Очи, които не се виждат, се забравят

Зависи колко са се обичали "очите " !!

Не вярвам , сестра ми и мъжът й бяха разделени доста време - той в Германия , тя тук в България . Можеха само да си пишат или евентуално да си говорят само вечер по скайп , но не много тъй като той работеше на две места в началото ,а тя се засипваше с работа в офиса (да не мисли много за него) и съответно бяха смазани от умора. В последствие след доста време , около година сестра ми отиде при него , а от месец вече са щастливо женени. Всичко е до чувства , ако не са били истински преди раздялата , много ясно че хората ще се "забравят" .

Според мен зависи от етапа от отношенията, при който се налага това временно разделяне.
Една стабилна връзка мисля, че има добри шансове да устои на това изпитание, фокусирайки се върху временния му характер.  Решаваща също, според мен, а яснотата в отношенията, да знаеш кого чакаш да се върне.


Съгласна съм с това.

А може би мъжът просто не ги кефи достатъчно за повече от секс и от идеята, че е обвързан и няма да им увисне на врата с изплезен език и желание да си перат чорапите заедно, се въодушевяват повече.

На жени, които търсят вината в другите жени, по принцип най-често им изневеряват. Мъжът си знае, че накрая пак другите "к*чки дето им се е*е много готини" ще излязат виновни, той ще мине с малко мъмрене и така... Та тези същите мъже обикновено пък не стават за много повече от секс и неангажиращо приятно прекарване на време и от гледна точка на "к*чки"те е по-добре да са обвързани.  

Категорично вярвам.
Рано, късно, пътят е един.
Дори двойки, останали заедно, емоционално са се разделили.
Говоря за дълга раздяла, не няколко месеца.

Глупости. Това са отчаяните надежди на отчаяните жени без самочуствие. b^s го е написала много точно.
Като ги дрънкаш такива, мъжът (ти) си дава сметка, че изневери ли (ти), виновен няма да е той, а чуждата жена(кучката). Това си е живо подстрекаване към изневяра. 
Пък за такива, дето цял ден са хвърляли с лопата на строежа и пестят всеки лев да го пратят на семействата си-боб върлят кучките, да им развалят семействата

Въобще не визирам себе си , моя мъж и на луната да го пратя знам , че ще ми е верен.ставаше въпрос за колежка , която се тревожеше , че предлагат работа на мъжа и извън БГ и така се заприказвахме за други връзки на познати и как са се развили.пуснах темата с идеята да разбера как мислят и други хора по въпроса.Защо темата трябва да се свързана с автора?

А на случая с жената , която си живее докато мъжа и и робува тази същата си е съвсем със самочувствие даже повече от нормалното.а като си дойде мъжо и се прави на примерна домакиня.не знам сляп ли е  или просто не иска да види каква всъщност е жена му-използвачка.

Въпросът ми е принципен по темата, не е лично към теб, защото човек ако изневерява го прави и на стълбите пред входната врата, за да излиза на преден план като основна опасност.

Като се затвори вратата на спалнята, никой не знае какво става вътре. Отстрани сигурно и за мен е твърде вероятно да казват, че съм страшна използвачка, а и самочувствие никога не ми е липсвало - зависи от гледната точка  , също така парите, които изкарва мъжът ми са наши пари, не парите му.

Заради работата на съпруга ми, се наложи да живеем няколко години разделени - аз в БГ, той в Германия. Виждахме се на 3-4 месеца. В началото бяхме само гаджета, после се оженихме, роди ни се първото дете,  след 5 години и второто. Когато синът ми беше на 2 месеца, се приместих при него с децата. Вече 6 години живеем в Германия заедно и си имаме и трето дете. Така че за нас тази поговорка - не важи.

Най - вече зависи от чувствата и сериозността на връзката, но и от това колко често се виждат хората. Едно е да се виждат през 2-3 месеца, а друго е на годината 1 път за няколко дни.
Другото което е, че според мен, ако наистина много се обичат двамата, ще направят всичко възможно да са заедно.
Например той отива в Германия/София/другаде.. да работи, какъв е проблема след 2-3 месеца да отиде и тя там? Или пък той да откаже работата, макар и за малко повече пари? Трябват компромиси.
Не е живот това постоянно разделени. Едно е да отиде мъжа на рейс за няколко месеца, а после няколко месеца да е вкъщи, друго е постоянно да си живее и работи в Англия и да се виждат по Коледа само.
Еми жената не може ли да отиде в Англия при него? Или сакън, да не си загърби чудната професия в БГ, ама работата не е най - важна, семейството е преди всичко.

