Наш'те юнчета порасват днес - стават те на цели ШЕСТ!

И за това, че вече си минал по пътя, пак не е много сигурно , особено ако са разнополови, да са ни живи и здрави, колко още има да ни радват и да ни ядосват

Аз релаксирам още от празненство,че тук родителите докарват децата на уговореното място и отиват на спа примерно... с 12 диваненца не ми беше лесно,но пък мина и се заклех най- официално,че вече няма да си правя такова харакири. ако някой ми напомни как се качваха снимки, и това ще направя 

Мимче, дори и това, че вече знаеш кое как не прави нещата по- лесни Това си е отделно човече, с неговите си нужди, желания и т.н. Като добавим и ревността на по- голямото...Но аз съм сигурна, че Йойо ще е много грижовна кака

Мая, това за оставянето на децата е страхотно.Тук като поканиш дете на детски рожден ден, идват всички членове на семейството и се започва поръчване на ракия,салата, бира и тъй нататък...

Ха, здравейте и от мен

Мимче, много добра инициатива и аз много се умилих от всички тези стари снимки. Много се радвам за вас, че най-накрая се събрахте и честито за второто бебче. Ама защо си мислиш, че само при вас е драма с училищата, поне тук в София е кошмар. В най-хубавите частни, въпреки че плащаш има изпит и прием, в държавните има "предимства". Ние понеже живеем до едно елитно, понеже не с сме в блока до него, а през  два не получаваме предимство, че сме от квартала . Спокойно, всичко ще се нареди. Аз много се чудих дали тази година да пускам Марти на училище, но най-накрая се спрях на предучилищна в училище, че хич не му се учи

Иначе ние сме с Марти сме си в София, имаме си ново жилище. За РД аз не му купувам подаръци, защото партито с 20-30 деца мисля, че е достатъчен подарък от мен, а и получава достатъчно подаръци от всички роднини и приятели...  Иначе баща му му взе ново колело сък скорости и направо е супер доволен. И аз си взех и караме по 30 км, толкова се е запалил и аз подир него

Марти няма проблем с притеснителността, понякога за малко, в началото, но после се оправя. Иначе е много разбран напоследък и доста оправен. Днес замина на лагер.

Като ви слушам всички за вторите бебчета ще взема и аз да се навия, защото го обмислям, но нещо не мога да се престраша (не заради трудността от гледането, а поради други причини де )
 

Веси, радвам се, че писа!
Благодаря ти за хубавите думи!
Много са неприятни тези драми с училищата, наистина Аз нямаше да се притеснявам толкова иначе, но тук учебната година започва март месец и точно догодина март й се пада на Йойо да е първи клас - реално на 6 и 9 месеца. Ако изпусне, отиде 7 и 9 м., почти 8 години, просто много късно става Да се надяваме, че ще се получи сега с връзките, дето сме ги пуснали Да успеем да вкараме Йойо там, пък следващите ни чеда вече ще влизат с предимство

И ти си права за партито, че е голям разход При нас се заформиха едни 20 деца, наем на място, торта, пинята и тук имат традиция на всяко дете - изненада, с която да си тръгне накрая и то му се невиди края Та ще видим, може и да отложим подаръка малко във времето, самият рожден ден се очертава да е занимателен и забавен, тя си го чака с нетърпение

И давай смело за второто бебе, тъкмо ще имаш отмяна



И при нас е така, ама ние ще бъдем с 20 диваненца Хубавото е, че после няма да имам за чистене, миене и прибиране

Роси, това с ревността ме притеснява единствено. Въпреки че Йойо е вече голяма, на моменти ревнува от кучето!  А кучето пък как ме ревнува Направо незнам, като се роди това бебе сигурно няма да ме оставят да се докопам до него

