твоето мнение, че няма нито един съгласен с мен, просто не е вярно.
Защото ако се зачетеш назад теб определят, като от 18 век, назадничава, не вярват, че има хора които мислят така и т.н.
Цитирай, моля
- Публикувана: 13 окт. 2014, 12:32 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2014, 17:02 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 37
Цитирай едно мнение на някой който да е съгласен с теб. Едно единствено, но с цитат.
Защото ако се зачетеш назад теб определят, като от 18 век, назадничава, не вярват, че има хора които мислят така и т.н.
Цитирай, моля
твоето мнение, че няма нито един съгласен с мен, просто не е вярно.
Защото ако се зачетеш назад теб определят, като от 18 век, назадничава, не вярват, че има хора които мислят така и т.н.
Цитирай, моля
Тези, които са съгласни с мен, не ги четем в тази тема (но има и такива - примерно Фло е съгласна с мен, а има и други, които са съгласни - ти си ги прочети сама назад, не са толкова малко, направи си този труд). Нали се сещаш, че снахите, които четем тук и които се оплакват, се оплакват точно на база на тезата (визирам тази за имената), която аз защитавам - че има подобни традиции - и която явно изповядват....свекърите им. Не забравяй, че тук четеш само едната страна. Поне аз не зная тук да пишат едновременно снаха и свекърва от едно семейство.
В разрез с традициите мъжа ми избра името на детето.
А традицията както казах разказана ми от баба ми е била кръстника да дава името. Ако той реши то да е на свекъра това е било,ако реши да е друго пак така и никой от свекъра и свекървата не си е позволявал да оспорва това. Баба все разправя защо на дядо ми сестра му по паспорт беше с едно име пък всички и викаха по друг начин. Кръстника и дал името на свекървата, но когато са я записвали в службите майка и е била сама и е съкратила името та така на дядо ми сестра му е живяла 30-40 години с две имена
Та колкото и някои хора да не вярват и през 20-те години на миналия век се е случвало жена да се противопостави на цялата си фамилия 
Скрит текст:
Питай него...едва ли някой тук може да ти даде отговор на този въпрос.Ами никой не може да ме накара да кръстя детето си Динко/Динка (примерно, нека никой не се обижда, просто това ми хрумна), защото така трябвало и така се правело. Ако съпругът (!!!) ми предложи да е кръстено на баща му/майка му... бихме помислили, обсъдили варианти, но да ми каже някой, че трябва да се казва еди-как-си, само защото така трябва и така се правело... ами не става. Разбирам традицията, но света се движи по-бързо от традициите и някои от тях остават в миналото. Така е устроен света.
ПС Въпреки че все още не мислим за дете, сме обсъждали как биха се казвали бъдещите ни деца. Той иска да има поне едно на дядо му и аз съм абсолютно ОК с този факт, има си неговите причини и аз ги разбира, но няма да дам да го кръстят дословно. Тогава пак ли ще съм "зла и лоша" и ще ме напусне ли?
ПС Въпреки че все още не мислим за дете, сме обсъждали как биха се казвали бъдещите ни деца. Той иска да има поне едно на дядо му и аз съм абсолютно ОК с този факт, има си неговите причини и аз ги разбира, но няма да дам да го кръстят дословно. Тогава пак ли ще съм "зла и лоша" и ще ме напусне ли?
[/quote]
Ами... няма да ме остави, защото е мъж на място, който ще уважи И моето мнение по този въпрос. Пък и не само по този, уважава мнението ми за всеки казус, който ме засяга. Знам, че има традиция да се кръщават деца на баби и дядовци, но това не означава, че трябва да бъде стриктно спазвана, защото някои имена най-малкото звучат смешно в днешно време, да не говорим за случаите, когато името не харесва на никого от родителите. Доколкото разбрах, Popule твърди, че не уважаваме мъжете си, защото не искаме да дадем на децата си имената на техните родители. (дано не съм разбрала правилно). Ми аз значи хич не го уважавам моЙтО мъж, 'щото даже не ми беше първия.
В този век подобно мислене ми се струва странно, когато е изразено от жена, която по моите наблюдения е интелигентна. (не пиша много, но чета).
Един лек пример пак от мен по повод възникналата дискусия.
Та кой прав, кой крив всеки да си направи изводите за правата за децата на свекърите. На мен ми е много добър урок как да не се държа с чуждото дете и как да не отчуждавам своето
Скрит текст:
Който трябваше го прочете!
Който трябваше го прочете!
Та кой прав, кой крив всеки да си направи изводите за правата за децата на свекърите. На мен ми е много добър урок как да не се държа с чуждото дете и как да не отчуждавам своето
Излиза, че цялата биология е на криво, а аз колко време я уча... Мислех си, че рода се запазва с предадената генетична информация в поколението, а то какво било!? Важното било на кого ще се кръсти детето и дали е XX или XY.
Аз не съм кръстена на свекърви и всякакви подобни, но силно приличам на баба ми по бащина линия. Същата коса, същите очи, телосложението ми е сходно на нейното, когато е била млада. Но всичко това не сгрява явно бабино сърце, защото името е друго нещо.
