Как да му помогна да спре да пие?

И аз самата не знам точния отговор  
Може би, защото съпругът ми е алкохолик, който се справя доста успешно с проблема, засега. Знам през какво минахме, знам горе долу какво помогна, знам и как аз се чувствах тогава и от каква информация и помощ имах нужда, а не я намирах. И ако мога да помогна на някого с моя опит, прекрасно.
А може би пишейки в такива теми, преосмислям собствената си гледна точка за случилото се. И това ми помага на мен самата да си подредя главата.
Аз не седя на пост. Не се налага, дори съм много спокойна що се отнася до алкохола. Има и такъв вариант  

шаляляля, и аз след първата  терапия не бях на пост - смятах, че е  достатъчно престоят и посещението  в групата на АА...След второто лечение обаче бях нащрек толкова, колкото, ако  ми бяха изневерили поне веднъж...ми пак ми "изневериха" и се отказах. Знам, че трябваше да се отнасям като към болен човек и да не допускам да се разочаровам...Но не издържах - избрах да си гледам  децата сама. Все пак те са ми приоритет, колкото и жестоко да звучи някак

Аз всъщност никога не съм била на пост, не съм следила за скрит алкохол, не съм изсипвала бутилки, не бих си причинила това. Не е малък, не съм му майка, така че да се оправя сам. И той се оправи. Вече повече от 2г. е в АА, но не просто е в АА, а работи сериозно по програмата.
Но това си е негов проблем, той си решава да пие или не. А аз решавам за себе си. Нямам намерение да подчиня живота си на алкохола. Ако беше продължил да пие, отдавна щях да съм му събрала багажа... или моя и на детето.

Да, де -говорим за едно и също - няма как да се получат нещата ако само единия е зареден с желание да се справи с проблема / за всеки проблем си важи/. Зависимите полагат много усилия и е  хубово да им се признае товва, но хората около тях, полагат не по -малки . Аз не издържах, защото той  не издържа и пак се чувствах виновна.../Не че   и той не ме смята за виновна, но това е друг въпрос/
шаляляля ,  поздравления на теб и  партньора ти, че така сте успели 

Аз пък се чудя на себе си...май съм зависима към храната. Всеки понеделник започвам диета и като ми замирише на тестеничко и хоп забравям за диетата. Цигарите отказах от раз и вече 5 години не съм се и сещала за цигари, обаче това тестеното много ми привлича очичките.......пък уж съм психолог. Трябва да ходя на терапия при някой колега за отказване от лакомия 
 А сега сериозно.....имам подозрение , че бившият ми шеф /сега съм на негово място/ е алкохолик. Понеже не познавам алкохолици и ми е малко трудно да разпозная, но всеки ден миришеше на алкохол, постоянно говори за пиене .....преди ни се сърдеше като не искаме да му правим компания , а една от колежките изобщо не пие-с другата пийваме само вино и се дразнехме много като мърмори, че не му правим компания за концентрати....и то по време на работа. От друга страна пък се чудя, при положение, че две психоложки работехме за него-защо не е поискал помощ ?!

Като задавах въпроса, наистина не питах защо не го зарязва. Не пледирам, че алкохолиците трябва да бъдат зарязани, освен ако не става въпрос за агресивен алкохолик. Още повече, че аз самата не зарязах моя алкохолик и за миг не съм съжалила. Точно обратното. Имах нещо съвсем друго предвид. Когато аз си дадох сметка, че дори и да започне пак да пие, не е свършека на света, прекрасно ще се справя и без него. Дори и с последствията ще се справя. Няма нищо, което да ме задържа на всяка цена при него. И ми олекна. От това се промени и моето отношение към неговото пиене и към него. От там последва и промяна в неговото отношение към мен, а и към него самия, към добро.
schreier, успех! 
alinnna, трябва ти 12-стъпкова програма за справяне със зависимост от тестеничкото. Първа стъпка ще гласи така: "Признаваме, че сме безсилни пред тестеничкото и животът ни е станал неупраляем"    Аз пък си търся спонсор за отказване на цигарите. Не че няма кандидати, ама аз се извъртам като алкохолик пред кабинета по детоксикация. 
А бившия ти шеф може наистина да не е бил алкохолик, няма как да разбереш. Само той може да разбере, ако спре да пие и го разтресе абстиненцията. Обаче обикновено те последни си признават, че са алкохолици. Самозаблудите са част от картинката.
ЗАНДАЛИ, благодаря! И аз си се гордея с нас си, за него, че се справя с този голям проблем, с мен си, че не позволих алкохолът да ме смачка нито психически, нито физически.

 Ааааааа, аз съм го виждала сутрин с треперещи ръчички как предлага да се стоплим с чайче и коняк 
Абе всеки си има някакво пристрастие, което не е задължително да е зависимост.......Аз за тестеното се пошегувах-вярно съм много лакома , но се съобразявам, ама с харченето и шопинг манията , еле пък магазини за дрешки и парфюмииии нЕам спирачка. Но пък това да ми е кусура.......ами  защо да е трудно да се откажат цигарите-една сутрин се събудих и си казах, защо да давам пари за цигари , а не да си направя касичка и да си отделям парите, които харча за цигари в нея.......и такааааав края на всеки месец си купувах някакъв сладурски тоалет, или парфюм ,защото пушех Давидов и в касичката се събираше солидна сума. Ми съвсем сериозно заявявам, че нито ден не съм страдала за цигара, макар, че аз съм единствената непушачка на работа и яко се пуши.
По отношение на отказването от алкохол-силният стрес помага.Сещам се за двама мои близки, с които се запознах доста слез като са се отказали от алкохола......Единият е бил шофьор и заради 100 грама коняк едва не е съсипал живота на сума свои колеги /малко е трагично за разказване/. Вече 27 години не само, че не пие, ами и като ме види с чаша вино  ме гледа с отвращение. Другият пък се влюбил в рускиня, която пиела много повече от него и бил направо погнусен от пиянските и изпълнения. Погледнал се с "чужди"очи, представил си как изглежда в очите на хората........вече 15 години не пие и като види някой с чаша започва да чете проповеди за вредата от алкохола........може да ви звучи смешно, но това са реални хора, които в наши дни са ми изключително близки и доста са ме разсмивали с алкохолните си истории 

