7-те рилски езера

Не е тежък, след лифта има стръмно баирче, но след това е приемливо, стига да не изкачваш Езерният връх естетсвено  
С прехода се справят всички от малки деца до баби, тъй не е страшно, с умерено темпо и почивки  

Зависи от твоите възможности.

Струва ми се, че престой 4 часа горе е малко. Водачът ще качи и върне групата за това време, но колко ще издържите на темпото му... Но нищо не пречи да останеш до Бъбрека, ако установиш, че не се справяш, а когато групата слиза надолу, да се върнеш с тях покрай долните 4 езера. Така няма да си видяла само Окото и Сълзата, но ще знаеш какво е и дали друг път можеш да се справиш. Наистина гледката отгоре си струва, но не всеки е в състояние да се движи с темпото на групата, а не е коректно да я бави. Красотата, която ще напълни очите ти и без качване на най-горните езера, си заслужава отиването.

По маршрута до Бъбрека и обратно единственото по-трудно място е споменатия от Вълшебство баир, който е веднага след хижата. После е почти равно, а слизането е приятно. Е, на връщане преди хижата има малко зор (по единия маршрут, за другия не знам), но е напълно преодолимо.

Зависи какъв е здравословният ти проблем. Но моя син миналата година на 3,5 години мина целият маршрут от 9 км. Така, че смятам че няма да имаш проблем.

За мен прехода не е труден - правила съм го много пъти през годините без да е имало лифт, включително с раница и две годишно дете. След построяването на лифта то не остава почти никакво разстояние за вървене - така, че не намирам основание за притеснение, освен ако трудно се адаптираш към смяната на надморската височина, или тя да не доведе до възобновяване на заболяването ти. Обожавам езерата и горещо ти ги препоръчвам  

Благодаря ви!  Почти съм 99% сигурна, че ще отида. По принцип съм мързелче, но езерата са някакво вълшебство.
Казаха ми само, че последните 2 са по-трудни. Но ако наистина ми се сторят трудни, няма да се натоварвам. Важно е човек да се зареди

Трудностите при такъв тип излети идват от неподходящи обувки - ако се справиш с това - няма да имаш трудности при прехода и ще се насладиш на красотата   

Преди време от САЩ ми изпратиха едни много готини маратонки със специални грайфери, които уж били за планина. Нямам планинарски обувки, но няма да си купувам специално. Не ходя много. Надявам се тези да ми свършат работа.

Хубаво е да имат грайфери, разбира се, но е важно и да са ти удобни и да не ти се трият краката вътре. Добре е да сложиш и подходящи чорапи. Без да съм спец, смятам, че и обувките, и чорапите задължително трябва да бъдат от естествени материали.

Е, уморително си беше. Може би отнема един цял ден този преход. Ние така и не го докарахме до край.

Ходихме есента. Горе беше мн студено. Това да се има предвид и да се носи дебела връхна дреха.
Но не само уморително. Най-вече незадоволително. След лифта се върви повече от час и то по нанагорнище докато най-сетне успееш от мнооого далече да зърнеш заветните езера. Всъщност след час-два виждаш едва три от тях. Ние така и не успяхме да отидем до края и да видим всичките. Струва ми се, че щяхме да издъхнем, ако го бяхме направили. Бяхме с дете на 4г., но и за нас самите си беше твърде уморително.

Много по-приятно се разходихме до едно друго езеро - на хижа Безбог,  близо до Банско. Там слизаш от лифта и невероятно красивото езеро е точно пред краката ти. Страхотно място. Нямам търпение да го посетя още веднъж.

п.с. Хора с високо кръвно е възможно да почувстват некомфорт на голяма надморска височина. Препоръчително е да не се задържат по такива върхове прекалено дълго.