Аз не съм кръстена на свекърви и всякакви подобни, но силно приличам на баба ми по бащина линия. Същата коса, същите очи, телосложението ми е сходно на нейното, когато е била млада. Но всичко това не сгрява явно бабино сърце, защото името е друго нещо.
Както и във всака друга тема, тук всеки изказва мнение , съгласно собствения си опит, преживявания и възпитание. Едно обаче ме потриса-как никой не приема, че може да има и друго виждане, опит, възпитание. И как всеки решава, че неговото е най-правилното 
Приемете, че и другият има своя си опит и причина да изгражда мирогледа си така и ще видите, че светът е толкова шарен и че хората колкото са еднакви, толкова са и различни, но са все хора, все човеци. И ще добавите нова гледна точка, ще обогатите собствения си опит и мироглед.
Приемете, че и другият има своя си опит и причина да изгражда мирогледа си така и ще видите, че светът е толкова шарен и че хората колкото са еднакви, толкова са и различни, но са все хора, все човеци. И ще добавите нова гледна точка, ще обогатите собствения си опит и мироглед. 
Както и във всака друга тема, тук всеки изказва мнение , съгласно собствения си опит, преживявания и възпитание. Едно обаче ме потриса-как никой не приема, че може да има и друго виждане, опит, възпитание. И как всеки решава, че неговото е най-правилното Приемете, че и другият има своя си опит и причина да изгражда мирогледа си така и ще видите, че светът е толкова шарен и че хората колкото са еднакви, толкова са и различни, но са все хора, все човеци. И ще добавите нова гледна точка, ще обогатите собствения си опит и мироглед.
Приемете, че и другият има своя си опит и причина да изгражда мирогледа си така и ще видите, че светът е толкова шарен и че хората колкото са еднакви, толкова са и различни, но са все хора, все човеци. И ще добавите нова гледна точка, ще обогатите собствения си опит и мироглед. Нали точно за това са повечето оплаквания? Че свекърите се опитват да наложат своето виждане, опит и възпитание върху друг, пълнолетен човек. В конкретния случай - своето виждане за име на дете, което не е тяхно дете, а внуче. В моя случай свекърът ми имаше наглостта да се опита да наложи своето виждане за традиция върху мен. Аз не съм се опитвала да му налагам каквото и да било. С право се потрисаш от подобно поведение. Не си само ти.
Цяла сутрин чета Популе,за това колко е важно да имаш внуче с твоето име ,за това каква гордост е едва ли не ,че са предпочели теб пред другите баба и дядо и т.н.И ми става мъчно,много.
Повечето от вас ме познават от години.Имам 2 деца кръстени на свекърите.Първото по желание,второто - по принуда.Отношенията ми с тях са нормални,при нас проблемен е ММ.Той много искаше да има син ,който да е кръстен по някакъв начин на баща му.Не защото харесва името или буквата,или идеята.А защото знае колко е важно това за старите.Горчилката съм я преглътнала,всичко съм забравила ,гледам всячески да не влияя на отношението на децата към тях.Знам ,че обичат внучетата,но ги виждат 2,3 пъти месечно за по няколко часа.Малкият още пищи от тях.Големият не дава да го гушкат,изобщо не ги чувства близки (за което ,аз подчертавам ,нямам вина). Сигурно е много жалко ,твоето продължение на рода да не те желае,да не те познава и да бяга от теб...Да се опитваш да купиш любовта на децата.
А моите родители ги виждат всеки ден ,забавляват се страхотно с децата,правят всички неща,за които имат търпение само баба и дядо,не са изпуснали нито един момент от живота им,всяка стъпка,дума,пакост...С ръка на сърцето бих казала ,че са неизменна част от света на децата ми!Това са пренебрегнатите баба и дядо,тези ,които са уж прецаканите.Я ,сега кажете ,кой е по-прецакан Този ,който наистина "има" внучета ,или онези ,които имат "имена" 
Повечето от вас ме познават от години.Имам 2 деца кръстени на свекърите.Първото по желание,второто - по принуда.Отношенията ми с тях са нормални,при нас проблемен е ММ.Той много искаше да има син ,който да е кръстен по някакъв начин на баща му.Не защото харесва името или буквата,или идеята.А защото знае колко е важно това за старите.Горчилката съм я преглътнала,всичко съм забравила ,гледам всячески да не влияя на отношението на децата към тях.Знам ,че обичат внучетата,но ги виждат 2,3 пъти месечно за по няколко часа.Малкият още пищи от тях.Големият не дава да го гушкат,изобщо не ги чувства близки (за което ,аз подчертавам ,нямам вина). Сигурно е много жалко ,твоето продължение на рода да не те желае,да не те познава и да бяга от теб...Да се опитваш да купиш любовта на децата.
А моите родители ги виждат всеки ден ,забавляват се страхотно с децата,правят всички неща,за които имат търпение само баба и дядо,не са изпуснали нито един момент от живота им,всяка стъпка,дума,пакост...С ръка на сърцето бих казала ,че са неизменна част от света на децата ми!Това са пренебрегнатите баба и дядо,тези ,които са уж прецаканите.Я ,сега кажете ,кой е по-прецакан
Този ,който наистина "има" внучета ,или онези ,които имат "имена" 