Православието като начин на живот 4

Myriam, нежни душички са дечицата. Моят син си мислеше, че Дядо Боже се крие зад облаците и от там наднича .
И аз изпитвах затруднения как да му обясня, че Бог е навсякъде, но не можем да го видим. Дълго време приемаше свещеника в храма като Бог. Трудно им е да възприемат и разберат като няма как да видят, да пипнат.
Аз не успявам да отговоря на всички въпроси. А така и не попаднах на добро неделно училище. А там им е мястото да се задават въпросчетата, не само в къщи.

  При едно влизане в храма моята племенничка също свърза свещеника с Иисус Христос.
Принпипно се знае от по-въцърковените енориаши, че при богослужение свещеникът символизира Христос, но едва ли можем да приемем това толкова чисто както го правят децата. По-скоро в главата ни се върти това какъв е този свещеник,  как се казва, какво сме чули за него и т.н. Изобщо разликата между нас и децата е колкото между земята и небесата...


Най-общо казано петохлебие се прави за здраве, за благословение на дома и семейството, а също и в знак на благодарност към Бога. В този смисъл християните правят петохлебие за рожден или имен ден, годишнина от сватба, годишнина от важно събитие (като благодарност), при встъпване в нов дом, начало на учебна година и т.н. Изобщо кой за каквото има повод да благодари на Бога.

Иначе петохлебието е спомен за чудното насищане от Христос на пет хиляди души с пет хляба и две риби (виж Мат.14:15-21). Прави се с обикновен квасен пшеничен хляб, замесен без мляко и яйца - 5 питки домашно приготвени или купени, но отговарящи на посочените изисквания, вино (от грозде), жито (неварено) и зехтин (олио).

Свещеникът благославя тези хлябове, като припомня направеното от Христос чудо. По този начин хлябът се превръща от обикновен, който може само да ни нахрани, в благословен - т.е. носещ свръхестествена сила, идваща от Бога, която по необясним начин храни и душата и тялото.

Петохлебие се прави най-често на вечерното богослужение срещу голям празник, когато обикновено се свързват вечернята с утренята (т.е. прави се бдение) и се раздава на вярващите, както за благословение, така и да подкрепят телесните си сили. Всъщност телесния глад и немощ на човека са били повод за това Христос да направи чудото с петте хляба - след дългата проповед народът огладнял, и за да не се пръсне из околността да търси храна, Христос е призовал учениците Си да нахранят народа, а след това е умножил хлябовете и рибите, които са имали, за да се нахранят всички. В резултат народът се е нахранил (5 000 са били само мъжете, а жените и децата, вероятно двойно повече) и то така, че са останали остатъци - 12 пълни коша!

Myriam, открих една много хубава статия по този повод, надявам се да ти бъде от полза повече, отколкото моите нескопосни обяснения - ЧУДЕСНОТО НАХРАНВАНЕ С ПЕТ ХЛЯБА И ДВЕ РИБИ

Много благодаря за обясненията и линка, точно от това имах нужда. В петък нали е празникът Всех скърбящих радостей, а това е част от името на нашия храм и предната вечер ще има вечерня с бсение и петохлебие. Та една приятелка от църквата ми предложи и аз да занеса петохлебие, но понеже до сега не съм го правила исках да разбера самият му смисъл, за да не го правя само като бездушен ритуал, а да го правя с вяра

А иначе идъщеря ми доскоро наричаше свещениците в църквата Дядо Божи. Лека полека с помощта на иконите на Богородица, на Господ Иисус Христос заочна да ги разграничава. Но е толсова хубаво, когато едно дете израстне в храма. Всичко става част от живота му. Преди няколко дни говори с баба си по телефона, тя живее в Русе, но отишла на село и дъщеря ми я пита: -Как се казва селото, бабо?
-Цар Самуил. -отговаря тя.
- А църквата в селото как се казва?

Направи ми впечатление как веднага още се е сетила това да пита, уви, църква в селото не е имало, тъй като е много българското население, чак сега започна да се строи

Истината е, че сме много отговорни за децата и това как те приемат вярата и Църквата. За съжаление по това направление повече трупаме грехове, отколкото някакъв положителен актив.
А иначе децата сами ни подсказват кога и колко са готови да възприемат.

