Какво правите вечер?

Ако целта е била да докажеш, че щом има деца, родителите вечер вече не правят секс, явно успя. 

Ха, къде го това доказателство?
но пък признавам, не четох темата нататък...

сексът ми е ясен, целта ми беше да разбера дали всички седим и зяпаме всяка вечер телевизия
мислех, че само моят семеен живот е сведен до това - не обичам да гледам телевизия и се чувствам подтисната от факта, че с човек, с който сме в прекрасни отношения, нямаме кой знае какво друго да правим освен да гледаме нещо заедно, да си говорим за битови и други неща, евентуално да приключваме със секс преди заспиване; бях убедена, че всички правят разни много по-интересни неща от нас и силно страдах; разбира се, не се сещах точно какви са тези по-интересни неща  
поводът да пусна темата беше, че една приятелка и съфорумка    зверски ме накова, че това дефинирам като семейния си проблем /определено сме имали през годините и много по-големи и сериозни драми и тя има идея за тях/ и ми каза, че всички живеят така дори тези, които могат да си позволят да са всяка вечер по заведения и в компания; аз не държа всяка вечер да сме вън, да имам гости или да правим секс, но някак не искам и всяка вечер да гледам телевизия; самостоятелните занимания /аз на компютъра, той на телевизора/ не са опция вече и той си държи на персоналното внимание към него, т. е. не се оплаквам от вниманието, а от телевизора; изобщо телевизорите у дома са включени от момента, в който той си дойде от работа до момента, в който лягаме /децата денем са на същия режим, но тях не ги коментирам/; и да, той знае, че хич не ми е драго от този всекидневен тв-маратон, но просто си му харесва да му бръмчи приемника
пп още в първия пост писах, че темата ми е обикновена и нескандална; и не, на дърти години няма да се разделям с него заради едното гледане на телевизия

Благодаря на всички, които писаха в темата, а също и на тези, които предпочетоха да ми изпратят лични съобщения!   

bubanka, ами на нас телевизора ни е по-скоро за фон, бръмчи....заглеждаме се ако има нещо интересно, ако не просто не сме го спирали след като сме гледали новините.
 Няма какво толкова да правим в оставащият 1-2ч. преди лягане

когато си легнат децата, а те вече лягат късно, към 22.30-23.00 /надявам се да започнат отново по-рано, но не вярвам много/, просто се друсваме в някакви пози на дивана в хола и час или повече гледаме - може да говорим през това време, но "официално" гледаме тв 

темата определно ми помогна да се примиря с положението 

за статистиката - заедно сме от 19 години, семейни, но без брак от 15 г., с две доста големи деца

Ами аз не виждам кой знае какви съвместни възможности на територията на дома, защото няма как да оставим децата сами 
Понеже през останалото време не гледаме телевизия, не виждам и нищо лошо да си подберем филм по вкуса на двамата или документален. Интересни са ни, обсъждаме, разсъждаваме, което пак е съвместно.
Другата възможност е игри - аз обожавам! Ама той не. Така че рядко успявам да го изнудя да изиграем нещо.
Иначе говорим, той много бърбори, винаги! Ама не млъква, като сме в колата направо му казвам да спре, че ми се замотава главата.
Всичко друго, което ми идва в главата е самостоятелно

Добре де, човекът като гледа телевизия, ти защо не правиш нещо друго? Едва ли те е вързал да седиш до него и да гледаш и ти. Пък и даже да седиш - можеш да си вършиш твои неща. Да четеш, да плетеш, да бродираш, да чатиш, да рисуваш, абе, каквото те влече.
Или държиш да правите нещото заедно? Карти, табла, такива неща?
Не разбирам къде ти е драмата, освен ако мъжът ти не задължава и теб да гледаш същото като него.

bubanka, не се вкарвай във филми.  Какво толкова може да прави едно семейство вечер, затворено в апартамент. При всички ни е горе-долу еднотипно. Ако ММ гледа някакво предаване, което не ми е интересно, просто си чета или върша нещо друго. Виж ако твоят мъж е като майка ми.... тя като гледа филм просто се изключва. Не забелязва нищо около себе си и трябва да я бутнеш, за да те чуе. Аз не мога да се изключвам така. Трудно ми е и да мълча.  По принцип съм приказлива и това си е изтезание за мен, но не може да се държим по 24 часа за ръцете и да се гледаме влюбено. Намери си някакво хоби, нещо което ще ти е приятно да правиш, докато половина разпуска с тв.

