Да, напълно права си, Бурмет. И аз мисля, че когато става дума за здраве и деца, отпадат всякакви условности, защото трябва да се бърза в повечето случаи. И пак трябва да се старае човек да е деликатен и щадящ.
- Публикувана: 18 юли 2014, 08:24 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2014, 15:59 ч.
Откровено за откровеността
Аз леко съжалявам, че майка ми никога не е била откровена или просто е била заслепена и винаги за нея съм била най-хубавото, най-умното и пр. дете. Дори и когато съм излизала на дискотека с червено-бяла раирана тениска до под бюста, пак коментарите са били "Много си хубава, маме!". Сега като си гледам снимките и се чудя как ме е пускала в този вид. 
Косата ми много рано започна да побелява, ген си е просто, но майка ми все казваше да не бързам да я боядисвам, щото колкото по-късно съм започнела, толкова по-дълго щяла да се запази здрава. Започвам аз първата си сериозна работа, в началото на 20-те си години, и много скоро попадам на откровена колежка, която ме дръпна настрани и ми каза: "Младо момиче си, не се запускай така да ходиш с прошарена коса". Не се бях замисляла дори, че не ми е добре, но се погледнах, установих, че е права и се боядисах. Понеже точно тогава бях свръхамбицирана да покажа, че съм способна и вниманието ми беше на 100% отдадено на самата работа. Обаче работех хем в офис, хем се налагаше да ходя по обекти - рушащи се/строящи се сгради, трънясали ниви, кал и пр., та за по-удобно си ходех със спортни обувки и комбат-панталон с джобове, за да мога да си нося нещата. А в топло време и с потник. Тази същата пак ми каза, че не излъчвам авторитет облечена по този начин, колкото и да съм способна - имахме клиенти на възраст 2-3 пъти колкото моята и те нямало да приемат акъл от пикла, облечена по този начин. Посъветва ме да си купя дамска чанта, да нося по-официални дрехи, ризки и хубави обувки, а когато се наложи да ходя някъде, да се преобувам в служебната кола с подходящи обувки. Та радвам се, че беше толкова откровена.
Една година бях напълняла, но не се усещах колко съм напълняла всъщност, чак когато вуйчо ми, който живее в друг град и не се бяхме виждали дълго време, като ме видя и каза, че съм заприличала на мечка, тогава се усетих. Оказа се, че не е просто лакомия, така че колкото по-рано се казват такива неща, е по-добре.
Косата ми много рано започна да побелява, ген си е просто, но майка ми все казваше да не бързам да я боядисвам, щото колкото по-късно съм започнела, толкова по-дълго щяла да се запази здрава. Започвам аз първата си сериозна работа, в началото на 20-те си години, и много скоро попадам на откровена колежка, която ме дръпна настрани и ми каза: "Младо момиче си, не се запускай така да ходиш с прошарена коса". Не се бях замисляла дори, че не ми е добре, но се погледнах, установих, че е права и се боядисах. Понеже точно тогава бях свръхамбицирана да покажа, че съм способна и вниманието ми беше на 100% отдадено на самата работа. Обаче работех хем в офис, хем се налагаше да ходя по обекти - рушащи се/строящи се сгради, трънясали ниви, кал и пр., та за по-удобно си ходех със спортни обувки и комбат-панталон с джобове, за да мога да си нося нещата. А в топло време и с потник. Тази същата пак ми каза, че не излъчвам авторитет облечена по този начин, колкото и да съм способна - имахме клиенти на възраст 2-3 пъти колкото моята и те нямало да приемат акъл от пикла, облечена по този начин. Посъветва ме да си купя дамска чанта, да нося по-официални дрехи, ризки и хубави обувки, а когато се наложи да ходя някъде, да се преобувам в служебната кола с подходящи обувки. Та радвам се, че беше толкова откровена.
Една година бях напълняла, но не се усещах колко съм напълняла всъщност, чак когато вуйчо ми, който живее в друг град и не се бяхме виждали дълго време, като ме видя и каза, че съм заприличала на мечка, тогава се усетих. Оказа се, че не е просто лакомия, така че колкото по-рано се казват такива неща, е по-добре.