Аз пък се надявах на деца с малка разлика, но не ми се получи.За  съжаление от 2 години и половина ходим по клиники с надеждата да зарадваме Слави със заветната сестричка(пожела си я за коледа 2011-та), а отскоро иска и братче, но нещата не стават толкова лесно.Вече 3 инсеминации направихме все неуспешни, остава още една и като гледам май отиваме към инвитро, но аз няма да се откажа.Вече съм навита на 3  деца , т.к. доста от приятелките ми имат по 2 и планират и 3-то , а две вече са изпълнили плана Само по-бързо да ми се получат нещата , знам че ще ми е трудно, защото няма на кой да разчитам, но пък ще ни е безкрайно весело...
Иначе ние преди рожденните дни ги правехме в градината, сега като е ваканция вероятно ще поканим на ресторант 1-2 приятелски семейства с техните дечица и това ще е.Само времето да е хубаво, че ми се иска да сме навън-ресторанта в който ще ходим има хубава градина с огромен детски кът.
За училище и в предната тема бях споменала, че може би Слави ще тръгне на 8, но не е сигурно, ако успее да си навакса ще е догодина.Със писането и смятането нямаме проблеми, даже вече се пробва да чете, но имаме много други неща, които трябва да може да прави сам преди да тръгне в първи клас, като например да се научи да се храни чисто, защото сега е някакъв ужас-всичко става в манджа и след всяко хранене трябва да почиствам кухнята из основи.Логопедката му каза, че ако не се научи няма да го пусне в първи клас, но като гледам хич не се е стреснал...

Ели, стискам палци да стане за бебчето  Понякога като спреш да го мислиш и да вземаш специални мерки, тогава се получава
Майче, представям си каква луда забава е било с всичките тези деца ) Но ти май си търпелив човек и със сигурност си се справила 
Веси, и аз ти пожелавам да се престрашиш    и всички обстоятелства, от които зависи това, да се развият благоприятно 
И Яна много обича да кара колело, но аз пък все още нямам.. Сега чакам да пуснат пак колелетата под наем в Бургас и да можем да ходим с нея до Морската и там да си караме
И аз реших да не бързам да я пускам в първи клас, въпреки че е напред с материала  . Нека си поживее и подивее още малко в детската градина, където ще си кара предучилищната
Да ви питам, що за характерчета са вашите хлапета? Яна на моменти е много добричка, но на моменти имам чувството, че я хваща някакъв ранен пубертет - все контра на всичко, чуствителна от най-малкото, отговаря.... В чудо се виждам понякога... И тези номера обикновено ги проявява в присъствието на други хора... Като сме само двете, в повечето пъти е добричка...

Blue, като те прочетох все едно описа моя Павел, няма такова променливо настроение и е в двете крайности или много добър или ужасно раздразнителен и инатлив
И той има колело със скорости от коледа, обаче каза, че щял да го кара като стане на 8
Таблет му подарихме мин. год. за рождения ден и то най-вече заради нас  да може като пътуваме да има спокойствие, защото хич не го свърта на едно място. Обаче съжалявам, защото пък той е ужасно зарибен и на телефоните ни много играе и се налага строго да го ограничавам.
Тази година за рождения си ден Павел се размина само с кола с дистанционно, бяхме решили да му взимаме куче ама закасняхме с проучването и не стана, но за сметка на това за първи път му направих парти в къщи, казвам ви ще бъде и за последен  Получи ни се много весело, бяха 6 деца, майките и малко роднини. Обаче няма такова пощуряване  играха на футбол, на народна топка, на криеница , на гоненица на каквото се сетите и каквото по принцип не се играе в апартамент. По едно време от неговата стая се чуваха писъци, хвърчаха възглавници, чаршафи, играчки, за капак нахвърляли се всички на леглото му и то се счупи  оставиха ме безмълвна направо  та за това или на парк или на детски център, чиста работа

   Мимче правилно си ме разбрала , а иначе става лудница по някога ..то няма начин,при моите момчета има ревност за играчки ,примерно Тони каквито колички си вземе може да си ги бута много време ,а Вики ревнува за играчките, и си ги взема и от там започва караницата...амаа все пак са 2 момчета ,ако са момченце и момиченце може би няма да е така .
   И нашия РД мина за моя радост(че направо ме побърка моя) събрахме се 3 майки и 4 момчета и нашия Вики остана напълно доволен,получи чудовища ,колички и таблет (от баба си),а на мен камък ми падна от сърцето ,много се стягам като има такива поводи.
   Виктор също много обича да кара колело,даже сам се научи да кара без помощни гуми.
  Ели  стискаме палци за едно братче
     голям екшън е с 12 деца,браво на теб Мая.

