Отговори
# 30
  • Мнения: 478
Вече писах, че има всички документи. Работата е целогодишна. Обявената заплата е нетна. В кухнята има климатик и лятото е 23  -25 градуса, а зимата е 18-20.
И не, заплатата не е малка за този вид труд. Познавам готвачи, които получават по 600. Освен това, имах работничка, която дойде от Фантастико, където е работила по 6 дни в седмицата, 10-12 часа на ден, заплата 700 лв. бруто, но след всички одръжки и други вземания под формата на вътрефирмени вземания (което не е законно), е получавала около 500. Работила е там повече от година. Само да уточня, че при "големите" няма мърдане. Там нямат право да сядат дори. Нямат право на храна. Най-малката неточност се санкционира.
Е, за мен няма логика при описаните условия при "големия" да можеш да си скъсваш г.за от работа толкова време, а при по-малкия да имаш претенции за повече облаги (а не е като да ги няма).
За съжаление обаче, темата се обсъжда повече от работници, а не от работодатели.
И да, държа работния ден да е 8 часа. Няма кой да плаща за седене и пушене. И не всички могат да работят на бюро или да продават хавлии, където се предполага, че има повече време за почивка. В крайна сметка, когато  кандидатстваш за дадена позиция, трябва да си наясно за какво иде реч.
Явно проблемът е в работниците.
Благодаря на всички, които се включиха.

# 31
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
А как напускат тези 10 жени, за които пишеш, след като са имали договори. Нали там пише, че трябва да има предизвестие, това онова?

# 32
  • Мнения: 28 773
Е, как така държиш работният ден да е 8 часа, нали уж имаше час и половина почивка?
Или работният ден всъщност е 10 часа, 5 дни в седмицата? А в събота случайно не се ли работи?
Защото хората масово ги наемат за 4 или 8 часа на 5-дневна работна седмица, ама на практика работят по 10-12 часа, плюс събота.
Аз едно знам - от хубаво никой не бяга, ами чакат на опашка и пускат връзки.
Но явно темата не е да потърсиш решение на проблема си, ами да си спретнете седянка няколко работодатели като теб и да се жалвате колко мързелив е българинът и как не ще да работи.
Пък много интересно – как така изведнъж му минава мързелът, щом излезе навън?
По-добре пиши в някой чуждестранен форум, там да ти разяснят как си мотивират работниците да работят, включително и същите тези българи, които тук ги мързи.

# 33
  • Мнения: 1 071
Абе какво става в тия теми напоследък?
Все някой на някого размахва пръст и поучава?!
Жената има казус, чието решение търси. Може да е кофти работодател, но може и да не е.

Аз също съм работодател, но нямам проблем със служителите.

Според мен проблемът в случая се корени в подбора на хората и начина на задържането им. Хората работят различно и се мотивират от различни неща.

Ако на някой му е интересно, можем да си дискутираме.

# 34
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
babaadi , може би просто нямаш усет за хората и не можеш да ги подбираш добре. Доверявай се повече на интуицията си, като избираш. Давам пример: преди години сестра ми си търсеше адвокатски сътрудник, почасова работа и доста добро заплащане за 1-2ч. труд и то предимно куриерски /даваше му 20-30лв, което на практика си е надница за цял работен ден за голяма част от хората/. Приятелка на майка ми имаше син, който беше студент по право и момчето изяви желание да работи при нея. Срещнахме се тримата в заведение, за да се запознаем и да кажем какви са условията. Първо самото му излъчване не ми допадна, ние му говорим, а на онова момче не спря да му блуждае погледа, гледаше към телевизора, на моменти имам чувството, че дори не ме чуваше. Казах на сестра ми, че няма да е доволна, но тя го нае. Оказах се права.

# 35
  • Мнения: 238
babaadi , може би просто нямаш усет за хората и не можеш да ги подбираш добре. Доверявай се повече на интуицията си, като избираш. Давам пример: преди години сестра ми си търсеше адвокатски сътрудник, почасова работа и доста добро заплащане за 1-2ч. труд и то предимно куриерски /даваше му 20-30лв, което на практика си е надница за цял работен ден за голяма част от хората/. Приятелка на майка ми имаше син, който беше студент по право и момчето изяви желание да работи при нея. Срещнахме се тримата в заведение, за да се запознаем и да кажем какви са условията. Първо самото му излъчване не ми допадна, ние му говорим, а на онова момче не спря да му блуждае погледа, гледаше към телевизора, на моменти имам чувството, че дори не ме чуваше. Казах на сестра ми, че няма да е доволна, но тя го нае. Оказах се права.


