Един най-обикновен седмичен ден :(

Нали Ви казах Уважаемите перфектни семейства, съпруги, съпрузи...моля да подминете

Да. Реве. Ревлива е. Има такива деца. Моето дете - едното- наистина реве много.   За това е ходила първа група 7 дена, втора група 15 дена, а днес трета група 1 час и 30 минути НО не не можем да сме перфектни като други

А за плуването, танците и пианото, детето ме врънка, врънка, и бабата си, и тя ме врънка в жест на солидарност към детето

  Аз доколкото разбирам ревящото е малкото дете, което ходи на градина или при бабата, а извънкласните занимания са за другото в пубертетна възраст.
 Моите деца проблеми със ставането сутрин нямат в огромната част от случаите. Единият си има вграден будилник в главата, който го буди точно навреме за градина. За жалост обаче този будилник не се изключва и през уикенда и като ми цъфне  с жизнерадостна усмивка до главата в събота с "Наспах се!" ми иде да запратя нещо тежко по него. Не го правя - за справка на членовете на другарския съд тук. Другото пък ми е мааалко по-тежко на ставане, но в 90% от делничните дни става малко след брат си и то почти без мрънкане. Остават обаче едни 10%, в които 2-ма възрастни не можем да поместим 17-килограмовото човече от леглото, камо ли да го облечем и обуем. В тези случаи не реве, но пищи колкото му глас държи със затворени очи "Пуснетеее меее, искам да спя още!". След 10-ина минутна неравна битка на  възрастните участници ни се вие свят и сме потънали в пот, а човечето ни лук яло ни лук мирисало вече е в прекрасно бодро настроение. Слава на Бога, както казах това се случва доста рядко.

Много си млада, става дума за сутрешната програма на "Хоризонт" по време на соца.
Петлето и до днес ми звучи в главата, където е запечатан и образа на кухнята ни сутрин. Навън е чисто тъмно, а аз имам чай, изцедени моркови и ябълки и някаква филия (или попара  ) за закуска.
Ходех си пеш до училище, никой никога не ме е карал с кола, нито водил за ръка. И това от първи клас.
Много вярно е, че тогава възрастните по-малко ни висяха на главите и мноого по-малко ни обгрижваха.
Сега не смеем не на училище, ами и до магазина сами да ги пуснем.

Моите не реват сутрин. Събуждат се относително весели, но дребният още не ходи на ДГ и няма никакъв външен социален стрес.
Дъщеря ми пък ляга в 21 часа макс и си мисля, че се наспива....


Възхитих се на потребителката с четящо до късно 9 годишно   . Моето е на 8 и не виждам грам желание не до късно, ами изобщо да чете нещо различно от списание "Барби".

Много, много. Особено ревът сутрин със затворени очи е забележителен. Децибелите му карат стъклата да звънят, а съседите да повдигат вежди, със сигурност.
С голямата не съм и предполагала, че съществува този вид рев, със затворени очи, сутрин при първо побутване .

сигурно си много млада щом не помниш 'дела и документи' и петлето  
аз ги помня, помняяяяяяяяяяяяяяяяя

как бях забравила, единственият успешен ход да събудим големия ми син беше като му пуснем някое от кучетата в стаята му. то /кучето/, моментално скачаше на леглото му и му теглеше един любвеобилен език, а синът ми е с тежка форма на ОКР/бактерии и вируси/. това го събуждаше на секундата, за да се втурне в банята да се мие.

андариел, не мога да повярвам, че се връзваш на такава забавна тема. изобщо не познавам авторката на темата/нито виртуално, нито реално/, но е толкова забавно написана. и да, от километри си личи, че е с идеята за забава. само да не изплисква легена с ония положителности за хубав, прекрасен, усмихнат и 'нам к'в си там ден и обичаме ви и вие се обичайте, че ме хваща обсесията

Чудех се дали да дописвам за дългата и отвратителна сряда, която ме сполетя миналата седмица... ама така и така съм започнала. Само ще опитам да карам по-накратко, за да не отегчавам публиката.

Та, в магазина се оказах без наличност по картата. За късмет бях теглила кеш същата седмица и си спестих дългото ровене, къде точно съм завряла пин кода на другата карта. Прибрах дребното вкъщи и вече спокойна се захванах да приготвя вечеря за гостите. По някаква безумна причина, за гости, които очаквам с нетърпение, винаги се прецаквам да готвя нещо, което до сега не съм опитвала. Това, разбира се води до зрелищни провали. Особено когато те дърпат за крачола две годишни маймунки.

