да се  усмихва  и на вас деня!
Ще ви пусна музика за тази цел...

Добрутро и от мен!

Вчера имах много интересен разговор с малкия Лъч, като бях у тях. Нали сега ходя да помагам - гладя, простирам, готвя и т.н. и той по едно време ме пита?
- Бабо, това не е твоят дом? (Т.е. знаеш, нали?)
- Не е.
- Ами какво правиш тука?
- Гладя, нали виждаш?
- Защо?
- Ами искам да помогна на майка ти.
- Ама не е твоят дом.
- Не е, вашият дом е.

След малко: Аз съм в кухнята, готвя. (Майка му и бебето спят).
- Бабо, какво правиш тука?
- Готвя.
- Защо?
- За да си хапнете.
- А защо готвиш тука, тука не е твоят дом.

Обяснявам аз, че сега майка му има нужда от почивка, за да си възстанови силите и че аз искам да й помогна и затова ходя у тях и т.н. Но през цялото време ме гложди това "тук не е твоят дом" и постепенно се сещам, че той почти не ме е виждал у тях, да не кажа никак. Аз ходех по същия начин, когато се роди той, но няма как да помни това Оттогава, когато е трябвало да го гледаме, го водят у нас или ние го вземаме от тях. Когато се виждаме всички, те идват у нас или ходим някъде навън (по-рядко) и всъщност установявам, че той за пръв път ме вижда у тях да се заседявам. Видя му се неестествено аз да се държа у тях като у дома си - да шетам, да готвя, да гладя - все неща, които не съм вършила досега у тях.
Човекът искаше просто да си изясни нещата. Да разбере.
Нещо, което за нас е напълно естествено, тях ги обърква. (Децата.) И искат да си го обяснят.

Днес може би ще го заведем на Банкя, да използваме хубавото време.
Вчера го извеждах в Люлин и така ме прецака - взехме колелото уж да го кара, но на средата на пътя се отказа и трябваше да влача и колелото, освен моето и неговото яке и торба с вода, чадър, бинокъл и не знам какво още.

На Банкя пък друг зор - копаят и не знаеш откъде да минеш. Всеки ден различно. Във вторник като се връщахме такова обикаляне падна, че можехме за това време (и бензин!) до Пазарджик да стигнем. Та по таз причина на ММ нещо не му се ходи, трябва да го изработя някак, че това дете напоследък повече вкъщи седи, заради лошото време.

На вас хубав и спорен ден!

 



 

Привет, девойки мили!
Няма как да скрия- радвам се, че  повечето се радвате като писах!
Не ви споменавам поименно, но силна прегръдка имате от мен! 

Фло, съжалявам, че пак "ще се разминем", утре в 8.30 ч., тръгваме с хорчето ми на фестивал в с.Крапец, на морето, близо до румънската граница, два дни ще сме там! 

Здравче, само да сме живи и здрави, ще се радвам да ти хъркам в Костенец!
Носи си "тапите"! 

Еднодневната ни екскурзия до Мидената ферма мина превъзходно, бяхме 39 дами и ЕДИН МЪЖ, съпруга на една от нас, която си го води за придружител. Той и двамата шофьори ни кавалерстваха без грешка!
Първо посетихме в с.Оброчище едно турско теке с много трудно име, било и християнско светилище, защото вътре имаше и икони, енергийно място, събухме си обувките задължително, дадоха ни чехли, седнахме на възглавнички,  на миндери, на столове, изслушахме беседата, заредихме се с положителна енергия и потеглихме за Каварна. Разходихме се из града, кой кафе, кой чай, кой горещ шоколад..... влязохме в малкото отворени магазини, че беше неделен ден, не всички работят и на обяд бяхме в Мидената ферма. Имахме резервация, хората ни очакваха, пихме по ракийка, хапнахме си вкусно-вкусно, аз ядох миди с черупките с ориз, голяма вкусотия, много подправки..... а бе чудесно върви с бира!

За мен какво..... просто времето не ми стига да съм навсякъде!
Утре, както писах тръгваме за Крапец, да се чуди човек за какво отиваме, като миналата година взехме първото място, ама сега може да ни дадат "по-първо"! А може и да сме почетни гости, казва ли ти някой, "там кат,идим- ша,видим"! 
Да не сме в къщи!
Лошото е, че си плащаме всичко, пътя, нощувката, вечерята..... "читалището се е стиснало", все нямат пари гОрките!
Здраве да е, пенсията идва на седми! 

На 14-15 юни ще пеем на празника на квартала ни "Аспарухово пее и танцува", на 16 юни сме на "Празника на леката промишленост" в Общината, на 18 юни ще пеем на "Паметника-лодка" откъдето "Димитров и Коларов поеха източния път....", на 24 юни сме на гости на пенсионерите от кв.Владиславово за Еньовден, на 25 юни ще посетим Военно-морския музей и после обяд в заведение на плажа, на 27 юни ще имаме гости от Балчик и аааааако оживеем след този напрегнат месец юни, на 28 и 29 юни повеждам моите дами от двете дружества "Зора" и Тракийското към Ловеч, Крушунските водопади, Троян, Троянски манастир, Чифлика, Орешака.....
Уредено е всичко- транспорт, нощувка, банкет........... после ДВА МЕСЕЦА ВАКАНЦИЯ!

Много писах, спирам, че да има и за друг път!  

