Голямото ми дете е кръстено на свекървата. Името си ми харесва, но когато беше малък исках да го гледа, защото аз трябваше да завърша образованието си, а тя не искаше и аз много се ядосвах на нея и съжалявах, че съм го кръстила на нея. Защото очаквах, тя да се радва на този факт и да го гледа.
За второто ми дете сама си избрах името. Всички ме питаха ама няма ли да е на майка ми, но аз твърдо смятам, че с името наследяваш и характера, а тя все грешки прави в живота и не искам и детето ми да е лузър като нея. Малко преди да родя ми се искаше да кръстя детото на гинеколога си защото беше много внимателен с мен и някак си ми се искадетето ми да стане успял човек като него, обаче мъжът ми нещо се разлюти на тая идея и категорично ми отказа. Така че остана с първоначалният вариант - на никой.
Разбира се съветът да подадеш молба е удачен и не е невъзможно да я уважат, зависи кой ще я разгледа и особено ако опишеш по сърцераздирателно обстоятелствата около натиска да избереш това име.
Ама ти не се трови толкова много - личи че си наранена, ама няма смисъл.