Бубанка, аз намирам за изморително мъжът ми да е залепен за мен и да си намиламе нон стоп. Знам, че ще скандализирам определени съфорумки, дори и имената им мога да изброя, но това е положението. Ние не гледаме заедно сериали, камо ли да ги обсъждаме. Често дори се случва детето да си играе в хола, мъжът ми да си стои на компютъра в детската, а аз да чета книга в спалнята. През уикендите винаги излизаме заедно, но в общи линии не сме ежедневно чучнали се един до друг, бъбрейки си по дадени теми.

не ме задължава, по-скоро сама се задължавам /той само леко намеква какво му се иска  /, защото години наред всеки си е правил своето, знам това точно до какво води и не държа отново да се вкарам в несъгласия и разпри

и аз, и той сме хора, които обичаме да "дишаме", не е класическа форма на семейни сиямски близнаци

явно драмата ми не е драма, вероятно имам/х моментно изперкване 
напълно съм съгласна да съм леко подтисната от гледането на тв в полза на разни други положителни неща - още по-съгласна съм след тази тема 

Твоето явно си ляга рано, на нас ни остава час, час и нещо да сме сами. Ако и това кратко време ми се види изморително да се видим, явно много сме го закъсали 

Не го разбрах това, уточни, моля те, ако не е съвсем лично.
До какво може да доведе това, че ти четеш книга, чатиш с приятелки, четеш във форума, бродираш или щракаш папарашки снимки на кварталните котки, докато мъжът ти гледа телевизия? Или че си прескочила на клюки до съседката?
Всеки човек има нужда от глътка време и за себе си, за своите си занимания. Не е нужно двама души да правят едно и също, за да се чувстват заедно. Това изобщо не пречи на екипната работа, напротив.
Друг е въпросът, ако единият иска да е навън, а другият - вкъщи. Тогава вече явно ще трябва да се постигне някакъв компромис, така че и двамата да сте добре.
Но не е мисля, че правенето на нещо, което само единият иска, а за другия е против волята му, е добре за семейството.

лично ... колко да е лично? цялото СО си е едно голямо лично 
просто от "всеки си прави неговото" стигнахме до "защо сме заедно и има ли изобщо смисъл" и не е станало за един ден и с една крачка - на никого не му беше добре и за това всеки сега стъпва доста по-внимателно, защото решихме, че все пак ни е добре заедно, когато сме истински заедно; общо взето е резултат на години натупан опит, опознаване на хората като цяло, на партньора в частност и не на последно място на самия себе си, което също е много важно макар и често пренебрегвано - не е лошо човек да разбере истинските си приоритети, защото уж ги знаем, но на практика рядко е така; или ако знаем какво искаме, не знаем как да го постигнем реално
едното гледане на телевизия не е висока цена за това да съм щастлива, а и човекът е много толерантен, никога не съм била ограничавана, просто си иска нашите моменти, които не са били постижими с "тя на компютъра, той на телевизора"; време за себе си е въпрос на моето желание да намеря, а също и колко - ако не съм гъвкава, инициативна и способна да си доставя и самостоятелни удоволстия, сама съм си виновна, не е той 

Вече писах, че си лягам заедно с дъщеря ми. 

не влизаш в подходящата група за отговор на въпроса ми 

наистина се интересувах само от това дали телевизията е толкова голяма част от живота на хората колко се оказа, че е