Нямам спомен 
. Нямам и снимка 
. Нямам и снимка - Публикувана: 15 септ. 2014, 08:00 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2014, 06:52 ч.
Спомен за първия учебен ден
15 Септември 1993
Мама ми купила много гъзарска за онези години премяна - пола в комплект с блуза тютюневи на цвят. А-у. Кеф голям.
Вързана на 2 опашки с отвратителните руски панделки. До ден днешен мразя тези прически.
Помня, че бях много уплашена, но пък каква учителка ни посрещна!
На мига я обикнах! С такава учителка нямаше как да не обикна и училището и учението и всичко!
За Вас г-жо Рангелова -
Казах някакво стихотворение за буквичката "А" и госпожата каза, че като вземем урока за тази буква пак ще ме изпита на стихотворението.
Баща ми беше извикал негов братовчед видеооператор и имам касетка (за видео) от първия учебен ден.
Това в общи линии.
п.с. Гледах снимки от откриването на учебната година в Несебър. Страхотни деца в униформи и учителка облечена като застаряваща фолк звезда. Много гротеско.
Мама ми купила много гъзарска за онези години премяна - пола в комплект с блуза тютюневи на цвят. А-у. Кеф голям.
Вързана на 2 опашки с отвратителните руски панделки. До ден днешен мразя тези прически.
Помня, че бях много уплашена, но пък каква учителка ни посрещна!
На мига я обикнах! С такава учителка нямаше как да не обикна и училището и учението и всичко!За Вас г-жо Рангелова -
Казах някакво стихотворение за буквичката "А" и госпожата каза, че като вземем урока за тази буква пак ще ме изпита на стихотворението.
Баща ми беше извикал негов братовчед видеооператор и имам касетка (за видео) от първия учебен ден.
Това в общи линии.
п.с. Гледах снимки от откриването на учебната година в Несебър. Страхотни деца в униформи и учителка облечена като застаряваща фолк звезда. Много гротеско.
Първи клас си спомням отлично. Тогава разбрах какво е то това 100 килограмова рускиня изживяваща се минимум за генерал-губернатор на затънтена провинция....
Прав е бил Фройд за травмите, нанесени в детсвтото.
Първи клас си спомням отлично. Тогава разбрах какво е то това 100 килограмова рускиня изживяваща се минимум за генерал-губернатор на затънтена провинция....
Прав е бил Фройд за травмите, нанесени в детсвтото.
Забелязвам, че е широко разпространен даже и сред българи в чужбина (макар че българи е разтегливо понятие-български граждани е по-точно)
Първи клас си спомням отлично. Тогава разбрах какво е то това 100 килограмова рускиня изживяваща се минимум за генерал-губернатор на затънтена провинция....
Прав е бил Фройд за травмите, нанесени в детсвтото.
Забелязвам, че е широко разпространен даже и сCред българи в чужбина (макар че българи е разтегливо понятие-български граждани е по-точно)
Нека не разваляме хубавата тема, става ли?
Аз помня единствено по снимките (това за ранните, ученически години). Изплуват ми бегли спомени, но не помня детайлно.
Най-хубавите години в живота ми, бяха тези в гимназията. Толкова щастлива да бях, такава готина и щура компания имахме, че всеки ден си беше истинско приключение. А и първата любов беше там, на един чин разстояние.
Най-хубавите години в живота ми, бяха тези в гимназията. Толкова щастлива да бях, такава готина и щура компания имахме, че всеки ден си беше истинско приключение. А и първата любов беше там, на един чин разстояние.
Беше през 1997 и нямах търпение да започнем. Носех тъмносиня рокля с якичка и бях остригана като момче ( не знам защо ми го причиниха) Отидох с родителите ми и държах най-добрата си приятелка по онова време за ръка.Когато влязохме в стаята се запознах с едно момиче с корделки, с което по-късно прекараме на един чин 5 страхотни години в гимназията и до ден днешен ми е една от най-близките приятелки
Учителката ми беше страхотна, при нея се влизаше "с връзки", защото всички родители я предпочитаха) Имаше и хубав парфюм. Понякога го усещам на някоя преминаваща жена и си спимням за госпожата.
