С какво ви дразнят свекървите- 37

Повярвай.

Я обясни, моля, какво по-точно те ужасява във възпитанието и вижданията на сина ми?

  Я кажи, Popule, защо те заряза бившият ти мъж? Коя от всички догми за щастлив семеен живот не спази?

Какво да обяснявам Popule? То всичко е ясно...
Твърдиш, че синът ти не е "нисък, дебел и грозен", а проекто снахата не е "зла"... следователно (ако е попил от твоите възгледи) той може да си изневерява, но няма да остави снахата. И според теб това е ОК за едно семейство?!

За повечето свекърви е важно снахата да не изневерява.  Синът, каквото и да направи, простено му е.  
Шегувам се.  

Отиде да работи в чужбина. Е те така ме заряза.


Къде по-точно съм твърдяла тези работи, че са ОК за едно семейство? Това, че не са ОК значи ли, че не се случват?
Синът ми е нисък, дебел и грозен и няма пари, а е и ЖЕНЕН. Така че, долу ръцете!

Не съм само аз значи. Тези традиции, дето Популе и други свекърви в темата (напр. Фло) ги цитират не знам откъде ги вадят. У наше село от 19 в. насам ги нЕма (за 18 не знам). То наше село е само на няколко километра от селото на бабата на Популе. Да кажеш, че само ние сме така, ама ето и семействата на свекърите у наше село са расли и то в по-централната му част, но и от тях не съм чула за тези традиции.
Например за избора на име. Както Ана2 писа до 20-те години на 20 в., кръстникът е избирал името, съобщавал го е на кръщането. Най-голямата чест е било да даде своето име (поверието е, че тези деца са късметлии). След това майките избират имената. Естествено, случва се да се избере името на свекър/свекърва. Но това става по желание, от уважение, да ги зарадват ако щете, но не и по задължение. И никога свекърите не са имали думата за избора на имената на внуците. В редките опити за съветване (вмешателство), синовете са ги отрязвали на секундата. Но ние така си ги възпитаваме - кавалери.    

Затова смятам, че всичко е до човека, а щита на традицията е само извинение за желанието да командват (кратко казано за нахалството).
ПП Кой изневерил е без значение. Традицията е ясна. Децата на законната снаха носят имената на свекърите. Извънбрачните деца на сина (ако ги има) нямат право на нищо - например на великото име, те са безродови според същите тези почтени свекърви. То излиза, че за свекървата са важни децата на снахата, а не на сина. Не задълбаваме в генетика и биология, защото и те не са традиционни. Яка логика. 

Баба ми не е родена в село. Сори, Биби.
Упс, да не се объркаш. Другата не е българка и пак не е родена в село.

Популе, разбрах те, ама ти не ме разбра. Баба ми е родена в същото голЕмо село, като твоята баба.
Упс, накрая ще вземе да се окажем и рода, та ще стане весело. Което всъщност е добре. Представи си, че станем свати - и селото и форумът ще ни се сторят тесни. 

Е и? Какво ми доказваш? Че няма традиции децата да се наричат на свекърите? 
Казах ти, напиши писмо на арменския поп, не отправяй тези си проблеми към мен.

Я да ми обясниш с какво точно обиждам с този пост. Просто отбелязах, че казваш нещо невярно. Фамилията да е името на дядото не е отменено. А това, че вече не е задължително, не съм коментирала, ти го коментираш

Точно това искам да кажа - няма традиция, която е вид задължение (налагане, вмешателство). Традицията е обич и кавалерство. Жените са съгласни бащиното и фамилно име да са от бащата, но избират собственото име на бебето. И о чудо, случва се снахите да изберат доброволно името на свекър/свекърва. И аз избрах за единственото си дете името на свекъра, защото - най-важното, видях щастието в очите на любимия при споменаването на тази възможност. При тях не е традиция и също бяха изненадани. А и свекър ми беше умен, готин, красив и харизматичен (не е хващан в изневяра). Обаче всички знаеха, че не харесвам традиционното галено име на женския вариант (не че е лошо, субективно не ми харесва), затова всички, включително и свекърите, казаха, че аз трябва да избера как ще я наричаме в 3-те семейства. Когато реших, на всички им хареса и досега я наричаме така. Просто е - при нас традицията е уважение и емпатия.

ПП За арменския поп - твоя воля, ако искаш пиши му. Ако не ти помогне - съди ме.

Ами никой не може да ме накара да кръстя детето си Динко/Динка (примерно, нека никой не се обижда, просто това ми хрумна), защото така трябвало и така се правело. Ако съпругът (!!!) ми предложи да е кръстено на баща му/майка му... бихме помислили, обсъдили варианти, но да ми каже някой, че трябва да се казва еди-как-си, само защото така трябва и така се правело... ами не става. Разбирам традицията, но света се движи по-бързо от традициите и някои от тях остават в миналото. Така е устроен света.
ПС Въпреки че все още не мислим за дете, сме обсъждали как биха се казвали бъдещите ни деца. Той иска да има поне едно на дядо му и аз съм абсолютно ОК с този факт, има си неговите причини и аз ги разбира, но няма да дам да го кръстят дословно. Тогава пак ли ще съм "зла и лоша" и ще ме напусне ли?

Питай него...едва ли някой тук може да ти даде отговор на този въпрос.

Единственото тук за разбиране е, че потвърждаваш робското си мислене относно мъжете. После се чудиш `що никой не те разбира 

Не очаквам всички да ме разбират. Точно обратното.