Моите племеннички например реагират много спонтанно, когато чуят камбаната на близкия храм. Няма случай, в който да съм предложила "Да отидем в църквата" и те да са казали "не". Сега са и във възраст, когато много се впечатляват от филмчета, анимации и т.н. Лошото е, че трудно могат да видят по ТВ подходящи филмчета за Христос и светците.

Здравейте! Една тема и от мен:Как да укрепаваме и усилваме вярата си, без да имаме доказателства за съществуването на Бог.

Може би за много от Вас, които нямат никакви съмнения, темата ще е излишна, но за мен, която трябва да се боря със страховете си, е от съществено значение да чуя как успявате да засилвате вярата си без да сте видели, без да имате черно на бяло факти, без материални доказателатва.

Жени, не се чувствай задължена да пускаш тази тема ако ти се стори ненужна.

Темата е много интересна. Аз бих помолила Жени да я предложи за дискусия на следващ етап 

+1 

Аз смятам, че децата ни помагат да разбираме къде и как се отдалечаваме от Истината.

Децата са доверчиви. А възрастните сме често скептични, придирчиви в отношенията си. Не смеем на прости смешки. Искаме доказателства и илюстрации.

Децата дават безкористно любов. Ние винаги искаме нещо насреща.

Децата се гневят, но за кратко, както облаче затулва слънцето. Гневът им отминава ако направим смешна муцунка на детето, ако му дадем ябълка или просто го гушнем. А ние сме в състояние да се гневим и пеним с дни, с месеци и години даже и кажете  - смиряваме ли гнева си ако някой ни направи смешна муцка? Не, тровим живота си и близките си.

Децата не ламтят да имат, а умеят да се радват на каквото имат - мравка, счупено моливче, слънчев следобед. Във времена като днешните - на материално преизобилие - първото, чрез което покваряваме децата е да ги научим да мислят какво да имат. Правим го защото искаме суетно да ги зарадваме, а най-лесно ни е да го направим през вещите.

Децата са радостни, както вярващите християни са. Радостта от всеки Божий ден у децата е неподправена и поучителна.

Разпространеното мнение, че най-щастливото време от живота на човека е детството, донякъде, ако не и напълно се дължи на това, че повечето от нас тогава са били най-близо до Бог отколкото през който и да е друг момент от живота си.

Затова и понякога казваме, че децата са благословия - защото те ни откриват Божия свят - на любов, доброта, кротост, беззлобие, беззащитност, радост, доверие, доволство от отреденото.

Много точно казано, Куркума!

Може би чрез децата Бог ни дава шанс отново да се върнем към детската си невинност.
И това не е нито толкова трудно, нито невъзможно, стига само да го поискаме със сърцето си.
 

Много хубаво си го казал, Куркума Никой не остава безразличен към бебе или към малко дете, точно защото чистотата ни привлича. Ние, възрастните я губим... Моите деца вече растат и усещам със съжаление как тя малко, по - малко, въпреки моето нежелание и опити да задържа момента, изчезва.
Много се блъскам със страхове по отношение на децата ми напоследък..Изпитвам непреодолимо чувство, че няма да се справя с възпитанието им и недоволство, че не постъпват по начин, който аз очаквам. Страх, ченяма да успеем да ги възпитаме по правилен начин. Особено с големия /9 г./ войната ни е почти непрекъсната и това много ми тежи. Всички казват, че вината е в мен и това по всяка вероятност не е далеч от истината, но да искам от детето си малко повече отговорност, чувство за мярка и дисциплина /поне малко/ по отношение на неговите задължения не е ненормално. да не говорим, че вече все по трудно казва вечер молитвата си и тя е набързо и разсеяна и все по - трудно го карам да идва с нас на църква

Нямам много какво да добавя към казаното от вас.
Във връзка и с темата, която предлагате за следващата седмица, децата вярват много по-искрено, те съвсем чистосърдечно се доверяват на Иисус. Аз вярвам, случвали са ми се чудеса, но само малко да ми припари под дупето и веднага губя равновесие. Измъчвам се, страхувам се, а това значи, че не се доверявам искрено.
Голямата я е страх все още от тъмно, от малка има страхове от чудовища, извънземни и всякакви други глупости (Баща и е виновен, защото от малка и разказваше, че това са тъмни сили). Обяснявахме си няколко пъти как Господ я пази и как нито запалена лампа, нито ние с баща и можем да я запазим така добре както Господ и нейния ангел-пазител го правят. И тя повярва. Може да не се моли всяка вечер, но уплаши ли се - се моли. Може все още да се моли за детски глупости, но знае към кого да се обърне
А на малкият вечер му пожелавам: "Лека нощ и Господ да те пази!" и той ми отговаря: "Всички да Ги пази!". Много ми харесва, защото сам си измисли отговора. Аз очаквах да ми отговори "И теб да те пази!", но той се сети за всички и неизменно ми отговаря така.

