Не зная как да постъпя, мъжът ми е болен от 8 години, с тежък инсулт, не може да говори, парализирана му е дясната ръка. Аз се грижа за него, ходя на работа и всичка, каквото трябва. Проблемът мие, че не издържам вече на това натоварване, психиката ми е разклатена, става ми лошо все по-често. Той отгоре на всичко е все недоволен, давам му по 5 лева на ден да ходи на кафе, а той иска повече, аз не мога да ги осигуря и всяка сутрин са скандали, хвърля ми парите обратно и ред други неща, които той иска да определя, а аз не съм в състояние да правя. Не искам да го напусна, но вече не издържам, то не че има къда да отида, но вече ще стана на 50 г. и трябва да помисля и за себе си, май трябва да си търся някой, който мене да гледа. Е, дайте съвет, приятелките ми казват, че не е морално да го напусна...
- Публикувана: 8 авг. 2014, 16:20 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2014, 18:14 ч.
Не знам как да постъпя
Съчувствам! Понякога болестта е толкова тежка за близките, колкото и за болния 
Аз лично също смятам, че би било неморално да го изоставиш. Но трябва да мислиш повече и за себе си. Болните хора стават изключителни егоисти, нормално е - психиката се настройва, че трябва да се направи всичко възможно за оцеляването, дори понякога това да означава да прегазиш някой друг. Не му се сърди, това са типични прояви на хора с дългогодишни здравословни проблеми - и ти да беше на негово място, и ти щеше да получиш характерови изменения. Тъжно, но истина. Това не го прави по-лесно за преглъщане, но поне обяснява нещата.
Трябва обаче да се погрижиш и за своето оцеляване. Може би да свикнеш да обръщаш по-малко внимание на безпричинните му тръшканици? Ще можеш ли да станеш малко по-дебелокожа? Ако ти изпадне случай да си намериш някого, с когото да се сближиш, ще ти помогне много. Жена в сходно положение или дори друг мъж. Никой няма да те упрекне, че си крадеш 2-3 часа спокойствие. Е, без съпруга ти разбира се, неговото достойнство трябва да се щади.
Компромис някакъв трябва да намериш. И той да не е изоставен в нещастието си, и ти да не се разболееш пък от изтощение и психическо натоварване. За крайни стъпки като раздяла - не знам
Ще се чувстваш ли ок после? Има ли кой друг да се грижи за него?
Аз лично също смятам, че би било неморално да го изоставиш. Но трябва да мислиш повече и за себе си. Болните хора стават изключителни егоисти, нормално е - психиката се настройва, че трябва да се направи всичко възможно за оцеляването, дори понякога това да означава да прегазиш някой друг. Не му се сърди, това са типични прояви на хора с дългогодишни здравословни проблеми - и ти да беше на негово място, и ти щеше да получиш характерови изменения. Тъжно, но истина. Това не го прави по-лесно за преглъщане, но поне обяснява нещата.
Трябва обаче да се погрижиш и за своето оцеляване. Може би да свикнеш да обръщаш по-малко внимание на безпричинните му тръшканици? Ще можеш ли да станеш малко по-дебелокожа? Ако ти изпадне случай да си намериш някого, с когото да се сближиш, ще ти помогне много. Жена в сходно положение или дори друг мъж. Никой няма да те упрекне, че си крадеш 2-3 часа спокойствие. Е, без съпруга ти разбира се, неговото достойнство трябва да се щади.
Компромис някакъв трябва да намериш. И той да не е изоставен в нещастието си, и ти да не се разболееш пък от изтощение и психическо натоварване. За крайни стъпки като раздяла - не знам
Ще се чувстваш ли ок после? Има ли кой друг да се грижи за него? 
Чудех се дали да пиша, но тъй като съм от същата страна, от която е мъжът ти, реших да си кажа мнението. Хронично болна съм и в пенсия по болест. Знам какво е, когато животът ти се обърне с краката нагоре , но реакцията на мъжа ти е прекалена. Изкарва си горчивината на тези, които нямат никаква вина и също са засегнати. Няма право. Обясни му спокойно и ясно, че ти не си му личен роб. Не може да работи, но има неща вкъщи, които може да върши и е длъжен да положи усилия, а не да товари теб с капризите си. Начертай му задачите, които са за него и му дай възможност да избира между задължения, които са му във възможностите, или изцяло справяне с личните проблеми. Ако се оставиш, той ще превърне и теб в инвалид. Мисля, че имаш право да го напуснеш и да се погрижиш за себе си, ако мъжът ти не желае по никакъв начин да промени поведението си и продължи да те тормози. Дай му шанс, но не се оставяй.
това са типични прояви на хора с дългогодишни здравословни проблеми - и ти да беше на негово място, и ти щеше да получиш характерови изменения.
Белинда, благодаря ти!
Така ми просветна малко защо бившият ми мъж изведнъж стана зъл към мен, да ме очерня и тн..
С дългогодишни здравословни проблеми е, и изведнъж от 7 г идеална бивша се превърнах в омразна, черна, долна жена и тн..
Извинете за отклонението..
По темата - знам лично колко много е тежко..
И решението ти може да бъде само лично.
Ако чувстваш поне малко любов, благодарност и уважение от негова страна - бъди до него докато можеш..Но ако не ги усещаш тези неща - имаш право да продължиш живота си.
