за да се спре трябва да се случи нещо много сериозно,което да го стресне-например да се обърне с колата по таван,както един познат и да си даде сметка какво се случва.По-добрият вариант-ако може да си го позволите-направете едномесечен преход по дължината на Стара планина-само двамата,само пеша -от сръбската граница до Черно море.С раница,с палатка и разбира се никакво пиене.Хем ще свалите 7-8 кила,хем може да се реши проблема с пиенето. Все пак не мога да знам колко силна е зависимостта,но ми се струва също,че да се запали много силно с някакво хоби също е вариант.Така че,да му гълта 3-4 часа на ден,докато се занимава с него,но това време да му е интересно и приятно. Ако все пак нещата са много по-сериозни и са поставени вече на друго ниво-съжалявам.
- Публикувана: 2 окт. 2014, 23:48 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2024, 15:07 ч.
Как да му помогна да спре да пие?
Да бе, да, лабилна психика, друг път! 
Просто са много добри манипулатори и искат всички около тях да ги мислят за лабилни, нежни, крехки души. И все се намира кой да им се върже. Манипулативност плюс завишени дози егоизъм и егоцентризъм, ей това е типичния алкохолик.
Що се отнася за алкохолик до гроб и че във всеки момент може да се запие, не са мои думи. Това е едно от първите неща, което научават в АА.
Просто са много добри манипулатори и искат всички около тях да ги мислят за лабилни, нежни, крехки души. И все се намира кой да им се върже. Манипулативност плюс завишени дози егоизъм и егоцентризъм, ей това е типичния алкохолик.Що се отнася за алкохолик до гроб и че във всеки момент може да се запие, не са мои думи. Това е едно от първите неща, което научават в АА.
Или с едно изречение - бъди си селска пръчка, ама в компанията на трезвеници.
шрайер, много лично го даваш. Момичето го е написало в прав текст без да го захаросва.
Такива са в крайна сметка и не е зле да е ясно и на другите, които тепърва им предстои да си отглеждат алкохолик. Всеки си решава сам как да постъпи.
Алкохолиците не са Богове, на които трябва да им се принасят жертви ( макар и да им се ще ), нормални хора са си
и си носят отговорност за действията, точно колкото и близките им, приятелите им и всички, дето си имат проблеми, но не се наливат с водка до припадък (макар и да не им се ще да е така ).
Тази, която го е написала това, е май една от малкото пишещи тук, която може да се похвали с това, че са се справили с проблема на домашния любимец за момента.
Така че, може пък и да е права и да вземем да попрочетем, А? преди «В името на алкохолиците» да я анатемосваме и отлъчваме от църквата и да я пращаме в провинцията
schreier, колко мислиш, че ще ти издържат нервичките да се грижиш за него, да поемаш неговите отговорности, да го разбираш, да му намираш оправдания, да го съжаляваш, подкрепяш?! А за теб кой ще се погрижи?
ПП Прочетох ти темата за деменцията на баща му. Това е трябвало да бъде изцяло негова отговорност и решение, не твое. Но той не е искал да го направи. В крайна сметка той е разбит. Това не е крехка душа, а човек, който не желае да поеме собствената си отговорност. На него не му е важно кое е най-доброто за баща му, за теб, важно му е как той се чувства, а именно гузен - това е егоизма, за който говоря. На него му се иска да не му се налага да взима такива трудни решения, живота да не е такъв гаден, да бъде такъв, какъвто на него му харесва - това е егоцентризма, за който говоря. А манипулацията се състои в това да те накара да мислиш, че е крехка душа и единствено, заради това не може да вземе такова решение. Ма той страда, как изобщо някой го кара да прави такива трудни избори. И целия кошмар е в неговата глава. Но този кошмар повлича и хората около него.