От една страна, мога да оправдая момчето, защото ми е колега- никой студент по право няма желание да върши само и единствено куриерска работа, има нужда от съдействие и да му се отделя поне по 4 часа на ден- да му се осигури някакво място в офиса, където да може да преглежда дела, да му се отговаря на въпроси и да му се възлагат малко по- творчески задачи. Иначе се обезсмисля от негова гледна точка- затова и по-нагоре казах, че не само парите са мотивация, когато става дума за професията, която избираш. Ето, в случая заплащането е ок, но пак не се постига резултат. Когато има лекции и много материал за четене, няма много смисъл да губи толкова време всеки ден. Това е подходяща работа за друг тип кадри, които ще си я вършат съвестно и с постоянство. От друга страна, глупаво е да не вземеш максимума от възможността, която ти предлагат и приемаш... Изобщо- точно за ето такива казуси и точно за този сектор нещата са много сложни...

А за кухненския работник- имам познати, които работят в кухня по 10 часа и заплатата им е 800лв, плюс храна за вкъщи, като през по-голямата част от деня нямат работа, тоест- вижда ми се малко... Thinking

# 36
  • Мнения: 1 604
Пак не разбрахме за кой град става въпрос. Нямаме и характеристика  на длъжността. Работодателят е длъжен да предостави такава на служителя при сключване на ТД, а служителят ако е съгласен да я подпише.
Ако говорим за гр. Славянци с население от 15 000 и всяко домакинство си има двор- е то тогава тази заплата би била идеална. То може ли човек да иска повече. Пък ако го и осигуряват на 8 часа няма и да си помисли да напуска. Ама ако говорим за голям областен град - 400 лв е нищо за целодневна заетост. Човекът дори няма да има времето да работи на второ място, че да свърже двата края.  Пък ако е на квартира- съвсем.

И какво значи "с обещанието, че ако си върши работата ще има увеличение"? Има ли го това обещание в договора под формата на някаква схема, система и т.н.? Обещания и аз съм получавала и вече две години чакам шефа да си го изпълни и за негов голям късмет сега пък и майчинство ми предстои. Така че тези обещания са само прах.

Другото което е - има няколко категории безработни. Ако наетите от теб безработни получават обезщетение от Бюрото по труда, има много голяма вероятно да получават повече, отколкото ти предлагаш, но ходейки на работа разходите да са му по- големи, отколкото ако е на борсата. Така че просто на някои не им излиза сметката. Трябва да си търсиш хора от групата на трайно безработните, които за 400 лв ще вършат всичко, което им кажеш и ще питат дали и още нещо не може да помогнат. Но и тук има уловка - повече от трайно безработните са депресирани, трайно мързеливи и отчаяни, които дори вече не търсят работа. Така че една стабилна агенция за подбор на кадри ще ти свърши идеална работа. Но не и някоя псевдо такава, която просто ще ти намери поредния, който се пробва.

А БГ работодателя като цяло не е за коментиране. Само по соц. придобивки на някой можеш да разбереш за чужда фирма ли работи или за нашенска.

# 37
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
babaadi , може би просто нямаш усет за хората и не можеш да ги подбираш добре. Доверявай се повече на интуицията си, като избираш. Давам пример: преди години сестра ми си търсеше адвокатски сътрудник, почасова работа и доста добро заплащане за 1-2ч. труд и то предимно куриерски /даваше му 20-30лв, което на практика си е надница за цял работен ден за голяма част от хората/. Приятелка на майка ми имаше син, който беше студент по право и момчето изяви желание да работи при нея. Срещнахме се тримата в заведение, за да се запознаем и да кажем какви са условията. Първо самото му излъчване не ми допадна, ние му говорим, а на онова момче не спря да му блуждае погледа, гледаше към телевизора, на моменти имам чувството, че дори не ме чуваше. Казах на сестра ми, че няма да е доволна, но тя го нае. Оказах се права.


