Социални работници отнемат деца поради БЕДНОСТ на родителите.

Не работя в Закрила на детето, но съм в социалната сфера и пак ще повторя - социалните ходят по сигнал, а не се разхождат безцелно в родилното и да вземат деца оттам. Какво значи "опитали" да й вземат децата? Отишли, дърпали са ги, твоята приятелка не ги е дала и те са се отказали? Не става така. При условията, които описваш, живеят повечето от познатите ми и никой от тях не е и чувал за социален работник, камо ли пък да си брани детето от него. Да не говорим, че самите социални са със заплати от 400 лв, което означава, че и собствените си деца трябва да предадат на приемни семейства по логиката, която авторката тук се опитва да прокара.

Значи всеки си пее неговата песен. Тези последно пишещите прочели ли са поне последната страничка с един крещящ пример за 10 гладни деца?
 Въпросът е: редно ли е да се отнема дете от родителите поради бедност. Всякакви доказани след справедлив съд престъпления трябва да се третират според най-добрия интерес на детето, а именно - 1.престъпника да бъде изведен, то да остане в дома си с другия родител. 2. Детето да бъде настанено в разширено семейство(баба, леля, стринка) и когато тези две са невъзможни - приемно семейство, които максимално отговарят на неговия профил.
 В случаите, за които е повдигната темата, няма престъпление и са толкова нелепи твърденията ви, че недоумявам как може потребителите на форума до толкова да са изгубили (или не са придобили) умения за логическо мислене. А именно - ако има престъпление, защо няма наказание на престъпника?; Ако има престъпление, защо се извежда жертвата, а не престъпника?; Всеки човек е невинен до доказване на противното, единствено децата могат да бъдат наказани да отидат в нов дом и семейство, не само невинни, но и без да е доказана вината на т.н. "престъпници" техните биологични родители.

 Вместо да обсъждате тази конкретно линия - бедност - отнемане на детето, вие си правите свободни съчинения и фантазирате какво би произлязло от едно бедно семейство. Евентуални бъдещи травми. Защото тя бедността вървяла с други пороци. Добре, примера ми пред  очите ми за 10 броя деца е фрапиращо отдалечен от фантазиите и предположенията (дори убежденията) ви.  Не вашите предположения са важни, нито предположенията на социалния служител, а доказаните факти (поне докато живеем в правова държава).
  И отново въпросът - колко беден е достатъчно беден? Внимавайте с отговорите, защото в следващия миг вероятно ще се окаже, че сте пратили в сиропиталище мен или вашите родители. А от там вероятността да излезем престъпници (или добре обучени търтеи) е много голяма. И 100% непоправимо осакатени. Но какъвто и да е отговора, бедността все още не е престъпление, а държавата все още е длъжна да подкрепя такива семейства. Ако парите не отиват по предназначение и служителите не могат да направят нищо по въпроса (освен престъплението "наказание без справедлив съд"), това е блестящ пример, че системата е неспособна да се справи, на нея не трябва да се доверяват нито права, нито пари.

  Spiritlight да, опитаха, не успяха, защото макар бедни, родителите имаха щастието да получат правна помощ. На какво основание квалифицираш случаите като глупости? Ако е въз основа на личния си кръгозор, заслужава ли си изобщо да се хабиш в темата?
И да - отишли, дърпали са ѝ го от ръцете, като "дядо вади ряпа". И аз съм в социалната сфера, но това никак не е нужно, за да знам, че социалните ходят по сигнал. Това по кой начин ги оневинява?

Л.л. Лиляна, не знам кого визираш, че "си е повикала" авторката на темата, но понеже аз се явявам от нейната страна на барикадата, това ме предизвиква да дам защитен отговор. Не съм тук от повикване на някого.

 Аз както казах подробности не знам около случая, защото не сме имали време да го обсъждаме надълго и нашироко, но познавам жената достатъчно добре за 10 години за да разбера, че има нещо гнило в случая и то не е в моите познати.
То може да има сигнал и сигнал!


Нещо ми се струва, че цитираш неправилния човек  

Да, объркала съм никовете Този цитат коментирах. Поправям се по-горе

Не можах да разбера на чий пост на Elora Danan отговаряш, не видях тя нещо да определя като глупости, дори е нейн примерът с приятелката, на която са искали да вземат децата. Аз определих като глупости твърдението, че деца се отнемат за щяло и нещяло и продължавам да го твърдя. А това, че ходят по сигнал го казах, за да е ясно, че социалните не обикалят като хиени да търсят бедни и грижовни семейства и да им вземат децата.