ПП Прочетох ти темата за деменцията на баща му. Това е трябвало да бъде изцяло негова отговорност и решение, не твое. Но той не е искал да го направи. В крайна сметка той е разбит. Това не е крехка душа, а човек, който не желае да поеме собствената си отговорност. На него не му е важно кое е най-доброто за баща му, за теб, важно му е как той се чувства, а именно гузен - това е егоизма, за който говоря. На него му се иска да не му се налага да взима такива трудни решения, живота да не е такъв гаден, да бъде такъв, какъвто на него му харесва - това е егоцентризма, за който говоря. А манипулацията се състои в това да те накара да мислиш, че е крехка душа и единствено, заради това не може да вземе такова решение. Ма той страда, как изобщо някой го кара да прави такива трудни избори. И целия кошмар е в неговата глава. Но този кошмар повлича и хората около него.
Да, за това съм съгласна. Никой не стига до алкохолизъм от крепко психическо здраве и безмерно щастие. Но те са си нормални хора със същия потенциал и възможности като останалите, само дето не са се научили да ги използват. Имат си някакви грешки в мисленето, които ги карат да бягат в алкохола. А като прибавиш и въздействието на алкохола върху мисленето им, и става още по-голямо мазало. Справят ли се със собствените си бъгове, няма да имат нужда да бягат от реалността. Ще им остане само физическата зависимост, която доколкото знам, ако не се подхранва с алкохол, не им създава особени проблеми.
schreier, колко мислиш, че ще ти издържат нервичките да се грижиш за него, да поемаш неговите отговорности, да го разбираш, да му намираш оправдания, да го съжаляваш, подкрепяш?! А за теб кой ще се погрижи?
ПП Прочетох ти темата за деменцията на баща му. Това е трябвало да бъде изцяло негова отговорност и решение, не твое. Но той не е искал да го направи. В крайна сметка той е разбит. Това не е крехка душа, а човек, който не желае да поеме собствената си отговорност. На него не му е важно кое е най-доброто за баща му, за теб, важно му е как той се чувства, а именно гузен - това е егоизма, за който говоря. На него му се иска да не му се налага да взима такива трудни решения, живота да не е такъв гаден, да бъде такъв, какъвто на него му харесва - това е егоцентризма, за който говоря. А манипулацията се състои в това да те накара да мислиш, че е крехка душа и единствено, заради това не може да вземе такова решение. Ма той страда, как изобщо някой го кара да прави такива трудни избори. И целия кошмар е в неговата глава. Но този кошмар повлича и хората около него.
ПП Прочетох ти темата за деменцията на баща му. Това е трябвало да бъде изцяло негова отговорност и решение, не твое. Но той не е искал да го направи. В крайна сметка той е разбит. Това не е крехка душа, а човек, който не желае да поеме собствената си отговорност. На него не му е важно кое е най-доброто за баща му, за теб, важно му е как той се чувства, а именно гузен - това е егоизма, за който говоря. На него му се иска да не му се налага да взима такива трудни решения, живота да не е такъв гаден, да бъде такъв, какъвто на него му харесва - това е егоцентризма, за който говоря. А манипулацията се състои в това да те накара да мислиш, че е крехка душа и единствено, заради това не може да вземе такова решение. Ма той страда, как изобщо някой го кара да прави такива трудни избори. И целия кошмар е в неговата глава. Но този кошмар повлича и хората около него.
Аз зная с кого живея от 1990 година насам.
Зная от собствен опит, че някой може тотално да сдаде багажа, когато му се налага да вземе трудни решения или е поставен в неочаквана ситуация.
Говорим за човека, който ми правеше войници от сандвичи, за да се храня все пак, когато на 41 изгубих майка си за 8 минути.
Аз се изправих, защото той беше до мен.
Сега е мой ред да изправям падналия.
Лелката със синята коса в брачното рече, че така трябва.
Чувството на благодарност към някого /освен любов и привързаност/, е много хубаво, но, може да бъде и лошо за самия теб в генерален план. Особено, когато става въпрос за пристрастеност към алкохола, защото алкохола лека-полека разрушава съществуващата личност, променя характера ѝ, променя взаимоотношенията между двамата, за съжаление към лошо...
Чувството на благодарност към някого /освен любов и привързаност/, е много хубаво, но, може да бъде и лошо за самия теб в генерален план. Особено, когато става въпрос за пристрастеност към алкохола, защото алкохола лека-полека разрушава съществуващата личност, променя характера ѝ, променя взаимоотношенията между двамата, за съжаление към лошо...
