Как да му помогна да спре да пие?

Виждам, че голяма част от хората не знаят за какво става въпрос. Алкохолизмът е болест, официално призната за такава. За справка МКБ 10 - Международна статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето.
Има голяма разлика между тежък пияч и алкохолик. Тежкият пияч пие много, но може да спре, ако пожелае, той не е алкохолик. Докато алкохоликът НЕ може да контролира пиенето си, защото не е в състояние да се въздържа дори когато го желае, организмът му е зависим от алкохола. Един човек може да се налива години наред с големи количества алкохол и никога да не стане алкохолик, а при други е достатъчна и една чашка, за да им се случи това. Зависи от психиката и най-вече от начина, по който организмът на човека обработва алкохола. Има тийнеджъри, които са вече завършени алкохолици. Аз не познавам възрастен човек, който да не е пробвал алкохол. Вероятно има, но при обществаната нагласа, че алкохолът е задължителна част от менюто, рядко се срещат. Много хора просто имат невероятния късмет тялото им да обработва алкохола по безопасен начин, но никой не е застрахован.
Избягвам да давам съвети зарежи го или помогни му, освен в случаите, когато алкохоликът е агресивен. Коварността на тази болест са самозаблудите. Те последни разбират, че са алкохолици. Не могат да се справят сами, не осъзнават, че имат сериозен проблем, мозъкът им всячески се опитва да докаже, че не са алкохолици и могат да спрат, когато пожелаят. И имат огромна нужда от помощ. Всеки заслужава шанса да му се помогне. Но от друга страна съм много против, някой да се вкара в ада доброволно, да се опитва да спаси някого, който не иска да си помогне сам и да съсипва и собствения си живот. А да създаваш тепърва семейство и деца с човек, който не е осъзнал, не си признава, че е алкохолик и не прави нищо, за да се измъкне от болестта, е безумие и неоправдан риск.

Глупости. Зависимостта не е доброволен избор. Трудно е да се осъзнае проблема, но ако човекът се усети, вече може и да му се помогне. Най-лошото, което може да му се случи е да бъде изоставен. В случая зависи колко го обича отсрещния. Ако не го обича - ами да си ходи...

Ужасно ме е страх, че мъжа ми може да е или да стане алкохолик .Имаше строителна фирма, той също работеше там и покрай работниците си, биричка, по две трии така преди година закри фирмата, остана без работа с този на обяд с онзи следобяд по бира .............. Сега започна хубава работа не пие по цял ден , но като се прибере ведна га се захваща за бира или нещо твърдо, количествата  са  50-100 гр, 2-3 чаши бира, уикенда също на обяд ракийка, вечер чаша вине , две. уЖасно ме е страх, че има проблем с алкохола и че няма да може да спре, ще съсипе всичко хубаво което имаме, ще излага децата, ще стане алкохолик .................. Постоянно го тормозя с мойте страхове, не че не ми е дал повод за да се чувствам така. За алкохолизъм ли става въпрос или за битово пиене, аз ли прекалявам .......или имаме проблем. Може би постепенно пиенето вечер ще ограничи, след като успя по цял ден докато е на работа да не докосва пиене. . Аз не пия изобщо и това още повече ме притеснява.

Ако количествата са такива, каквито ги описваш, не мисля, че има проблем.

Луда Мара, , дано си права, понеже аз не пия и неговото ми се струва притеснително.

Проблемът не е толкова в количествата. Човек може да пие повечко и да не е алкохолик, както и обратното - алкохолик, който се отрязва от 1 бира.
Въпросът е как му действа алкохолът - напива ли се, какво прави, след като се напие, как се държи, ако не пие...
Има разлика между "мога да пия, мога и да не пия" и "не мога без да пия".

След като вече е станал зависим, да, не е негов избор. Аз имах предвид, когато започва да посяга към чашката и да търси нейната помощ. Едва ли има човек, който не е срещал пияници в живота си и не е видял до какво води редовната употреба на алкохол.

шаляляля , много добре знам, че го водят болест. И това ме е възмущавало открай време. Цял живот се налива като свиня, че накрая и ЕР на ТЕЛК му дадат, че и с пенсия го уредят. Както казах, ненавиждам пияници, грам не ми е жал за хора, които сами са провалили живота си. Затова ме извинете за крайното мнение, но твърдо стоя зад него.

