Какво правите вечер?

Същите тривиални, но много любими дейности и при нас. След работа някъде на по бира и приказки. После в къщи  - аз на терасата или двора с книжка и питие, той разгромява лошите на компютъра или човърка и майстори нещо.   Тиха вечеря, може би филм, но рядко. Когато децата са вкъщи - вечерите продължават по-дълго....Стаж - 23г.

Сноще дори бях толкова смазана, че в 21,30 моя милост се оттегли в буадоара си 

Я по-полека. Какво означава щуротии? Не всички имаме щастието (или нещастието) да бъдем по цял ден с мъжете си, та да няма смисъл вечер да си говорим.

Всеки в темата е отговарял спокойно и разумно, без да дава обидни квалификации за чуждите навици, с изключение на теб.

Е, цяла една страница издържа  темата, без някой да се изцепи просташки.

Май някои от отговорилите не разбраха, че се пита какво правите с половинката, когато си легнат децата вечер. Не идеше реч за това как си прекарваме уикендите и на какви игри играем заедно с децата
Корекция - законно семейна от 43 дни.
Годините от преди това какво са, не се ли броят за стаж?  
НСЧ имаше ли брак? Ако не - да се отпише от темата, барабар със 17-годишния стаж.  

3 х 13, тогаз...   

НЧС е едно цяло с половинката си. Там се говори само за един...ство. Та няма стаж 

Викаш, и на толкова трябва да сме доволни 

25-годишен брак.
Синът е голям, отдавна прекарването на вечерта и лягането за сън не са съобразени с него. Често се случва той да излиза, когато си лягаме, и да се прибира, когато ставаме. 
С годините социалният живот силно намаля, главно по моя вина. Писна ми, мързи ме вече да посрещам често гости и да им слугувам по цяла нощ. Предпочитам да сме си сами, всеки с интересите си. Компенсирам с общуване по интернет.
Вечерта започва с вечеря и вечерните новини. Гледаме, обсъждаме, понякога спорим разпалено (ако ни чуват съседите, сигурно мислят, че се караме  ). След това всеки си намира нещо, с което да разпусне. Нямаме общи хобита, напоследък намаляха и общите ни занимания с едно и също нещо. Да, стоим един до друг, в една стая, но всеки се занимава със своите си неща. Ако единият чете, другият цъка на компютъра, ако единият виси във форума, другият играе игрички. Даже рядко гледаме един и същ филм. Седим на дивана, той гледа някакъв екшън по телевизията, аз пък си гледам мои филми на лаптопа. Но това не пречи да хвърляме по едно око на филма на другия и да обсъждаме нещо, което ни е впечатлило. Възмутени протести от моя страна и боричкане за дистанционното, когато гръмнат рекламите.
Често обсъждаме и спорим за всякакви неща - политика, нещата от живота, даже за теми от форума.
Рядко си лягаме по едно и също време. На когото му се доспи първи, си ляга. Мъжът ми обича да чете книга в леглото, а аз - не. Предпочитам да чета на дивана в дневната, по-удобно ми е. Та често се случва да си легна няколко часа след него, защото съм се зачела, и да го сваря буден - също чете или рови в интернет през телефона си.
За разлика от мъжа ми, не мога да се отпусна и да заспя дълбоко, когато синът ми е навън. Спя на пресекулки, ставам, лягам, докато чуя да тропне входната врата. Чак тогава вече се отпускам и заспивам истински. Това - когато си е вкъщи. Когато замине - спя по-спокойно уж. Но пак се случва да се събудя през нощта и да го мисля - къде ли е сега, добре ли е...
Абе, да не ти се случва това, което ти мисли майка ти. А започнат ли да шофират, става още по-зле...

Семеен стаж 25 години.
"Детето" си ляга винаги по-късно от нас.
Преди да си легнем всеки се занимава със своите неща. Понякога обсъждаме належащ въпрос, но рядко говорим дълго, защото умората от съвместното съжителство вече е факт. Чувствам се повече сингъл и ми харесва.

Семейство от 6 години.
Вечеряме рано. После дейности около дома, евентуално разходка, това лятно време. Есенно/зимно време имаме навика да си приказваме след вечеря разни неща. Много си говорим, обсъждаме, планираме, коментираме. Към 8.30 детето си ляга а ние си гледаме любимите сериали и предавания по тв. Случва се и всеки да си кара по собствана програма.

След 3 месеца-26 години заедно.
Обикновено гледаме някое криминале.Ако е "тежък" филм, не се разесйваме много с приказки, най-много да го попитам:"Кой е убиеца?".        Има нюх за разплитане на подобни сюжети, винаги съм го питала защо не е станал следовател/полицай....
Ако филма е ларж, обикновено му хвърляме по някое оЧо, а иначе си говорим, разказваме си разни работи, от деня, или видяно/прочетено/разказано от друг, често се случва напоследък да мечтаем какво бихме правили, когато и малкия син "си вземе хляба в ръцете"....
Откакто не гледаме новини и подобни, много ни се "усмихна" живота.Направо не мога да повярвам от колко тегави разговори се отървахме.
Забелязвам, че с годините ставаме все по-Асоциални и това много ни допада.

Имам 13 годишен.
Ауу, фаталното число 

Човече, извинявай, объркала съм се и то фатално! 

Чакам Лаура и други  да дойдат  в темата 

Вие сте с-к-у-ч-н-и 


Аз тожЕ 

п.п. Тонкааа , мого бъркаш днеСка ))))

Ние и пием всяка вечер, ама ме беше страх да го споделя. Така че с Лаура може и да се разберем