Аз не мога да съдя. Мога да подкрепям.
Много неща могат да ни се случат в живота, и примери за различни хора и различни ситуации, също са много. И, да, всеки може да се вкара в някакъв филм - пристрастие, увлечение, друга емоция.... И, да, в името на много неща, подкрепяш, говориш, даваш съвети.... Но, идва един момент /или може да дойде, или трябва да дойде/, когато трябва да проработи инстикта за самосъхранение, и както казва Шаляляля - "не съм му майка" /надявам се да съм схванала контекста/... А, аз бих допълнила - "спасението на давещия се е в неговите собствени ръце" /беше нещо такова/. Според мен, няма човек, средно интелигентен, пристрастен към алкохола /много широко понятие, породено от различни, уж обективни причини, с различни проявления/, който на трезво да не осъзнава пристрастеността си и реакциите си в моменти на алкохолно опиянение.
Алкохолизма е болест. Има три аспекта на проява.
1. Физическата жажда за още алкохол. Алкохоликът не може да контролира изпитото количество, когато започне да пие. Физическа жажда, която не подлежи на умствен контрол.
2. Психическата обсесия на първата чаша. Липса на ефективна умствена защита. Всеки един човек се учи да не пипа, когато котлонът е зачервен. Истинският алкохолик вижда аленият котлон, сваля си гащите и спокойно сяда върху него. Сяда с идеята, че този път няма да е като другият път. Разумът не действа срещу алкохолът. Това е при истинският алкохолик.
3. Духовно проявление на болестта. Душевна разлика. Тази душевна разлика за мен е най-голямото доказателство за това що е алкохолизъм. Душевната разлика е очевидна и се проявява в начинът на живот. Ето я най-добрата дефиниция за душевната страна на болестта алкохолизъм:
„Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора “.
Та сега ако погледна горните три точки заключавам , че първите две могат да бъдат избегнати чисто физически. Третата обаче ще си я носи където и да отиде алкохолика и на северният полюс и в джунглата. Точно когато спре алкохолика да пие лъсва точка трета и цялото му недоволство, неприемане на живота такъв какъвто е, цялата раздразнителност, всички страхове било те основателни или неоснователни изплуват и т.н. Все нещо ще се намери дето да го накара да завърти отново точка едно и две. И няма спиране. Пак токсикологии, лудници и т.н.
Един познат казваше, че всички алкохолици свършват в затвора, лудницата или гробищата. За съжаление това е истината.
Това което може да се направи е да се променят нещата по точка три. Първите две никой не ги е променил. Защо ли? Ами ако не се прояви точка три не смятате ли, че няма да се проявят точка едно и две. Та там е заровено кучето. С две думи всичко идва от главата на човека и това означава човек да си оправи главата. Начини много, но те са за хората, които искат да направят нещо за себе си. Примери от живота за хора които са се измъкнали много. Единственото и първо желание е алкохолика да пожелае да спре да пие. Около 95% от алкохолиците не искат да спрат да пият. Не говоря за празните обещания които дава алкохолика след поредната простотия, която е сътворил. Точно тогава алкохолика дава всички обещания само и само да му се размине. А в това време си мисли как да си пийне за да си махне вината за стореното от собствената си глава. Ами който иска да спре да пие си има начини замъква се в Анонимни алкохолици и пробва програмата им, някои методи при които се ползват психологически подходи при които се търси емоционална пренастройка също работят.
Сега за съзависимите. Те са по-страшно бедствие и от самия алкохол за алкохолика. Като се започне от това да измислят всякакви начини за справяне с алкохолизма и се стигне до убийственото дундуркане. В почти всички случаи съзависимите убиват алкохолика по-бързо от алкохола.
Давам един действителен пример. Един алкохолик по време на запой пада и си чупи ръката. Естествено не спира да пие и си стои така около седмица. Ръката му започва да зараства, но не може да я движи както преди. Обаче за него това не е проблем, продължава да се налива. Майка му го намира и решава на своя глава да предприеме действия за да оправи синчето. Под синче разбирайте голям мъж на 35 години. Урежда да го оперират, за да му оправят ръката. Обаче младежа не може да спре да пие, пие и в болницата и започват всички след запойни симптоми. И лекарите отвратени искат да го изхвърлят от болницата. Майката не се отказва и търси решение само как да се оперира синът и. Тя не вижда проблема с алкохола. Много хора говориха с тази жена, но тя си държи на своето. Не операция. Никакъв здрав разум той младежа дава признаци на делириум тременс тя иска да го оперират. Лудост.