От една страна, мога да оправдая момчето, защото ми е колега- никой студент по право няма желание да върши само и единствено куриерска работа, има нужда от съдействие и да му се отделя поне по 4 часа на ден- да му се осигури някакво място в офиса, където да може да преглежда дела, да му се отговаря на въпроси и да му се възлагат малко по- творчески задачи. Иначе се обезсмисля от негова гледна точка- затова и по-нагоре казах, че не само парите са мотивация, когато става дума за професията, която избираш. Ето, в случая заплащането е ок, но пак не се постига резултат. Когато има лекции и много материал за четене, няма много смисъл да губи толкова време всеки ден. Това е подходяща работа за друг тип кадри, които ще си я вършат съвестно и с постоянство. От друга страна, глупаво е да не вземеш максимума от възможността, която ти предлагат и приемаш... Изобщо- точно за ето такива казуси и точно за този сектор нещата са много сложни...

А за кухненския работник- имам познати, които работят в кухня по 10 часа и заплатата им е 800лв, плюс храна за вкъщи, като през по-голямата част от деня нямат работа, тоест- вижда ми се малко... Thinking

Никой не го е карал да започва работа. Той сам пожела. Нищо не сме скрили от него. Условията му бяха ясни в началото и той се съгласи с тях. Сестра ми имаше желание да му показва документи, да го учи как се пишат, но той не изявяваше никакъв интерес. За него беше важно да му дадат в края на деня 20-те лева ........до такава степен, че сам отваряше пликовете с хонорари и сам, без позволение, си взимаше надницата. Накрая заряза сестра ми по супер грозен начин.
В 1-ви курс и мен са ме ползвали за куриер. Ако искаш да ти възлагат по-сериозни задачи и искаш да се учиш, първо трябва да покажеш сериозност, да изявяваш желание за това, вместо да се чудиш как да се скатаваш и да преджобваш шефовете си.

# 38
  • Мнения: 10 547
Е, какво да прави друго един третокурсник, студент по право, освен да бъде разносчик на документи, като още не е учил граждански процес най-малкото.
След години работа в адвокатска кантора се нагледах на младежи и девойки, които искаха от втори курс да водят едва ли не дела и да им се поверяват отговорности, които и на младшите адвокати не се доверяха да поемат.
За четири часа работа на ден, съобразена с лекциите на въпросния адвокатски сътрудник, съответно и със сесиите му, заплати от типа на 400 лева са направо връх във възможностите.
Абсолютно подобни сътрудници и стажанти трябва да са наясно, че работа като по филмите няма да им осигури и най-голямата кантора, а дейността им понякога ще се свежда и до правене на кафе и вдигане на телефона.

# 39
  • Мнения: 238
Аз в трети курс работих за 120лв на месец, разнасях какво ли не, но имах удобството да разполагам със собствено работно място и постоянно ми се даваха разни неща да си чета, да преглеждам... научих доста неща, но не ми стигаше времето и затова се отказах след няколко месеца. Беше ми приятно, защото освен тази работа, получих и знания, уважение и много полезен опит. Това ме е мотивирало. Не съм се отказала по неприятен и некоректен начин, просто ми изтече договорът и не пожелах да го подновя, въпреки че ми предложиха.

Сега съм дипломирана, не търся работа, нито имам намерение да ставам адвокат, но като слушам мои колеги- и сега не им предлагат нещо по-различно. Че има много болни амбиции- има, но има и съвестни хора, които просто искат да се издържат сами, а не могат да го постигнат. Аз съм извън сферата и се издържам сама още от 5-ти курс, а имам колеги, които вече две години не могат да си мечтаят дори за самостоятелност с този занаят. Ето това е криворазбраното в нашите отношения между работник и работодател- и от позицията на двете съм била, и от двете гледни точки има проблеми...

# 40
  • Мнения: X
Според мен едно от най- стимулиращите неща са си парите , няма какво да се лъжем . Ето един мой приятел работи в кол център работи пет дена в седмицата и то в доста гадно време от 3 на обяд до 12 вечерта ... обаче взима 2000 лева. Мислите ли , че щеше да работи в такива условия за 500 примерно ? Не разбира се . Аз самата си търся работа , която да съчетавам с университета и то колкото да си имам нямакви джобни , а не само да искам от родителите ми и приятеля ми , който е по -прилигивирован от мен и дори не си и помисля за работа , защото просто няма нужда . Попадам на какви ли не абсурди - 10 часа 6 дена в седмицата 300 плюс някакъв бонус , който ако искаш да си докараш 500 трябва да се случи чудо . Просто няма смисъл да си губя времето , в което реално мога да си отделя за нещо по -прогресивно .