Относно изневярата - гаранция няма никаква, дали се виждат хората често или не.
И все пак чисто физически по 100 месеца без секс, не е готино!

Аз лично съм губила и приятелки поради разстояние, защото когато се виждаш с някой на годината 1 път за по 3 дена, еми не е същото, той не е наясно с теб и какво се случва, макар и чуването по скайп..

Моята най-близка приятелка , с която ставахме и лягахме заедно(на гости сме си ходели не друго  )
отиде в град на 20км.от нашия и след няколко месеца вече и по тела не се чувахме , сега и да излезем да пием кафе , като си дойде при техните няма за какво да си говорим , както едно време.липсва ми наистина.

Да, така се случва обикновено, отдалечават се хората, отчуждават се. Примерът с приятелката ти също е много показателен.
Смятам, че когато става въпрос за семейство, независимо със или без деца, щом като са заедно, трябва наистина да са заедно, а не единия да заминава някъде за дълго и да се очаква, че няма да се променят нещата.
Не разбирам хора, двойки, живеят с години разделен, защото мъжа, примерно работи в чужбина... Странното е, че за толкова време не намират начин да се съберат, явно ги задоволява такова положение. Ако човек има желание, винаги има начин, дори в началото да се е наложило единия да замине сам по някакви причини.

Майка ми има такава колежка - цял живот мъжа и е работил в чужбина, в Мексико по-точно. Чак като се пенсионира се прибра. Тя сама с двете си дъщери, че и свекърва си гледаше по едно време, преди това майка си. Доволна е, че сега мъжът ѝ получава много по-добра пенсия, отколкото ако  беше работил същото в бг. Тя не е искала да остава да живее в съответната страна, доколкото знам. Жената е по-скоро прагматик и вероятно е наясно, че през всичките тези години всеки си е имал живот.

Аз въобще не бих могла да живея така, много тежко понасях времето, когато преди години се налагаше за по месец в годината мъжа ми да заминава, за да се вижда с негови близки в чужбина.

Друг случай наоколо - познат зъболекар замина неотдавна, пак без жена си и детето си. Жена му доста бързо започна да фриволничи... явно ѝ липсва мъж, пък дали точно нейния, не е сигурно
Това е самата истина. Навъдила се е една порода, че и продължава да се размножава - като види халка на мъжката ръка, не само че не я спира, ами и още повече се настървява.
От злоба да развалят чуждото щастие ли, от желание да си доказват някакви въображаеми неща, но на мнозина не им пречи да се пробват, нямат притеснения. Дали ще им върже вече зависи от мъжа насреща, но пробващи се колкото искаш.

Изцяло подкрепям казаното от Аква, особено това за отчуждението Аз също заради разстояние съм губила връзка с близки приятелки. За мен, в моите очи, семейство, което са разделени и прекарват заедно едва месец-два годишно, не са им пълноценни отношенията. Много такива примери имам пред очите си, както и всеки, разбира се, и знам, че разделили се двойката, отношенията далеч не са същите. Не може мъжът да го няма 5-7 месеца в годината/ако работи на кораб, например/, жената сама да се справя със всичко тука и после отношенията им да са пълноценни и равностойни.

Ако  отговора трябва да е с да или не, отговарям с ДА.

Зависи от ситуацията.
Ако двама души се обичат много,  семейство са от дълго време, няма да ги разделят командировки за по няколко месеца.
Ако са в началото на връзката и се виждат на 6 месеца, за по 2-3 дни, няма да издържат  дълго.

Не вярвам във връзките от разстояние. Не мога да си представя, че аз ще съм някъде, а Той на другия край на континента, например. Ако заминаваме някъде, ще е заедно.

Иначе ако приемем, че двама души се запознават, харесват се, но нямат време да се опознаят, защото единият трябва да замине: не, не вярвам в такива любови. Според мен, за да се влюбиш и да си сигурен, че искаш този човек, трябва да се опознаете добре.