Много е хубаво наистина, когато отраснат в църквата. Снощи на петохлебието и бдението една позната от църквата, тя е богослов и работи там, ни каза как наблюдава малката ми дъщеря и вижда, че тя се чувства в църквата като в свойдом. Много хора се изненадват като я видят в някой храм толкова малка, а отива сама до иисусовата икона, покатерва се на аналоя и изразьва почитта си като я целува и след това се прекръства, а ние сме някъде назад. Снощи и ние се изненадахме у дома, когато чу Отче наш изправи се и започна да рецитира сама втората половина от молитвата. Ние не сме я учили с нея още, а тя я е научила явно отслушане на Св. Литургия, когато слуша как всички в храма я казваме. Невинни са децата и така чистосърдечно вярват, можем само да се учим от тях.

 На този сайт има доста материали за деца, има и качени православни детски филмчета с превод на български http://hristianche.ucoz.com/index/0-31

О, сайтът непременно ще го покажа на моето дете. Благодаря!   
То е свикнало/има потребност да се моли, допускам, че влияние оказа/ва детската градина, така го учат и в училище, така правим и у дома. Интересни са ми разсъжденията ви по всички поставени теми.  
Всичко изчитам и си отбирам кое ми ляга на сърце и кое на съвсем
За децата ми беше също особено интересно да ви чета (особено погледнато през призмата на професионалните ми занимания с деца). С две думи моето мнение : което принципно е дооооста по -дълго)За мен децата са също толкова различни, колкото и възрастните, тук някак ми се стори, че бяха поставяни под общ знаменател. Освен, че бяха благославяни, никъде не прочетох за греха и как той се отнася към тях, а ми се искаше да видя мнения. Че са по- спонтанни, две мнения, няма. Също, считам, че има възрастни , които са запазили детското в себе си. Бих вметнала още, че всички ние -без значение  деца или възрастни- сме деца на Бога.  
И една идея за тема от мен: много ще се радвам ако се разгърнат мнения по темата за сънищата и мястото им в нашия православен живот.  Ако вече е коментирано тук, моля да бъда извинена; ще съм благодарна за съответен линк.   

Аз с голям интерес бих прочел наблюденията ти върху децата, take a smile. Моля те да споделиш. Разбира се, много интересна тема е детската поквара, детските простъпки и грехове.

Те безспорно съществуват, и може би де случват все по-рано, все по-отчетливо, но това по моему не значи, че детската душа е отдалечена от Бог, а че все по-трудно я опазваме, все по-агресивно я рушим.

Бог знае кому и докъде да прости греховете, но и човеците - чрез своите закони и обичаи - знаем и практикуваме, че детският грях и простъпка не бива да бъде наказван в същата степен, както би бил наказан възрастния. Това е до известна степен самосъхранително, но и назидателно, защото за огромната част от грешките на децата е виновно обществото, а за останалата - семейството.

Едно знам- към децата трябва да бъдем снизходителни - и не само защото за голяма част от простъпките им вина носим ние - но и защото самите ние имаме толкова голяма нужда от снизхождение.

Безбожният болшевишки режим през април 1935 въвежда пълна наказателна отговорност за деца над 12 годишна възраст. В голямата си част това са милиони безпризорни, оцеляващи по вълчите закони на улицата деца, чиито родители са подкарани на заколение към Колима, Казахстан и Заполярието. В обречените на чудовищен, канибалски глад села съдят деца - момичета и момчета - за изровени кофа картофи. През войната съдят омаломощените от недояждане деца, покачени на сандъче, че да стигат струговете - за некачествена продукция. Съдят ги сити, умити, невоювали, бездушни съдии.

Бог съди.

Благодаря на всички за идеите за теми.  Всичко предложено ще се коментира, аз само подреждам темите хронологично. Нищо друго не (и няма да) зависи от мен.


take a smile, аз не разбрах това. Имаш пред вид греховете, които вършат децата? Ако да - не е ли редно да говорим и за възрастови граници. Все пак децата не са еднакво развити на 3 и 15 години.