В класа ни бяхме 21 човека, в поне 18 ог нас тя успя да събуди жажда за знания и по-късно почти всички бяхме приети в елитни гимназии и завършихме университет. Дано все още има учители като нея
Отидох с родителите ми и държах най-добрата си приятелка по онова време за ръка.Когато влязохме в стаята се запознах с едно момиче с корделки, с което по-късно прекараме на един чин 5 страхотни години в гимназията и до ден днешен ми е една от най-близките приятелки Учителката ми беше страхотна, при нея се влизаше "с връзки", защото всички родители я предпочитаха
) Имаше и хубав парфюм. Понякога го усещам на някоя преминаваща жена и си спимням за госпожата. В класа ни бяхме 21 човека, в поне 18 ог нас тя успя да събуди жажда за знания и по-късно почти всички бяхме приети в елитни гимназии и завършихме университет. Дано все още има учители като нея
Много хубава тема Върнахте ме с умиление години назад
Моят първи учебен ден беше през 1995 г. Преди да тръгнем за училището баба ни лисна вода за късмет на мен и сестра ми (тя 2-ри клас). Бях облечена с бяла копринена ризка, плисирана пола с копченца и лачени обувки. Тогава бях с къса коса, защото мама ни заведе на фризьор малко преди учебната година. Когато стигнахме до училището бях малко притеснена, защото никои не познавах. Всички дечица от детската градина, с които бях се паднаха в а и б клас, а аз бях в. Спомням си едно много пълничко момче (в моите представи изглеждаше в 3 клас), а се оказа, че сме в един клас. Когато свърши програмата ни заведоха до класната стая и ни раздадоха учебниците. Беше много вълнуващ ден
Върнахте ме с умиление години назад Моят първи учебен ден беше през 1995 г. Преди да тръгнем за училището баба ни лисна вода за късмет на мен и сестра ми (тя 2-ри клас). Бях облечена с бяла копринена ризка, плисирана пола с копченца и лачени обувки. Тогава бях с къса коса, защото мама ни заведе на фризьор малко преди учебната година. Когато стигнахме до училището бях малко притеснена, защото никои не познавах. Всички дечица от детската градина, с които бях се паднаха в а и б клас, а аз бях в. Спомням си едно много пълничко момче (в моите представи изглеждаше в 3 клас), а се оказа, че сме в един клас. Когато свърши програмата ни заведоха до класната стая и ни раздадоха учебниците. Беше много вълнуващ ден
нямам кой знае кви спомени от пуд (първи уч. ден)
и тогава ми се струваше доста изкуствена работата, купи цветя, строи се еди си как, неква лелка чете разни неща от листче пожелава ми безсмъртие и т.н.
и тогава ми се струваше доста изкуствена работата, купи цветя, строи се еди си как, неква лелка чете разни неща от листче пожелава ми безсмъртие и т.н.
Добре че не станах пионерче и поне от червената връзка се оттървах.Не помня дали на първия учебен ден беше, но много често срещана прическа беше тип сасон или още остриган като магаре. Брррр, спирам, че ще сънувам кошмари довечера
На 6.09 1983г.-навърих 6г.
Една седмица по късно бях ученичка в първи клас.......
Не помня нищо от деня,освен чантата си:огромна,кожена,жълта с два пластмасови червени стопа отзад.
И прегръдката на учителката:първата,най-важната,най-истинската ......много топли спомени пазя за нея...вече не е между живите за жалост....
едит:Ха,намерих една подобна чанта....какъв спомен само..
Една седмица по късно бях ученичка в първи клас.......
Не помня нищо от деня,освен чантата си:огромна,кожена,жълта с два пластмасови червени стопа отзад.
И прегръдката на учителката:първата,най-важната,най-истинската ......много топли спомени пазя за нея...вече не е между живите за жалост....
едит:Ха,намерих една подобна чанта....какъв спомен само..
Скрит текст: 
Лелеле къде ме върнахте - 1986 г 
Нямам много спомени - помня само, че имах коса до дупето, която майка ми реши, че трябва да скъсим и 2 дни преди 15 септември ме заведе на фризьор. От огромната ми коса не остана нищо - за първият учебен ден бях с момчешка прическа. Изплаках си очите и години наред не стъпих на фризьор.
Помня и училищната си чанта Почти същата като на devi4ca , само че в синьо с едно червено и едно зелено джобче
Нямам много спомени - помня само, че имах коса до дупето, която майка ми реши, че трябва да скъсим и 2 дни преди 15 септември ме заведе на фризьор. От огромната ми коса не остана нищо - за първият учебен ден бях с момчешка прическа. Изплаках си очите и години наред не стъпих на фризьор.
Помня и училищната си чанта
Почти същата като на devi4ca , само че в синьо с едно червено и едно зелено джобче
Не помня с какво бях облечена на първи учебен ден, но помня, че с децата от нашия и съседния блок бяхме в един клас и се познавахме.
Бяхме първокласници в чисто ново училище-много модерно за времето си
Но това, което помня и разказвам с най-голяма сигурност е.....че класният (мъж) не дойде
Стояхме строени на двора, тържеството по откриването мина, всички класове влязоха, а ние самотно стояхме на двора и родителите се чудеха какво става. Класният се беше успал и не дойде След това имахме страхотни, емоционални години, а родителите ни купонясваха заедно с него 
Бяхме първокласници в чисто ново училище-много модерно за времето си
Но това, което помня и разказвам с най-голяма сигурност е.....че класният (мъж) не дойде
Стояхме строени на двора, тържеството по откриването мина, всички класове влязоха, а ние самотно стояхме на двора и родителите се чудеха какво става. Класният се беше успал и не дойде След това имахме страхотни, емоционални години, а родителите ни купонясваха заедно с него
Не си спомням нито с какво съм била облечена, нито кой ме е завел в училище. Имам една снимка с буквара само. В същото училище бях в предучилищна и за мен не беше нищо ново, освен класната. Преди първия учебен ден ходех на репетиции, защото участвах в програмата - имах реч от името на първокласниците и тържеството изкарах на трибуната.