, с тази разлика, че през нощта гърдите ми стават като балони с хелий набъбнали и твърди, та добре че ги изсмуква малкият цоцалчо. Иначе и аз се чувствам вече хронично недоспала - само докато надуша възглавница и съм се трупясала. Понякога го вземам Филипчето само за нощно моцане и после продължаваме да си спим - аз на спалнята с татко му, а той в кошарата...Но понякога се случва да е неспокоен и за да не стърчим цялата нощ и аз я изучих тая Фатка 
- На тази до болка позната тирада, непроменена от преди 16,5г /когато родих дъщето/ я изслушах от добро възпитание на първото домашно посещение след изписването ни от родилно...и точно си я пуснах покрай ушите
Възприела съм като цяло стратегията да се доверявам на инстинктите си, които засега работят абсолютно адекватно, а аз самата се чувствам спокойна и уверена в контакта си с детето - не мога да го обясня с рационални доводи, но е факт
Надявам се нещата така и да продължат
Тия мили картинки в нета са нагласена работа, убедена съм.

завиждам ти на чувството за хумор! И да знаеш, че всичките ти тревоги с Петър са от името. Знам го от хора с опит. Името на Петъровците е такова - серт са по характер и от там големият рев като новородени.
Понякога си мисля, че ще проговори. Тая вечер, докато се опитвах да й пробутам бибата за приспиване вместо гърда, така красноречиво ми каза с поглед: "Я не се занасяй! Дай ми да си цокна!!!"
Препоръчани теми