Сватбени "селски" номера и пинизи

Аз не харесвам една много българска традиция да се взима булка, кумове и данданиите със пеенето на прощални песни, акордеони, тъпани и тем подобни. Росясали пияни гости поркат ракия у всеки де що идат и викат, като хамали.  Кумовете някакви прищявки имат
 На моята сватба всички ме чакаха на брега на морето, нямаше такива работи. Ама то всеки различно ги разбира нещата, на мен лично онова ми идва в повече особено в комунистическо обзаведените апартаменти, лошо ми става.
Сега тук не ме разкъсвайте, знам, че хората нямат пари и прочее... не съм малоумна, но някои неща могат да се избегнат.

О' безценно... Направо се втрисам от тези изпълнения. Аз щях да се побъркам само от мисълта, че трябва да извървя внушителните 2 метра от вратата на кооперацията, до тази на колата и, че ще се събера квартала. Обаче бяхме толкова скорострелни, че това не се случи така или иначе. 
Само дойдаха кумовета с букета и чао. Цялата сватба бяха поканени и чакаха пред залата за сключване на брак.
Единия път, в който родителите ми кумуваха обаче се оказаха в истински сватбен филм на ужасите.
Бяха се разбрали да няма простотии и глупости, че майка ми ще вземе букета и направо на мястото на събитието. Обаче в 10 сутринта се изсипват двете роди вкъщи и настава цирк с всичките му салтанати. Майка ми точно се прибирала от фризьор, а баща ми още спял... 
Не можело така, имало си било традиции - да слагали масата, сватбата била започнала и те си имали задължения. Майка ми казва, че е имало хора по стълбите, вкъщи навсякъде, долу на улицата... Тъпани и простотии. Някакъв ужас. И това само преди няколко години. А до края на сватбата какво е било...аплана изобщо не е бил такъв.

Аз пак казвам, че не е само до подписа и толкова.    Да за мен е важно да имам брак с приятеля си ако ще споделям с него живота си. Такива са ми разбиранията и това е. Но искам хубава сватба-стилна, класическа, с много цветя-рози, с четири шаферки с еднакви рокли, в стилни цветове-може би бордо или прасковено, ритуал на открито, без ръченици, много хора и оркестри. Имам много идеи за това как искам да се случат нещата, друг е въпроса колко ще станат.
С най-близките ми роднини и приятели, в църква, венчавка и всичко както си му е реда.
Не искам никакви изхвърляния, но искам хубава сватба, нормална но и малко по-различна от общоприетите представи и баналности
Това по повод, че една от съфорумките ме попита каква ми е представата. Тук мога много да говоря, но е излишно да ви занимавам с моите представи-всеки има свое мнение, аз знам какво искам и какво не, както и кои са нещата, от които бих или не бих се отказала когато става въпрос за сватба.
Но когато се омъжвам ще е както трябва без да се изхвърлям обаче и да летя в облаците  
И искам приказна сватба като по филмите-колкото и наивно и високопарно да звучи    

  След изчитането на темата, в мен все повече се затвърждава мнението, че не искам да се омъжа!! Това е абсолютна загуба на време, пари и най-лошото от всичко е, че колкото и да се постараеш и да искаш да направиш така, че всеки да сподели празника ти, недоволни все ще има. Одумващи също!
Присъствала съм на нормални, скромни и много весели сватби. Както и на такива, правени с много пари...съответно през цялото време се усещаше нервност, мяткаха се погледи...дали всичко е наред, дали нещо не липсва, което създаваше едно нервно неудобство. Познавам семейства, теглили кредит за безумните прищевки на дечицата си и после работили по време на отпуската си на втора работа, за да успеят да смогнат. За мен това е недопустимо! И както някой беше писал по-горе: Да, смятам, че ако човек няма пари, не е нужно да вдига тежка сватба. Аз лично нямам излишни толколкова пари, че да направя сватба по вкуса си с всичко изпипано, така че преценям, че предпочитам без сватба, отколкото нещо посредствено. Въпрос на избор.

Аз харесвам взимането на булката-бутането на вратата, откупването. Но това не ми е достатъчна причина да си направя сватба 
Иначе, аз както казах съм излизала да си купя храна.На сватбата на която бях шаферка например...Бях говорила с булката за моята порция, предложих аз да я платя, тя каза,че няма нужда тя щяла да уреди всичко.Не че мисля, че трябваше да съм и приоритет, но поне 2-3 пъти я питах, тя каза,че е уредила нещата.Накрая порцията ми пак беше месо, отстрани 3 резена домат,салатата беше с шунка, платото имаше няколко кашкавалчета  в средата.Много бях гладна, защото от рано сутринта бях с нея, то бяха приготовления, снимки...Питах я дали не са ми объркали чинията-тя каза,че е забравила да говори. Излязохме с моя мъж и натъпках, каквото намерих, в магазин до ресторанта. Още 2 пъти ми се е случвало.