# 41
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Е, какво да прави друго един третокурсник, студент по право, освен да бъде разносчик на документи, като още не е учил граждански процес най-малкото.
След години работа в адвокатска кантора се нагледах на младежи и девойки, които искаха от втори курс да водят едва ли не дела и да им се поверяват отговорности, които и на младшите адвокати не се доверяха да поемат.
За четири часа работа на ден, съобразена с лекциите на въпросния адвокатски сътрудник, съответно и със сесиите му, заплати от типа на 400 лева са направо връх във възможностите.
Абсолютно подобни сътрудници и стажанти трябва да са наясно, че работа като по филмите няма да им осигури и най-голямата кантора, а дейността им понякога ще се свежда и до правене на кафе и вдигане на телефона.

Което е много странно за софийски кантори, които уж правят много пари. Аз съм получавала повече в кантора в провинцията /Бургас/
Аз започнах работа в края на първи курс. По-скоро беше стаж, защото не ми плащаха. След няколко месеца започнах работа в друга кантора за 240лв с ясно поставено от мен условие, че парите не са ми толкова важни, колкото това да ми дават да пиша разни документи, т.е да се уча практически на работата. Не ми дадоха тази възможност. В третата кантора /вече 4-ти курс/ отговарях за изготвянето на фирмени документи, документи за сделки, дори пишех жалби и искови молби и то без преди това да съм го правила. Тогава ми даваха 500лв.

# 42
  • Мнения: 9 961
Явно трябва малко да доуточня - предлагам работа за 8-часов р.д., 5 дни в седмицата. Заплащане - 400 лв. първоначално, с уговорката, че при изпълнение на задълженията от страна на работника, заплатата ще бъде увеличена (защото ще ми се освободи време да върша повече от моята работа и това ще ми увеличи клиентите и съответно приходите). Не глобявам за нищо (това е забранено и от ТК). Полага се храна и около 1,5 ч. почивка през работния ден...
Вече повече от 10 жени на различна възраст "минаха" през кухнята и нямаше нито една, която наистина да поиска да работи.
 Уточних, че всичко, относно работата е било обяснено предварително и сме стигнали до стискане на ръце... Каква мотивация да предложа допълнително, като реално не мога да предложа повече, ако въпросният работник не положи усилия поне да спази своята част от уговорката?!
Няма нищо сложно в работата и не се заяждам за глупости, но побеснявам, когато вадя от шкафа мазни тави или заварвам хладилника отворен...Не се радвам и когато фурните са вече свободни и зацапани, работникът да ме пита какво да прави... Не ми допада, когато наетият на работа системно закъснява и ми казва: "имам си работа и това е положението!" и в същото време зарязва мръсен моп и неизхвърлена мръсната вода, за да хукне да си ходи 5-10 мин. преди края на работното време... И това са само част от нещата, на които се нагледах  и наслушах в последно време...

От написаното разбирам, че си поредния работодател, дето смята подчинените си за впрегатни животни и кара на принципа :на чужд гръб 100 тояги са малко. Дори 400 лв да е нетната заплата, а не бруто. Преди 25 години майка ми, след като се пенсионира на тежка работа в машиностроителен завод, започна работа като работник в кухня в една детска градина, смяташе да поработи 1-2 години. Изкара точно 1 ден Laughing Описа работата така: "трябваше да измия един куп мазни тави, които бяха ужасно тежки и аз, дето съм работила цял живот с пила и отверка и имам здрави ръце, капнах, докато измия всичко. После трябваше да лъсна плотовете, да измия печките, които също бяха мръсни, с мазни петна по тях, да подредя всичко и накрая да измия  и пода и да оставя всичко в идеален ред. От безплатната храна, която ми казаха, че се дава, успях да хапна само няколко залъка, поради липса на време и сили да седна да се храня. Тази работа е поне за 2 или трима човека, много е за един, а аз цял живот съм работила здраво в производството и знам какво е работа". Заплатата не помня каква беше, защото майка ми не стигна до нея изобщо.  Laughing Беше не знам коя по ред работничка в кухнята за съвсем кратък период от време. Та тогава разбрах какво представлява горе-долу работата на общите работници в кухнята. Наемайте повече хора за тази работа, може и за не много пари, но да са повече, защото хората имат някакъв лимит физически сили.