Имаше наскоро една тема в друг форум за мъж, който имал тежка абстиненция, ама накрая някои от разбиращите, го обявиха за тежък пияч, но не и алкохолик. А самият той се определяше като алкохолно зависим, но не и като алкохолик. Имаше и една безумно дълга тема за това що е то алкохолик, в която едва ли не се казваше, че алкохолик и алкохол нямат почти нищо общо. Накрая се оказва, че алкохолик е някакво много сложно имагинерно понятие. Нещо като не били цигани, а роми, не били негри, а цветнокожи  Тотално объркване.
Не пуших девет месеца, докато бях бременна. Накрая всеки ден си мечтаех как ще родя и ще запаля една цигара. Пробвах и номера със събирането на пари, без никакъв ефект. Последно пробвах табекс и като ми се отвори един апетит, реших, че ще надебелея безумно и го спрях. Абе мога да ги спра, ама не искам. Това ми е целия проблем, не искам. То същата работа и с алкохола. Тези, които искат, намират начин. Тези, които не искат, нищо не може да ги накара. Иначе за стреса съм на същото мнение, действа. Но при някои за много кратко. Наслушах се на истории как след тежък запой, натворили ги едни златни, ходят като припикано мушкато и казват колко голям проблем имат с алкохола. Но само след седмица вече съвсем искрено тръбят, че те не са алкохолици и нямат грам проблем. И така до следващия цикъл.

Да като се замисля при моите познати иде реч за воля, защото и двамата не консумират месо /спрели са го почти веднага след алкохола/, занимават се със разни спортове-единият е йога, а другият не минава и ден без фитнес........примерно на мен винаги ми се прияждат забранени неща, дето ми се отразяват зле на телесата, но и нямам воля да не поглеждам към изкушения........та в този ред на мисли съм убедена, че алкохолизмът е лечим, но както казваш ,трябва въпросният човек да иска. Ако ти си поставила ултиматум на мъжа си, че ще го напуснеш, явно много държи на семейството ви, щом това му е подействало като стимул. Една изключително добра мотивация винаги върши работа. Така, че дори не си помисляй, че може пак да пропие.....

О не, никога не съм му поставяла ултиматум аз или алкохола. Напълно безсмислено щеше да е. Направи го само и единствено, заради себе си, защото не искаше да продължава да живее по този начин и в ада, в който се намираше. Той самият каза, че си е мислил тогава "Не искам да си отида от този свят така безславно. Като ще се мре, да се мре, ама поне да е по по-достоен начин".
Аз единствено му помогнах за начина, по който да го направи, защото след 6-7-ия безуспешен опит да спре, стискайки просто зъби, стана пределно ясно, че не може да се справи сам.
Не живея със страха, че може пак да се пропие. Напълно възможно си е. Засега не бил измислен начин за лекуване на зависимостта и той ще си остане алкохолик до края на живота си, дори и да не помирише алкохол. Но мен това не ме притеснява. Ако се случи, ще се случи, тогава ще се справям със ситуацията. Ама то може и една камара други неща да се случат, че и по-лоши. Няма никакъв смисъл да ги мисля предварително.

О, недей така. По тази логика хората, които са успели да преборят рака трябва цял живот да бъдат с нагласата, че са обречени. Надявам се тези думи да не ги казваш пред него, защото ,обикновено хората с лабилна психика се подават на зависимости и едни такива думи биха му подействали доста демотивиращо. Убедена съм, че не ти е било лесно, но сам е взел такова мъдро решение няма причина да ти се прокрадват подобни мисли. И сега какво, при положение, че се коментира ,че алкохолизмът е наследствен /нещо в, което аз категорично не вярвам/ остава да си мислиш и други неща.
Майка ми винаги е с черни мисли напред и каквото си помисли това и става,независимо, че винаги мърморя по този въпрос. Аз също си имам множество страхове и притеснения, но при всяка негативна мисъл, веднага се насочвам към нещо друго, за да я прогоня.

Да бе, да, лабилна психика, друг път!    Просто са много добри манипулатори и искат всички около тях да ги мислят за лабилни, нежни, крехки души. И все се намира кой да им се върже. Манипулативност плюс завишени дози егоизъм и егоцентризъм, ей това е типичния алкохолик.
Що се отнася за алкохолик до гроб и че във всеки момент може да се запие, не са мои думи. Това е едно от първите неща, което научават в АА.

Малеееееееееее направо си безпощадна към горките хора  . Имай милост.......

В името на алкохолиците, ако ти имаш някой алкохолик в живота, зарежи го и бягай далече. Очевидно си негодна да се занимаваш с този вид хора, така че, моля те, дай им шанс, като опиташ да стоиш далеееече от тях.
Или с едно изречение - бъди си селска пръчка, ама в компанията на трезвеници.

Близките на алкохолиците са ми много по-интересни от самите алкохолици. Как в опитите си да им помогнат, реално много често им вредят...