Аз леко съжалявам, че майка ми никога не е била откровена или просто е била заслепена и винаги за нея съм била най-хубавото, най-умното и пр. дете. Дори и когато съм излизала на дискотека с червено-бяла раирана тениска до под бюста, пак коментарите са били "Много си хубава, маме!". Сега като си гледам снимките и се чудя как ме е пускала в този вид.
Косата ми много рано започна да побелява, ген си е просто, но майка ми все казваше да не бързам да я боядисвам, щото колкото по-късно съм започнела, толкова по-дълго щяла да се запази здрава. Започвам аз първата си сериозна работа, в началото на 20-те си години, и много скоро попадам на откровена колежка, която ме дръпна настрани и ми каза: "Младо момиче си, не се запускай така да ходиш с прошарена коса". Не се бях замисляла дори, че не ми е добре, но се погледнах, установих, че е права и се боядисах. Понеже точно тогава бях свръхамбицирана да покажа, че съм способна и вниманието ми беше на 100% отдадено на самата работа. Обаче работех хем в офис, хем се налагаше да ходя по обекти - рушащи се/строящи се сгради, трънясали ниви, кал и пр., та за по-удобно си ходех със спортни обувки и комбат-панталон с джобове, за да мога да си нося нещата. А в топло време и с потник. Тази същата пак ми каза, че не излъчвам авторитет облечена по този начин, колкото и да съм способна - имахме клиенти на възраст 2-3 пъти колкото моята и те нямало да приемат акъл от пикла, облечена по този начин. Посъветва ме да си купя дамска чанта, да нося по-официални дрехи, ризки и хубави обувки, а когато се наложи да ходя някъде, да се преобувам в служебната кола с подходящи обувки. Та радвам се, че беше толкова откровена.
Една година бях напълняла, но не се усещах колко съм напълняла всъщност, чак когато вуйчо ми, който живее в друг град и не се бяхме виждали дълго време, като ме видя и каза, че съм заприличала на мечка, тогава се усетих. Оказа се, че не е просто лакомия, така че колкото по-рано се казват такива неща, е по-добре.
Косата ми много рано започна да побелява, ген си е просто, но майка ми все казваше да не бързам да я боядисвам, щото колкото по-късно съм започнела, толкова по-дълго щяла да се запази здрава. Започвам аз първата си сериозна работа, в началото на 20-те си години, и много скоро попадам на откровена колежка, която ме дръпна настрани и ми каза: "Младо момиче си, не се запускай така да ходиш с прошарена коса". Не се бях замисляла дори, че не ми е добре, но се погледнах, установих, че е права и се боядисах. Понеже точно тогава бях свръхамбицирана да покажа, че съм способна и вниманието ми беше на 100% отдадено на самата работа. Обаче работех хем в офис, хем се налагаше да ходя по обекти - рушащи се/строящи се сгради, трънясали ниви, кал и пр., та за по-удобно си ходех със спортни обувки и комбат-панталон с джобове, за да мога да си нося нещата. А в топло време и с потник. Тази същата пак ми каза, че не излъчвам авторитет облечена по този начин, колкото и да съм способна - имахме клиенти на възраст 2-3 пъти колкото моята и те нямало да приемат акъл от пикла, облечена по този начин. Посъветва ме да си купя дамска чанта, да нося по-официални дрехи, ризки и хубави обувки, а когато се наложи да ходя някъде, да се преобувам в служебната кола с подходящи обувки. Та радвам се, че беше толкова откровена.
Една година бях напълняла, но не се усещах колко съм напълняла всъщност, чак когато вуйчо ми, който живее в друг град и не се бяхме виждали дълго време, като ме видя и каза, че съм заприличала на мечка, тогава се усетих. Оказа се, че не е просто лакомия, така че колкото по-рано се казват такива неща, е по-добре.
