Дългокърмещи майки, да пообщуваме! - тема 35

При мен проблем идва и от там, че не готвя много. Предпочитаме да сме навън, няма кой да ми помага и технически не остава време. Вчера прекарах блозо 5 часа в кухнята, с прекъсване за 6-7-8-9-10 прикърмвания, приготвих три неща, от които малкия в крайна сметка е опитал по 2-3 лъжички, а горкия се изнерви и много му доскуча докато излезем. Когато успея да обядвам, той винаги е в скута ми, но освен да ровичка в храната, друго не прави. Понякога опитва по мъничко, но еднократно. С таткото вечеряме след като малкият заспи, защото обикновено сме навън до тъмно. Винаги нося по няколко неща за ядене и приготовленията за разходка са ни уникални. Онзи ден ме шегуваха, че съм му предлагала десетстепенно дегустационно меню...да, аюа той я дегустира, я не... В чудо се виждам вече с тези схеми. 

И за мен това беше най-изнервящото-аз да сготвя, а той да не иска от него.
Както казах нагоре-прояде на година и половина. Мисля си, че ако се развива нормално и си суче добре, що се отнася до здравето му няма защо да се притесняваш.
Но наистина нервите са си проблем.
Аз режех краставици, ябълки, правех принцеса с яйце и сирене и режех на хапки.Слагам в една пластмасова купичка на дивана и той минава и си взима да хапчва. За мен беше много изнервящо това през половин -1 час да предлагам храна, затова го оставих той да се оправя.
Другото, което е-хапвайте заедно. Готви или взимайте нещо, което би могло да е подходящо и за него. Слагай сол в самите порции, не при готвенето. ДЕцата се учат чрез подражание и им е любимо да хапват от чинията на мама. Друга идея е да го сложиш в коленете си и да му даваш с ръка, моят син дълго ядеше така.
Аз лично направих компромис с това какви храни да давам и разчупих начина на хранене и времето...за да хапва поне по няколко хапки.
В момента е голям гладник и като ме види с храна веднага иска.Което пък пак ми е досадно, защото поне преди си знаех, че няма да яде и не се занимавах да готвя, а сега трябва 

И аз не се спуквам от готвене, ако заправя закуска, след нея обяд и докато се огледам нямаме време за разходка и направо към леглото. Понякога излизаме и закусва бисквита, тях не отказва, и нямам готвено да му предложа. Да кажем, че сготвя и ми откаже, хептен не ми се готви после. Замислям се, че както се случват нещата ми е добре и на мен, и на него. Само мисълта дали не трябва иначе да си отглеждам детето ми съсипва деня, ако я няма ни е просто идеално така. За това мисля, че добре те разбирам, но вярвам, че отбиването не е решението, още повече щом не сте готови за това. Мисля, че малко по малко, стъпка по стъпка ще се наредят нещата, ще им се дохапва на мъниците и тогава с желание ще намираме пролука да му сътворим ядене.

Имах нужда да прочета нещо подобно. Благодаря ви! Ще я караме така някак, пък каквото излезе.

Аз да ви напиша и от другата страна, дребната беше изключително пристрастено кърмаче, такова нещо като постепенно заместване на хранения нямаше при нас, ядеше си едновременно твърда храна и си сучеше на поразия преди след и по време  (дълго време ядеше седнала в мен). Въпреки това си хапваше твърда храна с удоволствие, къде повече, къде по-малко, но почти никога не е отказвала. Та мисълта ми е, че при нас кърменето не й пречеше никак да си хапва доволно твърда храна, нито пък твърдата храна й пречеше после да си поиска да си посуче 

Моят опит с двамата е напълно противоречив
- баткото - захранен по ЗВБ на 6 меесца без 3 дни. Прояде след 13 си месец Хранене замести, (без да търси, да суче преди, по време или след) някъде около 18 си месец. Кърменето продължи 2 год. и 4 месеца, отказа се сам. ...аз не бях готова
- малката - захрани се самостоятелно на почти 7 месеца Докопа (буквално) един от мъфините на брат си с глутен, мляко, яйца, сирене, кашкавал, шунка и един куп зелени подправки. Прояде от раз - никога това, което и предлагах не и достигаше и все си взимаше от на който чинията си докопа Заместено хранене - около годинката някъде. С нея се кърмихме 2 год. и 7 месеца. Тя ли се отаказа, аз ли и помогнах ...важното е, че нямаше никаква драма просто една вечер, след като не беше сукала 10 дни и отказах и тя само ми подаде книжката
И двамата, в периодите на усилено зъбоникнене и разболяване минаваха за ден-два-три изцяло на кърма

Гладно детето няма да стои - важно е редовно да му се предлага (да има достъп) до храна

При нас на тази възраст /1,5-2/ кърменето въобще не пречеше на яденето. Малкия си беше пощелив, каквото види и иска, хапваше си нормално. Кърменето - за десерт, за заспиване, за гушкане.