 
И на моята така.

Здравейте, момичета!    Случайно попаднах на темата преди три дни и след като изчетох всички коментари от началото до момента и аз се включвам. Определено първите постове до към 40-та страница ми бяха много по-интересни от последващите (повечето извън темата). Някои истории със  "селски" номера и пинизи придизвикаха доста смях у мен, други ме учудиха, трети приех за дребнави и т.н. (всички сме различни и всеки един от нас има свое виждане за живота, нали).
Като начало ще разкажа какво мен ме дразни, а след това няколко случки от сватби (на които съм присъствала).
За мен "селско" е в поканата небрежно да бъде въведен текст подканващ към финансов подарък. Всеки един преценява каква сума може да отдели за конкретна сватба и дали да бъде в плик с картичка или под формата на подарък. Важно е уважението. Да превърнеш сватбеното си тържество в начин за набиране на средства не го разбирам. Това ми напомня за едно любимо произведение на Д.Войников "Криворазбрана цивилизация".
Също като "селско" изпълнение определям липсата на отказ/потвърждение за присъствие на тържеството. Не е нормално двойката желаеща да сключи брак до последния момент да звъни по телефони и да се чуди кой ще ги уважи и съответно колко куверта да бъдат заявени. Не е и нормално и да се потвърди присъствие, а след това мястото да остане празно.
"Селски" номер е да си избереш кумовете според възможностите, надявайки се на някакви финансови и материални облаги в бъдеще.
Всеки край на България има свои ритуали, някои от тях ми идват в повече като: затискане на вратата на булката, танци с животни и питки, откупи, хоро с продължителност от дома на булката до ресторанта, цигански оркестри пред ритуалната зала и т.н.
Нормално е обаче след като сме поканени на тържествения момент на двойката да се съобразим с организацията и да преглътнем "дразнещите" неща.
В предишни коментари беше засегната темата с присъствие на част от гостите единствено на ритуалите без ресторант. Приемам го за добра идея, аз също преди години съм присъствала на няколко сватби само на ритуала. В Италия има две покани за сватбата с два текста, на едната текста е само за присъствие на ритуала, на другата продължава и за ресторанта. Тази без ресторанта е за съседи и познати, приема се като знак на уважение да ги поканиш да станат свидетели на този важен момент за двойката. Поканените за ритуала сами преценяват дали да присъстват, ако решат да уважат новото семейство поднасят и подарък, въпреки че няма да присъстват на тържеството (никой не е обиден, че няма да присъства в ресторанта).
Към "селски" прояви твърдо поставям и "мрънкащи гости". Темата е много обширна и няма поне в този коментар да се спирам на нея.
Друг "селски" номер, който не зависи от младоженците е ресторанта, където обслужващия персонал меко казано "прави каквото си иска". Тук включвам отсервирането на пълни чаши и чинии, прибиране на бутилки от масата (въпреки, че не са празни), студена и некачествена храна, надписване на сметката, намусени физиономии, нелюбезност, опити да бъдат изгонени по-рано гостите и т.н. Всичко трябва да се постави като въпрос преди тържеството и да има човек, който да следи за спазването на уговорките.
Проява на лош вкус според мен е да поканиш мъжа или жената от едно семейство/една двойка т.е. единия го уважаваш, а другият не...
Музиката е нещо много относително, защото музикалните вкусове на повечето хора се различават, но на този ден следва гостите да се съобразят с доманините и да си спомнят, че купон не се получава като седиш на стола.  
Не очаквам когато ме поканят на сватба да поемат и разноските, които ще имам за да присъствам. Самата покана е уважение към мен и човека с когото живея. Ако можем ще отидем на събитието, ако нямам възможност ще откажа поканата.
В първите коментари "срещнах", че ако дадеш плик с пари е селско да не е надписан. Осъзнах, че съм голяма селянка    (за мен да се изтъкваш, че си дал точно ти примерно 200- 300 или повече лева, а в друг плик да има 50 лева, защото човека няма финансова възможност е "селско"... но това е моето разбиране за дадената ситуация и не мисля да влизам в спорове дали е правилна, уважавам всяко едно мнение).
Сега да започна със "селски" номера подкрепени с пример  
