"Цветовете, булката и кармата" ~ Индийски сериали ~ Тема 3

Индия е страна от минус до плюс безкрайност, която не може да се проумее, обясни или разгадае. В най-добрия случай Индия единствено се усеща, а всеки пътепис за нея е нещо като опит за снимка на слон през микроскоп, така че давай приятелю мой – развей уши, повдигни хобот, удари крак и се усмихни на читателя. От самото начало ще уточня, че Индия по-скоро е една изкуствена конструкция отколкото държава, субконтинент или нещо друго. Това име обединява милиард души, хиляди божества, стотици етноси/езици и десетки религии на няколко милиона квадратни километра – абстракция съществуваща направо по чудо. Има много страни, които патриотично се гордеят със скромното си съществуване (пример – неспазваният от никого патент върху индийските рикши бил бангладешки), но няма нито една велика сила, която да е надскочила шовинизма, върху който е изградена. Национализмът канализира настроения и мисли в една обща посока, което на пръв поглед е странно при наличието на толкова народности. “Аз съм индиец, а идвам от Гуджарат” или “Аз съм индиец произхождащ от Западна Бенгалия” – тези реплики напомнят по-скоро на САЩ, отколкото Европа, където надали ще ги чуем и в близките 50 години. Но при местните специфични условия, след независимостта и разделянето на страната, единствен шанс е бил държавният национализъм да се наложи над регионалните, отцепнически течения, така че “абстракцията Индия” да пусне здрави корени вместо да се балканизира. И днес – в резултат – викнеш ли някому от местните с вдигнат юмрук “Хиндустан!” той ще отговори още по-високо “зиндабад – да живей”. Днес дори и елитът на нацията понякога смята, че за 10 години Европа и Америка ще бъдат икономически застигнати и задминати, че пакистанците при нужда ще бъдат затрити за минути и че китайците са само посредствени комшии и долни плагиати. Но дори и шовинизмът да е за предпочитане през тоталния български нихилизъм – истината е някъде другаде. “Чувал ли си нещо за йорданството?” – лукаво и неочаквано зададе въпрос един сладкодумен събеседник във влака. След отрицателния ми отговор, той с ехидно задоволство поясни, че около бреговете на река Йордан били възникнали юдейството, християнството и исляма, така че тези религии, както и хората, които ги изповядват, можели да се нарекат с общото понятие “йорданство”. Казано на чист дунавски – тази сентенция е достатъчна за всички асоциации с реката Инд