Ще ви споделя и моя опит с храненето, може да е от полза на някой. Захраних на 6 месеца и до около 9 месеца нямахме заместено ядене, често не ядеше и повече от 40 гр. След това изведнъж замести яденетата на обяд и следобяд, просто отказваше да суче. Сутрин спря да яде междинна закуска - кърма, просто и това отказа. Тогава мислех че се отбива, но не се оказа така. Сутрин ядеше и кърма и попара, на вечеря и нощем само кърма. На година и 3 месеца предложих на вечеря крем супа (отказваше да дъвче) и се оказа че охотно я изяде, та даже не стигна. Преди това се притеснявах че може яденето на твърда храна да развали режима вечер и заспиването, но не беше така. Започна да суче преди вечеря и да си хапва и супата и спря да се бъди нощем за кърмене. На година и 4 месеца бяхме на гости и не искаше да яде приготвената храна "по бебешки" и предложих от общатата храна и с това минахме на обща кухня. Вече отказа да яде безсолните манджи, все пак се съобразявам с количеството сол. По това време все си бяхме на едното кърмене преди вечеря. Не винаги искаше да яде, но и не искше да суче през деня, тогава просто чаках да огладнее. И ние бяхме с 8 зъба, но напъпиха останалите 8 и избиха за около месец, като в това време беше голям киселаж, искаше да суче по повече и да яде по-малко. На година и половина спря да търси да суче и аз не се бутах да предлагам и от 20 дена се отби.
Мисля че зъбките много тормозеха и като изкараха просто отпадна нуждата да суче. Често беше и само, за да се гушка.
Аз винаги съм давала твърдата храна на режим, а кърмата на поискване. Не давам да се яде междувременно и постоянно да се прилапва по нещо. Ако много не иска да яде давам хляб, него не отказва или слагам да ядем от една чиния, това често помага.
Моя приятелка отби детето с рев, защото не ядеше нищо освен кърма и то прояде всичко след това.
Всеки само преценява кое е правилното, но отбиване на сила, само защото така са казали родата за мен е неприемлово и е стрес и за бебето и за майката.

За мен също е неприемливо да отбиеш бебе, защото не иска да яде твърда храна.За това си има причина, възможно е да има проблеми с храносмилането и затова да предпочита кърмата.
Това е все едно да не може да ходи сам, но аз насила да му пусна ръката.
А и това си е естествената храна за едно бебе до година или 2.Кърмата е основната им храна, и освен ако те самите не са по-ящни и си искат и друго, е голям стрес да им се отказва.Не само психически, но и за храносмилателната система.

Според мен проблем може да е само хемоглобина. Моето дете почти не ядеше твърда храна до годинката, а това което ядеше не беше особено богато на желязо и беше с нисък хемоглобин и пи желязо. Може да упорстваш с неща като жълтъци (аз ги слагах в попарата) или да даваш профилактичната доза желязо на капки.
Кърмата все пак е най-уникалната храна, в нея има всичко, така че аз не съм за храненето с твърда храна на всяка цена.
Ако искаш да пробуташ някакво количество твърда храна може да идеш в другата стая като стане време за ядене и таткото да нахрани детето.

Ууууф, ама като го прочета това за хемоглобина и желязото... Таласемик съм, та мога да ви кажа, че даването на желязо изобщо не е така безобидно...
И за справка - сина ми, който до годинката беше почти изцяло на кърма беше с "железен" хемоглобин.
На дъщеря ми, която си хапваше стабилно от началото на захранването, хемоглобина и беше 91

Хора разни и организми разни... Не казвам че желязото е безобидно, наясно съм с рисковете, но предпочетох да го давам, за да избегна още по-голям спад.
По принцип кърмата съдържа желязо, което само бебето може да го усвои, а не бактериите в храносмилателния тракт, но явно при нас не е било достатъчно.
Все пак не е излишно да се дават храни,  богати на желязо.

За съжаление при много от кърмачетата на около годинка, които отказват да ядат твърди храни, желязото е под норма. Големият ми син, макар и кърмаче, родено при доста тежко раждане и прекарало операция на 6-месечна възраст, на годината имаше добър ХБ, защото прие добре твърдата храна. Малкият обаче хич не беше въодушевен от захранването и отказваше каквото и да е освен банани и кърма и се наложи да пие малтофер, защото и ХБ, и желязото бяха под норма. Той и досега не е много въодушевен от храненето всъщност, за разлика от батко си.

Дъщеря ми е на 2 г. и 5 месеца и суче мнооого активно, на годинка все още само се запознаваше с твърдите храни и прояде по-сериозно едва като стана на 1 г. и 7-8 месеца. При всичките ѝ изследвания желязото беше желязно, аз дори целенасочено пускам по-подробното изследване, защото сме и вегетарианци. Всичко това при положение, че след тежко раждане излязох от болницата с хемоглобин 80 заради кръвозагуба - тя никога не е имала недостиг, а моят възстанових относително бързо. Според мен не зависи толкова от кърмене/некърмене, а от способността на организма да усвоява желязото в различните му форми.

Лили трудно се захрани- тя е кърмена 2г и 8м. За да яде твърда храна в началото, я ядешест легнала- пюретата, след това свикна на пасирана и сравнително от скоро яде в нормален вид всичко.