Приспах по спешност маймунката и тамън се успокоих, че почти съм готова и с размах изтървах буркана с брашното, който тупна глухо на пода и четвърт секунда след това се разпадна на забавен каданс. Сега да довършвам яденето ли, да събирам парчета стъкло ли?! Събрах, де... самоуспокоявайки се, че чистачката ще дойде след 20 мин. и ще мине още веднъж след мен. Сложих манджата във фурната.

Трето действие започва с това, че вече е 14.30 часа и чистачката закъснява вече половин час, а аз започвам да се паникьосвам. Точно в 4 трябва да съм в училището, за да прибера голямата щерка и да доведа гостите. Дали пък да не разчистя този рафт ей там, за да не грози помещението. Прас... упс, нещо падна. Погледа ми бавно се навежда към пода и какво да видя - последният праисторически безценен живачен термометър ми се хили насреща. "Дано не е счупен" ми минава през акъла, докато се наведа да огледам щетите. Тц, счупен е и наоколо жизнерадостно се търкалят ситни метални топченца.

След първоначалния шок благодаря на всички богове, че детето спи в момента. После започвам да търся сяра, каквато естествено нямам. Безуспешно се опитвам да събера топченцата на едно място. И това не става. Чистачката пристига и се мятам на колата до най-близката аптека. Там естествено сяра не се продава и жизнерадостно ми съобщават, че само от някоя лаборатория мога да намеря. Гадост. На връщане видях съседката и я попитах какво правят в такава ситуация и тя ми каза да звънна на 112.  Признавам си, че точно в този момент желанието за борба ме напусна и звъннах на спешния телефон. Хората бяха много любезни и ми наредиха да не пипам нищо. Пратиха пожарната!

Да споменавам ли, че в това време яденето се попрепече? Както и да е, звъннах на приятелката си да прибере щерката от училище и да отиват направо у тях. Опаковах всичката храна и зачаках пожарникарите. Чистачката си тръгна, така или иначе гости няма да дойдат.

Последва чистене на живака, изхвърляне на боклуците, метене и миене (разгеле, пожарникарите си носеха тяхна сяра). И на скоростно преместване на мен, малкото дете и целия багаж към дома на приятелката ми, която вместо да отиде на гости и да си почива, се наложи да посреща мен.

Благодаря за комплимента, момичета, но май не съм чак толкова млада, 78 набор съм   Просто соца го изкарахме навън, та затова вместо това Петле, ми пускаха кучо.

April snow, кучетата са перфектните будилници, доказан факт.

Сакън, недей! По-добре слушай вътрешното си Аз.   

Вярно, недей, че аудиторията ще изпусне сеира!

Перфектни не сме.
Имам един добронамерен съвет. Ако прекалено много и дълго се реве -има едни тапички за уши-дето притъпяват по-високите тонове. Ако нямате в наличност става и с памуче-леко намазано с олио.
Децата като разберат, че рева не се отразява на нервите на родителското тяло, то сами ще спрат да го практикуват или докато намерят друг начин за дразнене ще мине известно време, в което виното ще ви служи за удоволствие, а не за притъпяване на изострени от реване сетива...

Ох, Андариел, спри се вече.
Или вземи стани един мод, че да банваш всички, които не покриват височайшите ти критерии за писане във форум.  
Трябва ли и аз да ти напомням лафа за "като не те кефи, не чети", или сама ще се сетиш?
Намери се човек, който да се оплаче от битовизмите по по-оригинален начин, по-различен от вечното мрънкане и наритване на задници, и вие го изкълвахте.

Сийке, сеирджийка си ти, затова ми скачаш! Дали ще чета, дали ще пиша - не си ти човекът, който ще решава и ще съветва! Понимайш? Ти, какво, последна инстанция ли се изживяваш! Не на мен такива!

mustaine, извинявай за оспамването на темата ти. Спирам. 
Извинявам се и от името на Андариел, че тя е прекалено възпитана, за да го направи. 

Това наистина успя да ме изуми! Пожарникари "гасят" живачен термометър?
Удивително!
 

Хареса ми и споделям, хем е тематично:

http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7% … 2%D0%B5/2892.html