Та вечното дундуркане на алкохолика, покриването му след като е сгафил, не е отишъл на работа заради запой, лъжене за здравословното му състояние, поправяне на вредите които е причинил докато е бил пиян са неща които вредят. Какво ли си мисли алкохолика. Ами и този път ми се размина има кой да се грижи за мен, защо да спирам да пия. Какво основание има да спре един алкохолик докато го носят на ръце. Никакво. И какво става близките му започват да се обвиняват, че не правят нещо добре и започват да се стараят повече и става още по лошо. Все едно да се напия да направя някоя простотия и да започнат да се грижат по добре за мен. Ами аз ще се напия още по-лошо.
Затова алкохолика трябва да бъде оставен. Ако поиска да си спасява задника може да го направи, ако самият той не иска и Господ не може да го накара.
1. Физическата жажда за още алкохол. Алкохоликът не може да контролира изпитото количество, когато започне да пие. Физическа жажда, която не подлежи на умствен контрол.
2. Психическата обсесия на първата чаша. Липса на ефективна умствена защита. Всеки един човек се учи да не пипа, когато котлонът е зачервен. Истинският алкохолик вижда аленият котлон, сваля си гащите и спокойно сяда върху него. Сяда с идеята, че този път няма да е като другият път. Разумът не действа срещу алкохолът. Това е при истинският алкохолик.
3. Духовно проявление на болестта. Душевна разлика. Тази душевна разлика за мен е най-голямото доказателство за това що е алкохолизъм. Душевната разлика е очевидна и се проявява в начинът на живот. Ето я най-добрата дефиниция за душевната страна на болестта алкохолизъм:
„Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора “.
Та сега ако погледна горните три точки заключавам , че първите две могат да бъдат избегнати чисто физически. Третата обаче ще си я носи където и да отиде алкохолика и на северният полюс и в джунглата. Точно когато спре алкохолика да пие лъсва точка трета и цялото му недоволство, неприемане на живота такъв какъвто е, цялата раздразнителност, всички страхове било те основателни или неоснователни изплуват и т.н. Все нещо ще се намери дето да го накара да завърти отново точка едно и две. И няма спиране. Пак токсикологии, лудници и т.н.
Един познат казваше, че всички алкохолици свършват в затвора, лудницата или гробищата. За съжаление това е истината.
Това което може да се направи е да се променят нещата по точка три. Първите две никой не ги е променил. Защо ли? Ами ако не се прояви точка три не смятате ли, че няма да се проявят точка едно и две. Та там е заровено кучето. С две думи всичко идва от главата на човека и това означава човек да си оправи главата. Начини много, но те са за хората, които искат да направят нещо за себе си. Примери от живота за хора които са се измъкнали много. Единственото и първо желание е алкохолика да пожелае да спре да пие. Около 95% от алкохолиците не искат да спрат да пият. Не говоря за празните обещания които дава алкохолика след поредната простотия, която е сътворил. Точно тогава алкохолика дава всички обещания само и само да му се размине. А в това време си мисли как да си пийне за да си махне вината за стореното от собствената си глава. Ами който иска да спре да пие си има начини замъква се в Анонимни алкохолици и пробва програмата им, някои методи при които се ползват психологически подходи при които се търси емоционална пренастройка също работят.
Сега за съзависимите. Те са по-страшно бедствие и от самия алкохол за алкохолика. Като се започне от това да измислят всякакви начини за справяне с алкохолизма и се стигне до убийственото дундуркане. В почти всички случаи съзависимите убиват алкохолика по-бързо от алкохола.
