
За сега единствения плюс ,който имам е в това Ники да не е сам,да си има някой след като остареем,защото е друго да имаш брат или сестра,не искам да съм егоист и да го лишавам от това право,а и той постоянно ми говори за друго бебе,тъй като повечето деца в градината имат братчета и сестричета и разказват и на него му е интересно.
Но някак си не се чувствам готова,както първия път.Не мога да си го обясня,имах лека бременност,Ники бе много кротко бебе,но пак не съм готова.
А мъжа ми само,айде ,та айде.Но ще видим
Облаче ,ще се радвам да се чуем като тръгвате за Черноморец,аз се надявам само колегите да не направят проблем за отпуската.От страна на шефа всичко ще е ок,но този ,който ме замества е направо

Забравих да се похваля,че от няколко дена Ники ходи на зъболекар.Не плаче и няма търпение да седне на стола,но и зъболекарката е истински професионалист,толкова мило се отнася с децата,направо съм възхитена от нея.
Ами стига толкова от мен,време е да се хвана малко да поработя,пък после пак мога да намина
Зъбите мие всяка сутрин и вечер, никакви бонбони, близалки, гумени мечета, а шоколад - на седмица веднъж да речем
дано попаднем на специалист и ние...
Пак са пипали нещо...
Ама кога ще му се отвори паращута да бута количката на собственото си братче/сестриче...
Не мога да кажа. Иска ми се да съм в ситуация директно да се хвърля отново в бебешките истории.
Само някой трябва да се заеме с организацията.
Аз примерно никога не го карам да ми обещае, че няма да иска да скача на батута като излезем от градинка
. Но примерно го карам да ми обещае, че ще си избере само един подарък от Джъмбото. Защото го познавам и знам, че не му коства много усилия да го спазва (нашия влиза там само за да си играе на гоненица, а не да пълни коша с играчки
Браво на Икито за любовта към бебчетата

Мммдааа, познато! Уговаряме се, ако се взима нещо да е само едно. Защото като влезем в магазина очите му стават като ''светофари''
Милият ми