Няма проблем   

елементарни неща като примерно, да не може да купи учебниците на детето. Да, да, зная, че официално учебниците са безплатни, но има една камара помагала, тетрадки, химикалки, раница и пр. дреболии, без които едно дете не може нормално да учи. Или да карат на боб, картофи и ориз, да се чудят как да си платят тока, наема. Не говоря изобщо за "дрешки и телефони", а за базови неща. България официално е призната за държава на работещите бедни.

Вярно е това, понякога има безумни сигнали. Може някой да се е опитал да ги злепостави.

Скреч, питала си и си отговорила.
Не, социалните не вършат работа, полицията не върши работа, държавата плаща на някой, от който явно по някакъв начин влизат пари в нечий джоб. Това всеки с по- нисък стандарт на живот го знае. И, какво правим? Питам сериозно.

В моето детство е имало такива периоди с нещата, които изброи. Само с майка ми съм живяла. На квартири, а веднъж и на улицата спахме. Трудно беше с учебниците, но майка ми винаги е правела всичко възможно за да ги подсигури. Дали с познати, заеми и т.н. И  с тетрадките съм имала проблем на моменти. И сме карали на боб, леща, ориз, картофи и т.н., но ние сме им фенове. Не съм имала и много дрешки. От храна не съм била лишавана, но разбира се скромно е било винаги. Доста трудности сме имали, но въпреки всичко това съм ужасно благодарна на майка ми, че се стремила максимално по силите си да ми осигури що годе добър живот.
И ако за тези неща някой да дойде да ме отнеме от майка ми би било върхът на глупостта и жестокостта. Защото не винаги наличието на пари е важно, а взаимоотношенията между хората. Нещата, които ме е научила, как ме е възпитала, майчина любов - това от приемно семейство или сиропиталище едно дете няма да го получи.
Затова трябва институциите да помагат в такива ситуации, а не да отнемат и още повече да съсипват хората.

----
Spiritlight, и аз това имах предвид.

Точно за това говоря, че много хора са в такова положение. А ако хората са и безработни, съвсем зле става. И не е задължително хората да са мързеливи или лоши родители, понякога просто така се случва.

Картофи, боб, ориз... това ли определяте като храната на бедните?!
Има хора, които цял живот избират да се хранят с това и не са умрели. Справка - разни вегани и семействата им, вкупом с малките им деца.
Раници, химикалки и прочие се намират и безумно евтини. Но това не е много удачен пример, защото ако нямаш 10 стотинки за химикал, то хич няма да ти е зор дали си пращаш или не детето на училище дори. Т.е. по-вероятно е такива деца въобще и да не стигат до училищата. И за такива деца социалните не би трябвало да спят.
Това, че ходят по сигнали - още по-зле.
Защото утре, ако леля Гица реши, че детето на съседите не е гледано добре, щото яде боб, а не като нейните - мазни наденички и ходи с избелели дрешки, същата ще подаде сигнал и ще навлече неприятности на семейството.
Дано тези социални имат поне някакъв адекватен праг на минимум, под който да отнемат и да разполагат с чуждите деца.

Тоест, какво искаш да ми кажеш от висотата на материалната си задоволеност, че менюто от боб, картофи и ориз и пак с начале е дори в здравословния тренд, а  химикалките са безумно евтини, та няма какво да ги мислим ли? явно не си стигала дотам, че да са ти под въпрос десетте стотинки, и то не за химикалка, а за хляб. Веганите да си гледат работата - те са избрали да са вегани, а не им се е случило насила! Айде сега, вегани! Много ми се ще такива като теб да ви видя в някаква житейска "размяна на съпруги", и да ви се падне баш такова здравословно веганско меню и десет стотинки за химикалка! Баси наглостта и дебелоочието!

За картофа, боба, ориз... съм съгласна. Това си е полезно.
За раници, химикалки и т.н.  - Някой неща трябва да се изживеят, а не да се говори наизуст. И наистина е имало не веднъж моменти да нямам пари за тетрадка. Може да ти се струва смешно - та една тетрадка не е скъпа, но за самотна майка с ниски доходи и две деца изкарваща малко е много, особено в моменти когато буквално не сме имали и пет стотинки. Но дори и като сме нямали, никога на майка ми или на мен не ни е хрумвало да спрем училище. Е тези моменти бяха в годините около 1997 г. Всички знаем какво беше.