Хубав ден, момичета!

Поглед от нашето море,ееееех тъжно

Танита,   

Здравейте, дами!

Започнах да пиша поздрави за всички празнуващи по отделно, но му изпуснах края, обърках картинки, пожелания....
За това поздравявам всички заедно - да са живи, здрави и щастливи!


За всички останали - кафе по икиндия



И една притча за разписване, че нямам нищо интересно за споделяне.

Притча за истинската стойност

Известен лектор трябвало да изнесе презентация на семинар. В залата се събрали 200 души отбрана публика, която очаквала отдавна да чуе мъдрите му думи. Но вместо обичайното встъпление, лекторът извадил 100-доларова банкнота и попитал:
- Кой иска тази банкнота?
Всички вдигнали ръце.
- Ще я дам на един от вас тази вечер, но преди това … - казал лекторът и скъсал банкнотата на две.
- А сега, кой я иска ? Пак всички ръце се вдигнали.
- А ако направя така?… - попитал пак, хвърлил късчетата на земята и започнал да ги тъпче. После ги вдигнал, мръсни и изпокъсани.
- А сега? Иска ли ги все още някой?
И пак всички вдигнали ръце.
Тогава той започнал да говори:
- Няма значение какво ще направя с банкнотата, вие винаги ще я искате, защото тя не губи стойността си. Така е и с хората. Много пъти сме смазвани, ритани и не се чувстваме важни. Но без значение какво ни се случва, ние не губим стойността си. Мръсни или чисти, смачкани или цели, дебели или слаби, високи или ниски, нищо няма значение. Нищо от това не променя нашата значимост. Цената на живота ни не е в това как изглеждаме пред другите, а в това кои сме и какво знаем. Сега помислете добре и се опитайте да си спомните: кои са петимата най-богати души в света, кои са петте последни Мис Свят или пък петима лауреати на Нобелова награда, петимата последни носители на Оскар... Как върви? Трудно, нали? Не се притеснявайте. Никой от нас не си спомня вчерашните най-добри. Аплодисментите отлитат, трофеите потъват в прах, победителите се забравят!
А сега си спомнете: трима учители, помогнали ви за вашето истинско израстване; трима приятели, помогнали ви в труден момент, петима души, съпътствали ви през живота. Как върви? Много по-добре, нали?!
Защото хората, които оставят следа в живота ни, не са най-известните, нито най-богатите, нито най-надарените. Те са онези, които се грижат за нас, обичат ни, вярват в нас. Тези, които са винаги с нас

       Сега е малко "мъртво " време в офиса и рекох да ви нагледам какви сте ги свършили!

     Тану,благодаря за "икиндийското" кафе! И на тортичката няма да й простя!Притчата ме накара да си спомня за тримата най-значими приятели в живота ми! Наистина са най-обикновени хора.Също като мен!
      Светалчо,имали сте много сериозен разговор с малкия Лъч. Ами така де,имаш си свой дом,шетай си там,колкото искаш!Това е неговия дом! Смях се от сърце,като си те представих натоварена с колелото,якета,чанти и...бинокъл! А на теб сигурно  ти си е ревяло,ама на чужд гръб и 100 тояги са малко.
       Гъбката,да си изкарате страхотно в Родопите!Завиждам благородно!Баба ми е от Брацигово и като малка много често ходихме там.Но сега не съм ходила от има-няма 35-40 години.
       Янче,много сгъстена вашата програма,но въпреки това да ви е весело и интересно във Варна!
       Ивче,много красива снимка на морето! Не бъди тъжна! Още малко и ще имаш възможност да разходиш новия банЦки по плажа!
       Благодаря ви за съветите за посрещането на чуждоземски зетьове и снахи! Зари каза,че той не пиел алкохол в къщи.Само като излизат на кръчма,пардон,пъб. Ще си спестим ракията и виното!
        И да ви разкажа една случка със Зари  с вчерашна давност,която показва кога ще ги стигнем европейците! Та така! Отива вчера с новата кола да пазарува и я оставя на паркинг на една улица.Връща се и вижда,че някой й е одрал бронята,не ударена или смачкана,само одраскана.Ако това беше в Б-ия,махаш с ръка и продължаваш,обаче тя вдига "гълъбите"!Първо разгледала записите от камерата на съседния магазин.След това отива в полицията,подава жалба и им разказва какво се е случило.Те се задействат ВЕДНАГА ,вземат записите и от други камери наоколо и започва издирване.Казали са й да се прибере,а те ще й се обадят.Тя каза,че в такива случаи,обикновено виновника за инцидента оставя бележка на пострадалата кола с негови координати и се разбират помежду си без полиция. Но в този случай виновника ще плати и глоба,че е избягал от "местопрестъплението".
         Изумиха ме две неща. Реакцията на Зари- да си търси правата до дупка и реакцията на полицията. И тук вече хората не си оставят "магарето в калта",обаче пък борбата е с вятърни мелници.
          И за да подразня благородно всички,които чакат Дядо Коледа ,при нас е 28 градуса и е време за плаж край Дунава! 
           Айде,толкоз от мен,засега!
 

Вал то се разбра ,че откъм вас ще дойде лятото ,но да идва защото при нас няма и лъч слънце.
А за колата и реакцията на полицията,ние това няма да го доживеем,дано децата го "видят",при нас е пустиня