Искам да кажа ... (7)

Искам чушки, искаш чушки!

С чушки не мож' ме изплаши, още има една у нас за дояждане 

Откровено да ви кажа - мразя ориз, и изобщо не обичам да готвя и да ям чушки с ориз. Обаче децата.....

Ни  щъ! Искам  на баба  колачетата...

Ох, така ми се ядат чушки с ориз, а и така вкусно ги готвя, ама ме мързи сега! А не е никаква философия. Ама не ми се мъкнат хубави чушки от пазара, а близо до вкъщи няма хубави!

Аз съм се запалила на сладкиши....
Ама възможно най-простите, в които няма какво да се обърка.
Иначе ми е писнало да готвя....ако можеше да спрем да ядем за 1седмица, щеше да е супер.
Ресторант с 2ужаса (единия на година и половина) не ми е опция...ще ми побелее косата.

beba2, гадно...
Не знаех, че си от Плевен. или съм забравила.

По въпроса с готвенето- и на мен ми се е доготвило, ама втора седмица вече няма кой да ми върже печката, та обиколихме де що има кръчма из квартала. Последно в едната сервитьорът беше изрусена нежна душа с безцветен лак с брокат, което впечатли дъщеря ми изключително. Впусна се в разсъждения, че изглежда баткото е бил кака, но е минал под дъгата и те ти на какво се е получило 

Като сте на кулинарна тематика - експериментирах за една торта. То пък взе, че се получи и сега от 1 седмица ме натискат пак да правя... Само дето съставките ги променям всеки път и все на око слагам, та да видим. Добре, че всички обичаме шоколад. 
Ако трябва да съм честна - готвенето не ми е слабост (изключвам сладкишите). Затова хич не се противя, когато в кухнята се вихри мъжа ми.

Уф, мъжът ми си умира за български манджи и май трябва най-накрая да се науча как се правят пустите чушки.
Като му завъртя на високосна едно просто гювече и ми ходи като пес.
Гадното е като изтърси на някой друг българин за таз' ужасно сложна манджа гювечето, колко е невероятна.
У дома, той готви.


В момента ми расте нова коса, след като беше жестоко одърпана в инциденти в у-ще.
Затова и трябваше да подстрижа дългата на черта да се послее някак. Получи се.

Бях на разходка с една приятелка да продухаме болните си дробове. Открихме страхотен семеен пъб с разкошна храна, има меню дори и за прояждащи бебета като нашето. Там сме за годишнината.


slavka70, missNoir,  

Днес по обяд ми се наложи да взема влак за две спирки до Младост. Една госпожа си позволи  да ми каже да стана за да седнела някаква баба, която видяла с бастун.
Аз вдигам очи от телефона си и с недоумение и питам какво иска, а тя -  Станете да седне онази баба там. 
От цял влак, аз да стана..
 Вероятно съм и се сторила прекалено отпочинала, прекалено здрава или прекалено млада за да съм седнала, въпреки, че имаше и тинейджъри .
Позволявал ли си е някой токова дебелоочие спрямо вас 

Аз пък ще ви кажа,че готвя боП.. тези диванета нищо не ядат и вече се изчерпах... и мен ме домързява да готвя(често),но само на сандвичи не става (последния път баткото не можеше да ходи до Wc-to доста време).За отчета на "сладко-пеканките" си закупих 6 броя форма за мъфини.Не съм правила до сега,но ще измъкна някоя онлайн рецептица за тях (друг е въпроса дали ще станат,НО поне ще са във формата на сърце) 

Ох, да ви разкажа на какво станах свидетел днес, като отидох да плащам сметки. В началото ми беше леко нервно, после ми стана смешно.
Засилвам се аз към гишето, на което има само един господин и си викам, ха, тук ще стане бързо. Но господинът 5 пъти пита, ама наистина ли сметката за ток е 47 стотинки. След потвърждение, той казва - "знам, знам, то по принцип е малка". После дава друго картонче и казва - "Я, вижте тук, трябва да няма сметка, но за всеки случай". Получава отново потвърждение. После пита за водата - пак са две сметки и жената от гишето му казва, че са платени. И той - "О, вярно, но аз мислех, че са излезли новите". После пита колко е тока и тя казва, че е 47 стотинки. И той тъкмо вади да плаща, жената вади бележката и този повтаря още веднъж като че учи от учебник - "Значи така - на едната сметка е 47 стотинки, на другата няма нищо, да, да, аз знам. А водата още не е излязла, нали?" Потвърждение. И аха да си тръгне, сеща се да пита, дали може и телефоните да плати. Казва номера, казват му сумата. После казва друг номер и му отговарят, че там няма сметка и той казва "Ами да, аз знам, те излизат на една сметка, не би трябвало да има. " Плаща си човека и после се позабави малко с прибирането на бележките, но все пак вече е свършил и аз съм радостна, че вече е дошъл моят ред и незнайно откъде се появи някаква, която от другата страна на господина си подала картончето и нагло ме пререди, а аз изчаках толкова дългото обслужване на някакъв хахо. Усмихнах се, защото вече бях претръпнала след голямото обяснение и ми стана смешно. Е, тая не беше толкова бавна и най-после и аз успях да платя.

Разбира се. Дразнят се, щот съм готина, красива, поддържана и се чудят за какво да се заядат.

Света, непрекъснато, хайде аз крака имам да стоя, но се дразня като вдигат детето ми - да видят колко тежи раницата му първо, несъобразителни хора. И като след няколко години станат нагли и нахални в градския транспорт, и без уважение към възрастните, на себе си да се сърдят. Не може да мачкаш някого като расте и е уязвим и да очакваш да те уважава като порасне.
Днес някакъв малоумен контрольор се е опитал да се заяжда с него и да го свали, а детето ми е с карта за всички линии, лично заредена от мен до 15-ти ноември. Но малкият се е представил като достоен син на Янечек и го е наврял при дреболийките на пилето на Ел. Ама-ха, само да бях и аз в същия трамвай! Ще ми падне някой този контрольор, съдбата си знае работата.
С нова прическа съм, фръц  На черта до раменете, една от любимите ми прически. Без бритонче

Янечек, честита прическа и на теб.

Като коментирате тези коси и аз започвам да се замислям за някаква промяна. Но подозирам, че трудно ще се разделя с дългата селска коса. Още ми се носи дълга коса. Но прическа черта без бретон ми харесва.