Блкагодаея за подкрепата.Аз не съм се вманиачила тотално по темата, но виждам Слави как се радва на малките деца,особено тези в количката и как през ден ме пита за сестричка Но вече е склонен и на братче, та каквото дойде

За ревноста от кучето толкова ми е познато,само дето е от котката при нас, Спайки само мене обичал,аз само него съм гушкала   чак едни крокодилски ги рониииии уф, рания пубертет яко трещи и вкъщи-тук си имат такава приказка,че като се клатят зъбите и душата се разклаща,а като гледам и избилите и 4 наведнъж кътника ,проявявам пълно рабиране за настоенията и пубертетските истории. Сега  и тя е решила ПАК! да ме учи да карам колело, и ме бъзика, че ми трябват помощни колела,а аз си джъдкам с розАвия ѝ ролер( разправям на децата в детската, че метлата ми е развалена,пък трябва да съм мобилна и те така  
Крис ей заради такива празнувания се заклех миналата година да е навън тази година събитието,но ги събрах всички - и дойчовските и българските приятели заедно,че минали години все по три дена празнувахме...
Веси,на  какъв лагер е Марти? Без никави родители ли това??? Аз да си призная честно още не мога да си представя да я оставя Зарата да иде сама да донесе хлебчета от хлебарницата примерно,докато други родители от познатите тренират вече   вие пускате ли ги сами навъд да си играят или са винаги с придружител?  

Сама да си играе не я пускам, но до магазина сама е ходила няколко пъти - той е на две минутки от къщи, но трябва да пресече улица, но знае да се оглежда. Винаги е много горда със себе си, а аз по този начин и гласувам доверие. Също се е случвало да я оставя сама вкъщи за половин-един час.. Оставям и един телефон и и се обаждам от време на време да я проверя.. Обикновено я оставям така да гледа филмче.

Майче, паднах с твойте истории

По темата за лагера и оставянето самички - миналото лято в България, когато Йойо беше на 4 към 5тата годинка вече, я оставях долу пред блока да си играе с децата. Събираха се голяма тумба - към 12-13 деца, сред които две "какички" на по 10-11 год., които много ги кефеше да си играят на майки и деца  и Йойо беше залепена за тях Бях спокойна, защото улицата ни не беше оживена, ако се зададеше някоя кола отдолу, децата веднага се качваха на тротоара и дърпаха Йойо с тях. Виж, майка ми беше под стрес - постоянно висеше на терасата да гледа какво правели и дали - о, боже - пресичат улицата и отиват на поляната отсреща Сега тук все още не съм я пускала, но причината е, че все още не си познаваме много съседите Тя и като е на градина по цял ден реално няма кога да се запознае, де.. А и кварталът е такъв... пенсионерски Чакам с нетърпение да се изместим на ново място и там вече да си градим приятелства и тогава със сигурност ще е по цял ден отпред в парка, ща не ща
А в къщи самичка съм я оставяла ама за не повече от 10-15 мин. колкото да прибягам до магазина и честно казано ми е много притеснено през цялото време По-скоро гледам да я влача навсякъде с мен

Ние имаме голям проблем със самостоятелността.Лъчезар никога и по никакъв повод не е делен от нас, затова и изпитва панически страх като остане сам. Никога не съм го оставяла вкъщи сам, никога не съм го пускала и навън сам. Него просто го е страх. Преди 2 седмици за пръв път на моя мъж братовчед му го взе с колата и го заведе на гости за събота и неделя при ... баба му  Сам. Моите деца никога не са ходили на гости при никоя баба за съжаление, да си изкарат една безгрижна ваканция... Все така се получава, че не могат да го гледат и не е удобно. Затова от Понеделник и той на лагер, но като за начало сме избрали по- лек вариант- вземат ги сутринта и ги връщат вечерта, и така 10 дни. Дано се адаптира и да се научи да бъде по- самостоятелен. А на мен, че ми е свит стомаха няма да споменавам, още си го третирам като малък, а той вече е голям:)

Оу, Роси, пускай го и да не ти мига очото Какъв мъж ще става иначе, нека се учи да е самостоятелен

Нашето парти по случай рождения ден мина вчера, направо съм труп Наложи ми се да бягам и строявам 15 деца съвсем сама, в комбинация с корем, 3-4 кила фотоапарат на врата и неудобни обувки  Днес още незнам къде се намирам, а Йоана ме пита догодина къде щяла да си празнува рождения ден