Много грозно и неприятно е когато свекървата се разчувства по време на ритуала в ресторанта.
Преди няколко години бяхме на сватба на моя приятелка, омъжваше се за мамино синче. Всички се настанихме в ресторанта в очакване на младото семейство (това чакане пред ресторанта и в него е изнервящо). Пристигнаха щастливите младоженци и тази жена (свекървата) като се разрида "На кого те давам? На кого те оставям? Какво ще правя аз сега?" и т.н. като завърши с "Маме не ме напускай!"... Всички онемяхме, а тази жена до края на тържеството не изпускаше синчето и по всякакъв възможен начин изтикваше булката на няколко метра от мадоженеца... Много грозно беше, в последствие брака им продължи 9 месеца.
Друга "селения": Моя приятелка се омъжва за момче, което родителите и не харесват. Никой от нейното семейство не присъстваше на сватбата, много ми беше мъчно за нея.
Бяхме на сватба на приятели в Банско, където всички гости бяхме длъжни да следваме традицията и да се хванем на хоро от дома на булката, до ритуалната и после до ресторанта. Пред хорото имаше няколко гайдари и тъпанджии, всички жени бяхме с високи токчета и това създаде доста проблеми по изминатото трасе (сигурно около 2,5 км.), друг е въпроса относно танцовите умения на повечето... но се съобразихме и уважихме традицията на домакините.
Много "селски" се получи завършека на една сватба в Несебър. Всичко беше много стилно и хубаво. Весела сватба с много танци, добра храна, без ограничение на алкохол и безалкохолни. С ръка на сърцето мога да напиша, че и единствената където бяха поети по 2 нощувки на тези, от други населени места. Всичко беше идеално, но към края на вечерта алкохола каза своята дума и отивайки до тоалетна се натъкнах на новосъздадени отношения - една двойка безсрамно правеше секс на билярдната маса, в тоалетната имаше също такава двойка... На другия ден споделих с булката, какво съм видяла и тя през смях каза, че според нейната информация не са били 2 двойки, а 5. Хората бяха забравили, че са на сватба и .....
Май коментара ми стана прекалено дълъг, ще завърша с "Черешката на тортата" от към селски изпълнения.  Моя приятелка има дете без брак, разделя се с бащата в последствие и след няколко години среща едно момче, с което решават да създадат семейство. Подготвят голяма сватба, всичко е готово, но пет дни преди сватбата булката решава, че не може да се омъжи точно за този човек. Обажда се и му казва, че се разделят. 5 дни преди сватбата всичко вече е платено и готово, няма връщане на парите, тогава в главата и се "ражда" една гениална идея! Обажда се на бившия си приятел, баща да детето и му предлага да се оженят, той на свой ред се съгласява, променят само името в ритуална зала, новия младоженец предоставя необходимите документи и всичко продължава по план. Кумовете след като узнават за "смяната" категорично отказват да присъстват на този цирк. Намериха се нови кумуве, а гостите разбраха на самото тържество за промяната на младоженеца. Няма да описвам какви музикални поздрави се въртяха в ресторанта... и като допълнение сватбата беше платена от първия кандидат за брака!

От поста на  auto_bg  се сетих, че двама близки роднини ми казаха предния ден, че няма да дойдат на сватбата ми. Бях многоо разочарована.

Много е неприятно, когато очакваш определени хора да присъстват на най-важния към момента ден и те в последния момент да съобщят, че не им е възможно.

Много. 
Вече не поддържам контакт с хората, не ми се обяснява в подробности.

Имахме и приятел, който 3-4 дена преди сватбата най - накрая си даде отговора, а именно, че няма да дойде.

Историята с булката и 2-та младоженци е направо сценарий за филм. 

Историята със смяната на младоженеца е направо като от филм   Не мога да си представя подобни неориентирани мадами, не мога да си представя как може да има такива хора   Това е наглост безумна

В последните страници темата съвсем-съвсем се измести и честно казано, стана безинтересна и досадна. Затова адмирирам първия пост на auto_bg! Много смислено, точно казано и съвсем по темата!  

При 30 души сватба, това са били има-няма 10% от гостите. Наистина е разочароващо.

Ако беше на филм смяната на младоженците, щеше да е представено романтично и да ни хареса   

"Булката беглец"  Джулия Робъртс и Ричард Гиър