Жената е била не просто откровена, а добронамерена и тактична. Освен това ти е помогнала да се впишеш в работата си. А е можело да каже тези неща пред всички, вместо да те дръпне настрани и да те посъветва.
Жената е била не просто откровена, а добронамерена и тактична. Освен това ти е помогнала да се впишеш в работата си. А е можело да каже тези неща пред всички, вместо да те дръпне настрани и да те посъветва.
Да, права си. Много е важно как се поднасят нещата и с каква цел всъщност е откровеността.
Жената е била не просто откровена, а добронамерена и тактична. Освен това ти е помогнала да се впишеш в работата си. А е можело да каже тези неща пред всички, вместо да те дръпне настрани и да те посъветва.
Да, права си. Много е важно как се поднасят нещата и с каква цел всъщност е откровеността.
Точно за това я пуснах тази тема. За да разграничим грубиянщината, дебелолокожието и нараняващия непукизъм от добронамерената и полезна откровеност.
Кукуми, не съжалявай, че майка ти те е виждала винаги прекрасна - това ти е дало самочувствие и увереност. Моята винаги ми намираше кусури и беше свръхкритична в стремежа си да ме види съвършена - и ти казвам искрено, че това е по-лошият вариант. А откровеността й режеше като нож - тя има остър език и силно развито чувство за хумор от онзи вид, от който боли. Тя го казва уж на майтап, но понеже ти знае слабото място, уцелва там, където най-много боли. И винаги има някакви убийствени сравнения - "вързала си си косата, като че ще си чистиш къщата", "отзад изглеждаш като кюфте", "жълта си като тиква", "прегърбила си се като докер от пристанището" и все такива "майтапчийски" определения. Най-много се ядосвах, когато ги казваше пред ММ - на него му ставаше много неприятно.
Да, наистина с майките е много гадно... моята в интерес на истината винаги ме е убеждавала, че съм много умна, в което няма лошо, но е малко разглезващо на моменти, лошото обаче е, че като качих килограми и си се поокръглих, почти не е имало случай, в който да не ми каже - виж се колко си дебела, няма ли да отслабнеш малко и прочие в този аспект. Същото е било и за алкохола, понеже си пийвах доста за не малък период от време, то това е и една от причините да напълнея (ех, тази биричка... 
). Разбирам, че се е опитвала да ми помогне, но не е това начина, реално погледнато имам чувството, че никога не се е опитала да разбере, защо всъщност го правя (комплекси и опит за бягство от действителността), а по-скоро е предизвиквала обратния ефект. Не я упреквам, в крайна сметка всеки се грижи за детето си по начин, по който смята, че е правилен, говорили сме го доста пъти, но тя просто е вманиачена на тема килограми и не може да проумее, че аз мога да разсъждавам по различен начин или просто да имам други ценности.
А когато ти го каже мама е друго, все пак това ти е най-близкия човек и наистина боли...
Майка ми също го е казвала това за килограмите пред приятеля ми и не само... изобщо не се съобразява, че може да ме нарани, но пък сегашния ми мъж я отрязва, че такава си ме харесва и това е
Лошото е, че когато е казано по този начин и е натяквано вместо да "изпишеш вежди, изваждаш очи".
). Разбирам, че се е опитвала да ми помогне, но не е това начина, реално погледнато имам чувството, че никога не се е опитала да разбере, защо всъщност го правя (комплекси и опит за бягство от действителността), а по-скоро е предизвиквала обратния ефект. Не я упреквам, в крайна сметка всеки се грижи за детето си по начин, по който смята, че е правилен, говорили сме го доста пъти, но тя просто е вманиачена на тема килограми и не може да проумее, че аз мога да разсъждавам по различен начин или просто да имам други ценности. А когато ти го каже мама е друго, все пак това ти е най-близкия човек и наистина боли...
Майка ми също го е казвала това за килограмите пред приятеля ми и не само... изобщо не се съобразява, че може да ме нарани, но пък сегашния ми мъж я отрязва, че такава си ме харесва и това е
Лошото е, че когато е казано по този начин и е натяквано вместо да "изпишеш вежди, изваждаш очи".