# 43
  • София
  • Мнения: 1 154
Е, какво да прави друго един третокурсник, студент по право, освен да бъде разносчик на документи, като още не е учил граждански процес най-малкото.
След години работа в адвокатска кантора се нагледах на младежи и девойки, които искаха от втори курс да водят едва ли не дела и да им се поверяват отговорности, които и на младшите адвокати не се доверяха да поемат.
За четири часа работа на ден, съобразена с лекциите на въпросния адвокатски сътрудник, съответно и със сесиите му, заплати от типа на 400 лева са направо връх във възможностите.
Абсолютно подобни сътрудници и стажанти трябва да са наясно, че работа като по филмите няма да им осигури и най-голямата кантора, а дейността им понякога ще се свежда и до правене на кафе и вдигане на телефона.

Което е много странно за софийски кантори, които уж правят много пари. Аз съм получавала повече в кантора в провинцията /Бургас/
Аз започнах работа в края на първи курс. По-скоро беше стаж, защото не ми плащаха. След няколко месеца започнах работа в друга кантора за 240лв с ясно поставено от мен условие, че парите не са ми толкова важни, колкото това да ми дават да пиша разни документи, т.е да се уча практически на работата. Не ми дадоха тази възможност. В третата кантора /вече 4-ти курс/ отговарях за изготвянето на фирмени документи, документи за сделки, дори пишех жалби и искови молби и то без преди това да съм го правила. Тогава ми даваха 500лв.

Да, доста странно е. Повечето стажантски длъжности в софийски кантори са "безплатни" за работодателя - по 6-8 часа дневно, освен ако не получиш и "домашно". И то длъжността не се изчерпва само в куриерска дейност из различните институции, а включва и писане на различни документи, подготвяне на становища и прочие дейности, които после биват прегледани от адвоката, евентуално редактирани и ползвани от него, което намирам за чиста проба експлоататорство. Това е тъжният ми опит с кантори към настоящия момент. Ама, извинявам се, аз трябва да се издържам сама - не всички студенти в София могат да лежат на гърбовете на родителите си и да работят без пари или за почти никакви пари. Малко или много оценявам труда си. Даже на едно от интервютата бях попитана дали очаквам заплащане. Осмелих се да очаквам поне минималната работна заплата за това, което изискваха от мен като техен служител, но ме изгледаха като "мръсно коте". Затова и в момента не работя това, което уча (а искам!) но поне на сегашното работно място мога да уча, макар и само теория, но получавам адекватно заплащане за труда, който полагам.  Tired

По темата, проблемите не винаги се коренят в работника, макар че всяка страна вижда проблема в другата.

# 44
  • Мнения: 10 547
Едно е да се занимаваш с изготвяне на формални искови молби, пълномощни, декларации и пр., както и да качваш предварително изготвени документи, дружествени договори, декларации по ЗТР в ТР, друго е да носиш документи за входиране до съда, да плащаш административни такси, да придружаваш клиенти до близкия нотариус и пр., неща, които може да върши и най-простата секретарка в офиса. 400 лева за четиричасов работен ден, давани на второ-третокурсник са повече от връх.
Не зная в коя уважаваща себе си кантора на един студент се гласува такова доверие, че да изготвя и подготвя документи, които после без проверка от страна на адвокат да бъдат пуснати в употреба. А това да проверяваш, а често и да сравняваш един куп информация-данни, ЕИК-ове, имена, ЕГН-та и пр., си е двойна работа, отделно е чисто юридическата обосновка. При нас адвокатите предпочитаха сами да си вършат работата, а само делата, които не изискваха бърза реакция, както и предварителните проучвания в Закона и практиката, се поверяваха на стажантите. Към началото на четвърти курс повечето започват да искат същинска работа и съответно мрънкаха, че ходят да проверяват дела и да входират документи, но в крайна сметка все от нещо се започва.

Общи условия

Активация на акаунт