Сватба като във филма "Време разделно"

Ама разбира се, че е завист, какво друго да е.  Когато нещо не ми харесва, си го казвам. Не виждам нищо осъдително в това. Ами поканили са си хората приятелите от фейсбука, няма лошо.

Защо пък всяко мнение, различно от "Ах, ох, трябва да им се възхищаваме и последваме примера им!" се приема като завист и изливане на помия? Аз не видях в темата обиждане или оплюване. Така организирано, събитието предполага коментари и няма как да се очаква всички те да бъдат позитивни.

galaUSA, кои сте ВИЕ. Аз не съм те избирала за мой говорител.

Google it: "четене между редовете" или "по диагонал"....

 

ОК, ще опитам така

Някак нееднозначно ми е отношението.
От една страна - красиво, но от друга -
този фрагмент от филма е така драма-
тичен и мрачен, че не мога да премина
бариерата на отблъскване от преноса.

Аз, преди години, бях на сватба на наш приятел, съквартирант от общежитията. Момчето е от турски произход, от едно село в Добруджа, някъде към Тутракан беше.
Сватбата беше 3 дни. Беше невероятно изживяване за мен.
Първият ден жените бяха облечени с турски носии. Майката на нашия приятел беше запазила и за мен една. Имам снимка и много си я обичам...като я видя, ме връхлитат страхотни спомени, защото това бяха три прекрасни дни в атмосфера на приятелство и спокойствие. Хора, които изобщо не познавахме, ми гледаха детето (Момчил беше на по-малко от година и не ходеше, но за сметка на това си отвисяваше на ръце. Количката му беше просто един излишен аксесоар ). Носиха ми детето, не го знаех по едно време къде е  ))
Вторият ден беше дълъг. Цял ден сватба, бракосъчетанието, двата рода се събраха, пиха, ядоха. Младите се сгаджосваха някъде настрани. Бе беше яко 
Третият ден беше сватбата в ресторанта. Ресторант е силно казано. На сватбата имаше 600 човека. А за толкова няма ресторанти там. Хората така си правят всички сватби. И затова си направили салон за сватби. Та третият ден бяха дъъъъъъъъъългите трапези, музиката, танците, олелията   Беше много хубаво.
Не зная тия хора имат ли проблеми помежду си, ама на мен ми се струваше, че много добре си се разбират. Може и да съм нахлузила пак розовите очила, знам ли 
Между тях имаше такива, които потчи не говореха български, но все нещо искаха да говорят с нас, та младите ни превеждаха
Била съм сигурно на поне 50-60 сватби след това, но тази е първата "уникална" (поне за мен, де), за която се сещам. Изживяване си е 
Като се прибрахме в София ,бях изцедена. Не знам тия хора как издържат, като те ми разправяха, че горе-долу всеки месец има по сватба-две 

galaUSA, след твоя разказ се сетих за разказа на моя приятелка и то пресен-пресен. Разказа ми, че семейно ходили на турска сватба и останали неприятно изненадани при следните моменти. 1. Трябвало е да се изправят пред микрофон и да кажат какво са подарили и на каква стойност. 2. Всеки един от гостите задължително танцува кючек с младоженците. Нейният мъж тотално е отказал да се подлага на това, при което е имало сръдни.
Аз турска носия не бих облякла посмъртно. 

Има си краища в страната, където си спазват сватбените традиции. Явно се срещат по-често при турци и помаци.
Не викат телевизия, не събират сеирджии.

Всички, които толкова много се кефите на сватбата и на постовете за колко сме и какви сме лоши, забравили корена си, залитащи по модерното, защо  не си спретнете една такава сватба? Или може би вече сте се женили с по този начин?

Не всеки чувства потребност да следва вече забравени традиции, защото сватбата на тези хора си е точно забравен ритуал.

/още се чудя защо са си нарекли сватбата на такава, която завършва с лош край?/

И аз това се чудя и се ядосвам тъпите журналисти как не се сещат да питат такива неща, нали за това са там  

Да, така беше и при нас  

На микрофон си съобщаваха парите, но на нас ни казаха, че ще направят изключение, тъй като не сме местни. Ние, обаче, нямахме нищо против. Не искахме да се "цепим от колектива", искахме да изживеем цялата сватба с тях. When in Rome, do as Romans do:_)

Кючек не са ни задължавали да играем, още повече пък специален някакъв с младженците. Ние си играхме доста на сватбата, то аз като съм се гледала, няма много разлика как танцувам в пиано бара и на сватбите - ръцете встрани (не нагоре, обаче) и "танцът" винаги минава   Важното да ми е весело. Пък и хорА обичам много   Не знам, на мене ме беше много хубаво на сватбата

Носията мислех, че ще тежи. За първ път в живота си облякох потури (или шалвар да беше? ). Е, няма такова нещо - натруфено с дантели, пайети и каквото още се сетиш, а пък леко като перце. Те ми разказаха, че носиите им се шият по поръчка в Турция и са доста скъпи. ОСкъпяват се от самите платове, защото са ефектни, но в същото време от специална материя, която е лека и не запарва. Сигурно ежедневните им не са такива, но тези, сватбарските, са такива. Всичките жени бяха с носии първия ден. Мъжете си бяха с нормални дрехи. Само жените - с носии.

Но да се върнем на българската сватба
Аз затова казах, че с удоволствие бих присъствала и ето - като знам как си милея за времето на Йовков и Елин Пелин, със сигурност една стара българска сватба би ми влезнала в душицата завинаги ... Що пък мене не поканиха тези млади хора  

Браво, страхотна сватба!!

Някак си не мога да се въодушевя от поставянето на рекорди, извън спорта.

и аз мисля точно така.

а пък това, че ходят с носии постоянно....изобщо не мога да го разбера, освен ако не им е работно облекло. /то не е казано никъде, де, че трябва всекиго да рабирам /.

иначе възстановка, възстановка, колко да е възстановка....

пещерните хора, ако се замисли човек как са ходели....можеше и така.

пази боже да им завидя, всеки е свободен да ходи както си иска и да прави каквото си иска, стига да не нарушава обществения ред.

да са живи и здрави и много късмет в семейния живот.

Никак не ми допада на мен, но и никой не ме пита, де  Обаче, да си кажа, че като видях чеверметата веднага превключих канала. Айде нЕма нужда. Подобна гледка е способна да ме отврати от всичко. Язък им за гравираните лъжици.