Момичета, не бъркайте разходката с преход в планината! Планината не е безобидно място. Ако не сте любители на планинско ходене и изкачване - има много маршрути до природни красоти, където се стига с кола, или лифт. С чиста съвест казвам, че рилските езера за мен бяха много по-привлекателно място преди да се построи лифта! Безбожкото езеро е в пъти по-красиво погледнато от върха! И да - до Безбожкото езеро можете да отидете и с обувки на висок ток, а връх Мусала да покорите и по джапанки - няма да сте първите, но ако искате в планината да се чувствате комфортно и да не лекувате травми, пришки и други сакътлъци - внимателно преценявайте с какво се обувате. За връхните дрехи е елементарно - в планината времето се сменя за секунди и от хубав слънчев ден, можете да попаднете в буря и това повярвайте - не се определя от сезона...Както е казал народа - "зимата с торбичка, лятото с абичка"...

Не само не съм планинар, ами за пръв път стъпвах на такава височина. Въпреки това и факта, че бяхме голяма и твърде разнородна група, на чиято опашка се моткахме и ние, трябва да кажа, че половин час след поемането от хижата/лифта, вече сме си правили снимки на фона на езерата, които са долу в ниското. Това значи, че максимум толкова е времето, нужно за преодоляване на по-стръмния участък, нататък е почти равно). Час и половина след слизането от лифта вече сме на брега на Бъбрека, като преди това сме спирали многократно и сме си направили десетки снимки във всякакви конфигурациии. И не сме бързали. Цялостния престой на групата в района на езерата е около 6 часа, в което време повечето се качиха до върха, видяха всички езера и се върнаха, без да бързат. Други спряхме до Бъбрека, наслаждавахме се (около час сме били само край него), а после бавно се отправихме към хижата, като спирахме на всяка тревичка и камъче, отделихме време на всяко от езерата, а после имахме и време за студена напитка на хижата, докато се съберем. Но, разбира се, това не е разходка по главната.

Красотата, която напълни очите ни, величествената планина и безкрайно чистия въздух ни заредиха за доста време. Не ни се тръгваше!
Обещала съм на себе си и на ММ, че ще отидем и ще се качим до горе. Прецених, че така ще е по-добре. Съобразих се с възможностите си, с това, че сме много хора, които не са длъжни да чакат десетина по-бавни.
Цялото действие се развива 8 месеца след травма на ходилото и 10 - след такава на коляното, за която само ЯМР-а доказа, че не е скъсан менискус. Болките от травмите бяха ежедневни до пролетта, а лятото бе пътуването. Така че...
Преди да тръгнем попрочетох това - онова и бях наясно какво ме очаква.
За "абичката" е казано, само не забравяйте, че слънцето горе също е много силно. Добре е да няма много открити части или да се ползва слънцезащитен крем.

С две думи... Няма страшно, отивай!

Разстоянията не са големи, но терена е алпийски. Аз съм "стар" планинар/качвам баири вече около 40г./, но съм от тези които вървят и се наслаждавт - за никъде не бързам. С детето ми /тогава на 2г./ минах целия маршрут от почивна станция в Паничище и обратно като се насладихме на прехода за цял ден, с време за няколко хапвания, пиене на чай и кафе по различни полянки/всичко си носиш в раничка/,  и имахме обеден сън на поляната пред езерото Бъбрека. Всичко е до нагласата на човек и любовта му към природата... Тук пускам разстоянията и средното време за преодоляването им от малки деца и възрастни хора:
х. Рилcки езера – ез. Бъбрека разстояние 2,50 км, време на прехода: 1 ч. 15 мин.;
- eз.Бъбрека – ез. Окото разстояние 0,55 км, време на прехода: 30 мин.;
- eз.Окото – Езерен връхр разстояние 0,60 км, време на прехода: 30 мин.;
- Езерен връх – х. 7-те езера, разстояние 3,00 км, време на прехода: 1 ч. 20 мин.;
- х. 7-те езера – х. Рилски езера разстояние 1,80 км, време на прехода: 40 мин.,
Общо разстояние 8,45 км, общо време: 4 ч. 15 мин.

Може би, защото първо посетихме езерото на Безбог, затова останахме толкова уморени и почти разочаровани от рилските. А и бяхме малко притеснени откъм време. След прехода ни очакваше път към Сф.

Благодаря за съветите. Със сигурност ще съм с дебели чорапи, дебела дреха в раницата и шапка със слънцезащитен крем. Въпросът ми беше колко е горе долу преходът, но щом не е толкова много тръгвам и после ще пиша