Давам един действителен пример. Един алкохолик по време на запой пада и си чупи ръката. Естествено не спира да пие и си стои така около седмица. Ръката му започва да зараства, но не може да я движи както преди. Обаче за него това не е проблем, продължава да се налива. Майка му го намира и решава на своя глава да предприеме действия за да оправи синчето. Под синче разбирайте голям мъж на 35 години. Урежда да го оперират, за да му оправят ръката. Обаче младежа не може да спре да пие, пие и в болницата и започват всички след запойни симптоми. И лекарите отвратени искат да го изхвърлят от болницата. Майката не се отказва и търси решение само как да се оперира синът и. Тя не вижда проблема с алкохола. Много хора говориха с тази жена, но тя си държи на своето. Не операция. Никакъв здрав разум той младежа дава признаци на делириум тременс тя иска да го оперират. Лудост.
Та вечното дундуркане на алкохолика, покриването му след като е сгафил, не е отишъл на работа заради запой, лъжене за здравословното му състояние, поправяне на вредите които е причинил докато е бил пиян са неща които вредят. Какво ли си мисли алкохолика. Ами и този път ми се размина има кой да се грижи за мен, защо да спирам да пия. Какво основание има да спре един алкохолик докато го носят на ръце. Никакво. И какво става близките му започват да се обвиняват, че не правят нещо добре и започват да се стараят повече и става още по лошо. Все едно да се напия да направя някоя простотия и да започнат да се грижат по добре за мен. Ами аз ще се напия още по-лошо.
Затова алкохолика трябва да бъде оставен. Ако поиска да си спасява задника може да го направи, ако самият той не иска и Господ не може да го накара.
Какво значение има дали някой е алкохолик, зависим, пияч или каквото и да е определение?! Щом един човек е стигнал до спешното в тежко състояние заради алкохола, значи има много сериозен проблем именно с алкохола. А такъв сериозен проблем няма лесно решение. Искат се сериозни мерки.
Здравейте! Не знам вече към кого да се обърна и реших да се включа във форума.
Приятелят ми има проблем с алкохола. Пие само бира, но пие по цял ден. Рядко се напива, не прави проблеми, не буйства, не се заяжда и прочее. Състари се ужасно с това пиене, силно се притеснявам и за здравето му. Опитвах винаги деликатно да поставям въпроса, без да го нападам, търсех начини заедно да намерим решение, но точно тогава той избухва- което е още една типична черта на алкохолизма. След като не стана с добро му поставих ясни и категорични условия- или пиенето или нашето бъдеще, но това помага за ден два. Виждам как му треперят ръцете, когато не е пил цял ден, къса ми се сърцето- обичам го толкова много, искам да прекарам живота си с него, той е толкова мил, възпитан, умен и сърцат, но този проблем поставя огромна стена между нас... Дори да прекъсна връзката си с него ( което ще е най- болезненото нещо в живота ми), аз искам пак да му помогна. Не зная как. Мои роднини са имали същия проблем и изхода винаги е бил лош. Той ми е всичко, дайте ми съвет как да постъпя, родителите му само крещят по него и не опитват по никакъв начин да му помогнат, а само усложняват проблема, сама трябва да се справя, а вече не виждам как.
Приятелят ми има проблем с алкохола. Пие само бира, но пие по цял ден. Рядко се напива, не прави проблеми, не буйства, не се заяжда и прочее. Състари се ужасно с това пиене, силно се притеснявам и за здравето му. Опитвах винаги деликатно да поставям въпроса, без да го нападам, търсех начини заедно да намерим решение, но точно тогава той избухва- което е още една типична черта на алкохолизма. След като не стана с добро му поставих ясни и категорични условия- или пиенето или нашето бъдеще, но това помага за ден два. Виждам как му треперят ръцете, когато не е пил цял ден, къса ми се сърцето- обичам го толкова много, искам да прекарам живота си с него, той е толкова мил, възпитан, умен и сърцат, но този проблем поставя огромна стена между нас... Дори да прекъсна връзката си с него ( което ще е най- болезненото нещо в живота ми), аз искам пак да му помогна. Не зная как. Мои роднини са имали същия проблем и изхода винаги е бил лош. Той ми е всичко, дайте ми съвет как да постъпя, родителите му само крещят по него и не опитват по никакъв начин да му помогнат, а само усложняват проблема, сама трябва да се справя, а вече не виждам как.
Препоръчани теми