E, като почнете да се втелявате и да пишете щуротии
Тези количества са нищо, съвсем нормални са, щом може с тях да се задоволи и не прекалява си е ОК.
Това че ти не пиеш, не те оправдава да му вгорчаваш живота на човека с постоянно мрънкане. Алкохола си е един релакс, щом може да си го позволи...
Няма страшно, споко, не е алкохолик, нито ще стане

Нещата не са за подценяване, че има проблем с алкохола има, самия факт, че като се прибере, веднага се хваща за нещо, през уикенда, ако седнем да обядваме се поръчва ракия или по обяд се почва с бира, не са съвсем ок нещата и лесно могат да излязат извън контрол.
Точно това че релаксира с алкохол и като има проблем пак там търси опора не ми харесва.

Ами започни и ти да "релаксираш" с алкохол, надали ще му хареса. И аз не одобрявам ежедневното пиене, но моето отношение към любителите на чашката вече го изказах. Не съм против да пийнат с компания, но всичко да е с мярка. Пияните хора ме отвращават.

Аз не зная разликата между алкохолик и просто пияч, но това, че един човек се нуждае всекидневно от алкохол и си търси дозата като имане, за да релаксира, забрави или просто да заспи, не ми говори като да не е налице вече проблем. Според мен е показателно и това, дали човек може да издържи без алкохол 1-2 дни, седмица дори, ако не може то според представите ми вече е в графата "алкохолик".

Момичето което пусна темата мисля, че питаше с какво може да му помогне за да спре да пие. След като пита това, значи още не е стигнала до прозрението да го остави да се носи по течението, а тя да се спасява по сухото. Това тя си го решава, и за да го реши е по добре да знае с какво си има работа. Това си е нейната пътека и тя сама трябва да си я извърви.
Не казвам, че алкохолно зависимия човек е особено приятно нещо, напротив, но продължението на твоята мисъл Dara88, а и на повечето писания тука, е всички злоупотребяващи с алкохол да ги пратим в лагер, за да не ни пречат на прекрасния праведен безалкохолен живот. В тоя дух мога да добавя и давай в съседния лагер да приютим и всички с наднормено тегло, щото не могат да си контролират апетита и загрозяват пейзажа и така нататък….
Има известна разлика между  пияница и алкохолно зависим. Единият съзнателно унищожава и себе си, и близките си, другият дори и да го осъзнава, не може да направи нещо срещу това, защото физиологията манипулира съзнанието му. Разликата може и да не е голяма, но я има. Вярно е и че крайният резултат е еднакво неприятен и в двата случая.
Всеки си има глава на рамената и си преценява сам за себе си. Начини за справяне с проблема има, перспективите за някакъв успех не са големи, но и тях ги има. Информация също има достатъчно. Мисля обаче, че лозунги от сорта на / Разкарай го тоя Боклук и си живей живота / или пък / Ако го обичаш достатъчно ще направиш всичко за него / на никой не помагат. Значи ли да обичаш някого, да мразиш себе си?
Моето мнение е също, след като нямат деца и не са се оплели достатъчно още с въпросния момък,  да си потърси някой, с който няма да си докара страхова невроза до края на живота си и няма да трепери детето им да не се пропие и то. Ама това си е моето мнение. Тя си решава сама в края на краищата и по горе са и пуснали няколко доста полезни линка и мнения.

Без да е заяждане,но имала ли си близък,роднина с такъв проблем. Защото ми звучиш като само на теория какво да се прави.Практиката е съвсем друга,голата истина - те сами трябва да поискат да спрат,а какво ще е достатъчно силен стимул да го направят - си е истинско тото.
Те са такива до гроб и до тогава трябва да се борят с проблема си,т.е да не близват,защото за секунди се връщат там, където са били спряли.

 

Да уточня, че се боря с 15 излишни килца. Не се понасям така и знам, че сама съм си виновна. Зависима съм от храната, но не очаквам никой да ми съчувства. Единствено предлагам преяждането да го обявят за болест, да мина на ТЕЛК, да ми отпуснат пенсия и повече да не ме мислят.  Сама си слагам в устата и е нагло да рИва, че съм дебела и не се понасям така, но не ми е лесно да се откажа от храната. Дебелите наистина не са приятна за окото гледка, но поне не пречат на околните. А пияниците не само, че смърдят на джибре, но често са и агресивни, някои не контролират физиологичните си нужди, търкалят се по улиците, други шофират в това състояние и погубват човешки животи... Та, да, идеята за лагер много ми харесва. Ако трябва и аз ще отида в съседният.